Малко след публикуването на „Седемте смъртни гряха в секса”, умело зададен провокиращ въпрос, отключи мислите ми по настоящата тема. След дълга и сериозна връзка, при раздяла, кои са тези седем смъртни „гряха”. Този път слагам кавичките, защото в това състояние всичко е човешко, дори слабостта и именно тя е по-точната дума от „грях” в случая, но за да спазя традицията от предишните постинги, а и да е отговор настоящият ми постинг на предизвикалият го въпрос, ще запазя в заглавието думичката „грях”. Доколкото за седемте смъртни слабости, нормално е човек да се подаде на някоя от тях, но фатално е, ако и се отдаде.

1.Алкохолизмът. Най-красив е тогава, най-лиричен, най-брутален и абстрактен. Утеха, без съмнение. Какво още? Да и приятели. Струва ти се маловажна. Голямо чудо. Имаш свобода. И следваща чашка или бутилка. Можеш да плеснеш сервитьорката по дупето или да продължиш кротко сам в къщи. Да захъркаш като агонизиращ домашен храненик отглеждан заради консумация. Сутрин да чувстваш тялото си като ковчег докато намериш чашката. Махнеш ли слънчевите очила да ти се струва, че си в обсега на ядрена битка, а кървавите ти очи са в състояние да уплашат и дявола. Какво ти пука, няма я. Ти я обичаше. Всичко се обезсмисли. И й вярваше. Топла възбуда те обзема, подобна сексуалната, довечера ще се налееш пак, ако изобщо издържиш до довечера. Знаеш, че умираш, ама ти се струва красиво. Голяма чалга. Близка до душата и на изтънчените естети чалга. Знам за какво говоря, точно на тази смъртна слабост се бях отдал при раздялата. Позната ми е. И раздялата и смъртен грях 1 при раздялата. Как оцелях? Не питайте. Не мога да отговоря. Не знам. Никой не знае. Просто спрях да пия, но не и да се влюбвам.

2.Преследването. Ако нещата вече са свършили, тотално, винаги, винаги ти се дава шанс да го осъзнаеш. От този момент нататък да го преследваш/да я преследваш/, означава да лишиш от възможност за щастие и него/нея/ и себе си. Има жени/мъже/, които не спират да телефонират, да леят думички които не са използвали по време на връзката. Топли, мили, грешни, горещи, всякакви страстни излияния. Да лъжат навсякъде, че връзката не е приключила. Да пращат подаръци. Да пресрещат с колата. Следват пак обяснения. Толкова не са го /не са я/ ухажвали и преди връзката им. Но тогава връзка е била възможна. След като е доказала тази връзка своята несъстоятелност и единият е разумен, би трябвало и другия да се вразуми. Най-трагично е, но най-често се случва, неразумния да разклати равновесието на разумния.

3. Да я намразиш /да го намразиш/. И да търсиш мъст. Да я изкараш курва. Да го изкараш алкохолик. Да се обадиш на шефа й в службата, който е твой приятел да й почерни живота, нали навремето ти й намери работа, ама че неблагодарница. Да пратиш на родителите му монтажи направени на фотошоп/не е необходимо да описвам какво се вижда на снимките/. Да й спукаш гумите. Да му прережеш спирачките. И думи, думи, думи. Един за друг: думи, много думи. Всичко което е било в подсъзнанието ви, най-скритото и най-порочното сега се излива навън в твърдение, че е правено от бившият/бившата/.

4. Да намразиш всички жени/мъже/. Не е необходим коментар. Всички знаем за подобни случаи.

5. Да се затвориш в себе си. Естествена реакция, но ако не се опомниш навреме, рискуваш толкова да се промениш, че това да не бъдеш ти и да не си затворен в себе си, а в едно състояние, което няма общо с теб.
6. За отрицателно време да си намериш друга/друг/, в случай, че тази друга/този друг/, не са нищо повече от утешително, успокоително за болката, би ти бил/била/, напълно безразличен/безразлична/ и ти остане безразличен/безразлична/, докато го доведеш /я доведеш/, до състоянието в което си бил преди да го/я/ имаш, а и ти се върнеш в същото, защото това е била предизвестената втора раздяла. Защото си имал/а/ нужда от временна утеха и нищо повече, без да ти мине през ума и сърцето, че тази временна утеха, също има чувства. В такъв случай, бързата следваща връзка е порочна, иначе няма нищо по-добро да намериш колкото се може по-скоро интимност или дори следваща, по-голяма любов.

7. Да намразиш любовта. Оксиморон от който ме побиват тръпки, но е възможен. Познавам хора, сам съм изпадал в състоянието, за часове, че и за дни. Нечовешко е, мъчително чувство в което тръпките са хладни, усмивките ти се струват присмех, отвращава те всичко красиво и бавно те повива сив страх, да не би да се пробудиш от кошмара, да не би да заприличаш на всичко глупаво което около теб се смее, прегръща, целува и просто живее. Все си мисля, че това състояние е вдъхновило легендите за зомбитата – живите мъртъвци. Спасението е, отново да обикнеш онова, което си намразил: любовта. Тя не свършва ни с една, ни с две, ни с повече тежки раздели.  

da ste..i tuk si prav...nooooooooooo ne trqbva da se dostiga do tezi grehove....i kakva e polzata kato stane6 alkoholik ili namrazi6 jenite ili se zatvori6 v sebe si...po skoro trqbva 4ovek da po gledne po filosofski na ne6tata... da vidi 4e vrazkata ve4e e iz4erpana..i 4e moje da prodalji jivota si ili sam ili s dug 4ovek do sebe si....

Да, да...Благодаря ти.
Това и имах предвид:)

На всеки един от нас могат да се случат по един ,по няколко или всичките взети заедно преживявания, свързани със седемте смъртни гряха при раздяла!
Нормално е ! Стига всички те да не са прекалени..Понякога е нужно време за да се опомни човек! Но пък преминал през греховете на самопознанието, за мен те водят до самоусъвършенстване на индивида и до придобиване на зрялост и мъдрост! Защото идва новата любов, по - силна от старата:)))
И ще я ценим повече.

Да, така е и тук "грехове" най-много от трите поста се нуждаеше от кавичките, това са по-скоро най-опасните пътища след раздялата, но пък от друга страна уверил съм се, че човек верен на естеството си, дори грешен постъпва най-правилно.
Има воля високо над разума ни и тя решава в един момент: дали да дари или не, сърце с щастие.