1. Лъжата. Просто се опитваш да му спестиш. Да понесеш сама товара на нещо страшно или нещо странно, на нещо което не би трябвало да ти се случи или не съжаляваш, че ти се е случило, но той би го приел тежко, а от това няма да ти олекне, напротив, по-тежко ще ти стане и има логика, почти мъченическо свято ти изглежда да излъжеш, в името та една друга по-висша истина. В която живеете двамата и само двамата и не искаш да разрушиш с намеса на нещо външно.
Ала най-често истината изниква наяве или лъжата повлича втора или тайната те затваря в болката си, а това те отчуждава от него.

2. Ревността. Колкото по-красива е, толкова по-грозно ти става. Колкото по-щастлив те прави, толкова повече се боиш някой да не ти отнеме щастието. Колкото по-добре е, толкова повече се опасяваш, че е наивница която лесно може да бъде излъгана и колкото по-добра е, толкова по-лош и недостоен се чувстваш и я ревнуваш, дори от лошия и недостойния в себе си, който няма общо с онзи когото тя познава и на когото се отдава с желание. Мразиш и този мазен тип, въпреки, че е твоя роля. Мразиш и нея когато й крещиш или ти се иска да изкрещиш, че я обичаш. Мразиш я, но не би се лишил от нея, само защото я чувстваш свое притежание, а си алчен.

3. Подценяването. Обичаш го, ала той не е като този или онзи и е далеч от идеала ти. И ако не го обичаше изобщо нямаше да го забележиш. И неговият приятел сега му дава хубави съвети, нищо, че не ги е искал, а той кипи отвътре, защото не понася човек да не е на неговото мнение, обижда се като дете. Навремето едва не ти създаде служебни неприятности, че пак така се опитваха за добро да му говорят. Прости неща за живота, а той едва не избухна и човека го забеляза. Иначе доброжелателен човек, при това какъв мъж и колко постигнал, че да ти бъде шеф, а не като твоя вечен пубертет. И сега така. Правиш му забележка. Май се сърди и на теб. Ревнува, а ревността е смъртен грях в любовта. Вярно, изневерявала си му. Знае, но и тази обич не заслужава.
Гледаш зяпнала. Заминал си е. Всъщност от години я карахте така.

4. Грубостта и лошотията. В работата ти тровят живота, комшиите ти тровят живота и онази маймуна по телевизията, и онзи прошляк дето се мотае с бутилката из квартала и тийнейджърите които ти дюдюкат и самият живот ти трови живота. Струва ти се, че и тя. Поне на нея можеш да го стовариш, наедно с цялата натрупана отрова. Понякога на чашка – две, а понякога и без тях. А тя търпи, дори не се питаш, защо любовта вече я няма.

5. Егоизмът. Ти го обичаш, но обичаш и себе си. Преди всичко себе си. И така е редно, но не усети кога премина границите. Забрави, че го има, превърна го в част от теб, при това не сърцето или мозъка. Вярно в тях е. Част от хармонията им, от единството й, без която всичко би рухнало, но отдавна не я съзнаваш. Приемаш я като даденост. Дори не е кожата за която полагаш толкова грижи да е бляскава, нейна храна е и извор, когато е жадна за сладост. Ти имаш амбиции, той имаше. Ти имаш приятели, той имаше. Ти имаш желания, той имаше. Добър човек е, спомняш си, че го има само когато тази прекалена доброта те раздразни. Той не е мекотело, нито е под чехъл, просто се радва на онова което се радваш. Иска ти се да вземеш и тази му радост, но не можеш, защото и без друго се радва на това което се радваш.
Макар с любим, отдавна си сама.

6. Липсата на внимание. Толкова проблеми имате. Толкова предизвикателства в битов план, а тя се глези, пак ласки и още ласки. Не сега, после! Не сега, после! Не сега, после…
Нещо иска да ти каже, нуждае се, даже започва, но прекъсваш я. С друго е ангажирана мисълта ти. Не сега, после…
А после няма!

7. Най-тежкият смъртен грях в любовта.
Да са ти напълно чужди останалите шест смъртни гряха в любовта, да не си почувствал и частица от тях и да не ти е познато дори изкушението им. Това означава, че изобщо не е имало любов, а си наричал любов: измамата.  

Липсата на човечност.Животните могат да обичат,по-силно и от хората,но любовта и да възвиси,не да принизи.

А и както твърди Заратустра на Ницше: нямаме невинността им.

Знаеш ли, за себе си, завърших фразата ти, малко по-различно:

"Животните могат да обичат по-силно от хората, но не и като човека."
Липсата на човечност!

daaaaaaaa stef.... dobre si gi izbroil.. za revnostta ve4e sme komentirali s teb..za lipsata na vnimanie sa6to, za lajata, za grubostta....neka da komentirame s teb ..podcenqvaneto..iska6 li....

Замислих се за тези 7 смъртни гряха в любовта! Те са противоречие, човешко, слабости, които я съпътстват, къде по- малко, къде в повече! А ако изобщо не съществуват, любовта би била идеална! Друг е въпросът дали може да съществева в този идеален вид!? Не! По-- скоро не бихме могли да усетим искрения порив, несподелената болка, пълното щастие! Благодаря ти Стеф за споделените мигове!

Пиши, така както го разбираш. Аз също имам какво да напиша, даже мога и да го обрисувам с бързи картинки, при това истински примери от живота.

Най-тежкият от всички смятам седмият "смъртен грях" трябва да го е имало поне изкушението, поне на подсъзнателно ниво към някой от другите, иначе няма любов, обсебено и всичко от седмият.

stef...6te bada kratka i kategori4na.... zna4i podcenq li parknura do sebe si, tova zna4i 4e sam podcenila sebe si.... eeeeeeee sled kato malko pone me poznava6 viryualno..bi li dopusnal az da se podcenq..ne nali..... izvoda kakav e..prosto ne podcenqvam parknura si.... daaaaaaaaaaaa mojem da imame razli54ni mneniq, razli4ni ponqkloga vijdaniq za ne6tata..nooooooo s edin dialog gi re6avame..osobeno kato vleze v sila krasnore4ieto mi i 4arta mi...taka 4e...ne sam mnogo saglasna s teb .. za podcenqvaneto...a i az tvarde umelo moga da gadeli4kam egoto na majat do sebe si..../....... 6te mi e interesno da 4uq tvoq otgovor...

".taka 4e...ne sam mnogo saglasna s teb"

Хайде сега ми обясни точно този ред, с коя част от гореизложения от мен текст, отзива ти влиза в несъгласие?

После можем да говорим и за други неща, но нека си изясним за какво точно говорим.

ne priemam podcenqvaneto kato grqh v lubovta... sega razbra li me

Но сама, според думите си, не подценяваш партньора си, защото би подценила себе си.

Нали така написа? Не го приемаш. Не е според правилата ти, не е и правилно. Грехът в общият смисъл на думата е неправилното.

stef..ne me qdosvai..az na edin ve4e sam se zakanila da mu otreja dalgite kosi...sega tvoi red li idva..... kakvo me o;plita6 s dumi..kakvo se opitva6 da napravi6....prosto go mahni ot grehovete..i ne go kfalificirai pri dobrodetelite, za6toto az da te pitam teb..koi opredelq kakvo e grqh... a stef ..koi...ok..lajata e grqh .. nali.. taka..eeeeeee az si laja ..iii kakvo ot tova kogo sam naranila s lajata si...nikogo..absolutno nikogo..iiiiiiiiiiiiii da te pitram o6te ne6to...kakvo zna4i istina..pri uslovie 4e istinata ima mnogo lica..vseki e prav za sebe si..i absolutna istina .nqma...ami 4e to po tazi logika ..az moje da kazvam laja...noooooooooooooo tazi laja da se okaje istina..ot tezi otnositelnite istini..nali shva6ta6..otnositelni.......aaaaaaaaa tova bilo grqh ..onova bilo grqh...4e ti men za ada li me glasi6 be 4ovek..ili za 4istili6teto..ama 4e razsajdeniq vadi6 de....

любов ..това което приемаме за любов ,е просто едно увлечение Вие се влюбвате и ако този човек стане ваш,любовта ви скоро умира.
Не можете да свалите ръце и очи от него/я-това не е любов-а -а похот
Искате го/я защото знаете че съществува-това не е любов -а самота
С него/я сте ,защото това иска всеки -това не е любов -,а лоялност
Всеки ден им казвате ,че са единствени и само за тях мислите -това не е любов -а лъжа
Искате да им дадете ,всичките си любими неща-това не е любов а милосърдие
Е ако любовта е болезнена ,и ни мъчи ,Защо обичаме /?
Защо това е всичко което търсим в живота /?
Защо е всичко за което копнеем/?
Защо след като живеем в лъжи ...искаме всичко да е лъжа /?
Защо търсим обяснения ,трябва ли да знаем всичко ,това което е лъжа за теб и грях за мен е истина ..Това от което бягаш и се пазиш ,аз искам , Дори и с болка ,..нима тя не е тази която ни прави истински в това неистинско време заобиколени от толкова неистински хора ...

Хареса ми, много ми хареса, този поток на мисълта. Някои от фразите съм ги чувал в различни варианти, но така изляти имат друг смисъл и носят друга енергия.

Всичко е относително в нея: любовта. Тя е началото и може да коригира последиците си, да се сътвори дори от всеки един от смъртните си грехове. Може би само без последният, но знам ли. Като всички, аз съм просто нейно дете.

А ти защо се ядосваш когато някой не мисли като теб, а:)

Много хубаво, хитричко си го измислил. Аз пък все си мисля, че трябва поне мъничко да мразиш човека до себе си, за да можеш да го обичаш истински :)
Хах, все пак, ако имаше съвършени хора, те биха били още по-нервиращи от нормалните хора с всичките им малки и сладки недостатъци :)

Доста от нещата са изстрадани, други написани след дълги наблюдения и изслушване на неедна изповед, за да стигна до извода, че това са най-често срещаните причини да разбият една връзка, дори когато все още има любов.
Разбира се, има субективност, но просто е невъзможно да се избегне в подобна тема.

Благодаря ти, от сърце.
По-късно ще пусна и "Седемте смъртни гряха в секса", а ако имам време и "Седемте смъртни гряха при раздялата"

stef az oboijavam da mislq razli4no....ne vijda6 li 4e se maitapq kato kazvam 4e sam qdosana...