Покрай „Изневярата? Не мога да я осъдя!” се засегна темата за различието между правенето на любов и секс. После получих и приятелски провокиращ въпрос в лични: къде намирам разликата. Ще се опитам без претенции за изчерпателност или още по-малко общовалидна правота да изповядам своето отношение по въпроса. Мисля, че ще съвпадне с усещанията на много от вас:

Когато всяка мисъл е разсъблечена, по-точно душата е разсъблечена от мислите, а тялото е душа и всяко докосване по голата кожа е и докосване по космически дълбини, за които не си подозирал или подозирала, но сега са се разтворили и напомня на падане в себе си изживяването…
Когато всички житейски, социални, театрални маски са свалени.
Когато благоприличието напомня безсрамието на собствения ти егоизъм и разкъсано на парцали лежи жалко в ъгъла на стаята.
Когато нещо повече от екзалтацията на безумно-хубавия еротичен миг, чувстваш и не знаеш как да го наречеш.
Когато е толкова възбудено, че чак прилича на спокойно. И емоционалният океан с всичките му бури изглежда „тих”, а живота е прекрасен и само едно единствено демонче, между милиард себеподобни същества от някъде си, вселили се под кожа, сърце, зърна и ерогенни точки, когато то мъничко и жалко на фона на всеобщата симфония, ридае, че не може да спре мига.
Когато няма цял свят. Когато цял свят не означава нищо. Част от озвучаването е. Когато ти е безгрижно, когато ти е детинско, а всяка отговорност си способен да поемеш, дори най-тежката без после да съжалиш. Готов си и да изгубиш душата си, същата която в този миг е едно и също с тялото и е безсъмнена като това което милва любимия или любимата и може би се вижда в огледалата из стаята. Когато си сигурен или сигурна, че няма да отрезнееш никога, а по-трезвен или трезва никога не си бил или била. Когато, дори да знаеш, че те чака сигурна гибел, изпълва те топла радост, че поне си живял, а дори да не се очаква нищо подобно се отдаваш на ласката все едно краят ти ще е след час.
Когато всяка клетка се смее безпричинно, а мислите до една приличат на възбудена плът, пръснали се из рая деца, които играят, гонят се, крещят и се чуват откъслечни фрази, а хаоса е опияняващ. И не хваща от виното, защото не може да се опияни самото опиянение. И каквито и проблеми да ви очакват, те са част от радостта.
Тогава може би правите любов.
Правил съм такава любов.
Когато тялото е разсъблечено, но не и мислите, а мисълта като перверзна хитруша, наднича и просто се радва на играта ви, гали се и изпитва част от насладата, без да се е отдала на нея. Когато душата се бои да не бъде погубена и временно заспива, за да освободи телата от себе си и те се превръщат в расови, диви, красиви животни, осъдени на свобода.
Когато последната маска е забравена на лицето. Маската на Егото, най-красивия образ който си избрала или избрал, за любимия или любимата.
Когато те възбужда безсрамието на красивото, а благоприличието ти затваря очи и се мръщи, а ти му се надсмиваш, защото си заслужава присмеха.
Когато океана е всичко друго само не „тих” и опасно се чувстваш по гребените на вълните, но толкова е хубаво и усещането за риск, че се превръща в част от насладата.
Когато тялото е тревожното демонче, освободено за миг ваканция и знае много добре това, но му се наслаждава.
Когато искаш, много искаш да живееш, за да се повтаря този миг.
Когато всяка клетка се смее безпричинно, а мислите до една приличат на възбудена плът, пръснали се из рая деца, които играят, гонят се, крещях и се чуват откъслечни фрази, а хаоса е опияняващ. И не хваща от виното, защото…Защото играта толкова е хубава, че по всичко това е напълно еднаква с любовта. Но не би изгубил, не би изгубила заради тази си игра душата, нито я чувстваш, тя спи. Не би свалил, не би свалила маската.
Може насладата в случай да е по-приятна и от миговете когато си правил, правила любов и може да е със същата, същият с който си правил любов.
Но най-вероятно: това е само секс.
Правя разлика сега, след като е минало доста време, а по време на самото изживяване, просто: наистина не си заслужава, да се задава въпроса.
И въпреки това се чувства.  

Прекрасно си го написал, Стеф! По- добро не може да бъде!
Любовта е пълноценна, с физическата си проява..
Тя е божествена, за ни учи, че добродетелността й.. е най- възвишената й цел!

И в просто секса има много, много красота, но друго си е когато е и любов. Споменах за "изневярата не мога да я осъдя" време е май да го публикувам пак в тази серия от постинги.

Браво, Стеф, това си ти!Смело го даваш:).Да ти кажа , приятелю, и двата варианта ми харесват, а ако има и още...още по-добре:)

И аз така. И в двата варианта намирам само хубаво. :)

stef..i na men mi haresa mnogo.....nooooo az sam parvi4na..i tova s lubovta mi e malko 4ujdo...

В това няма нищо лошо, но тези дни говореше доста за любов, а и говореше с разбиране, със собствено отношение по Вечната тема, не ми изглежда да ти е толкова чуждо, а мисля, че на никой не е, просто за всеки е различно.

abe stef..dai malko...da posporim..dai da ima protivore4ie..da ima has..da ima mislovna strast... da ima dvijenie.... 4eee to az ako se saglasqvam s vsqka tvoq duma.... kade ostava interesa...ami razbira se 4e 6te govorq za lubovta s razbirane.... ami dai da pogovorim i za seksa..i kakvo pre4i da bada parvi4na v seksa..ni6to nali....

Много добре си го описал, сякаш говориш за античността, когато задръжките са били табу и самия живот се е изливал в поезия, любов и вино...

Сега аз трябва да защитавам противоположната теза, ли:) Че трябва нещо да ти пречи да бъдеш първична в секса.

Ами, не ми е по сърце в случай тази противоположна теза, но ако много настояваш ще й намеря аргументи.

Част от задръжките ни днес наистина са истинското ни грехопадение, освен подчинение на лицемерието в повечето от тях не виждам нищо друго:)

Така е, за съжаление и всичко зависи от нас самите за да го променим!

4akai sega ..4e me obrka.... zna4i az za6titavam ..tova 4e sam parvi4na v seksa..nali taka be6e...da ne vzerma da za6titq druga teza.. a i ti da se obarka6 i za6titi6 parvona4alnata moq....sega...spored men...nqma ni6to lo6o v tova...jenata da e parvi4na strasnai burna..tova ne e privilegiq samo na majete....aaaaaaaa stef..pro4etoh ..tuk prerd pogleda mi popadna dumi4kata grehopadenie....abe ..nqma takova ne6to v seksa be..grqh iznevqra..eiiiiiii ..to golqmo 4udo stanalo..ako se izneveri..vse edno svetat e svar6il.... ami to po horata hodi....taaaaa stef..imam vapros4e..s povi6ena trudnost...obi4a6 li jenata da e parvi4na v legloto....

Основните ми морални казуси са прости: зачитане на честта и достойнството, постъпвам с другия така както желая да се постъпи с мен, не постъпвам с другия така както не желая да се постъпи с мен, не се срамувам от себе си, не се срамувам от естеството си, гледам на живота като святост, която не мога да създам, стремя се да изявя копнежите му, толерирам различието за да бъде толерирано и моето, избягвам да критикувам, а да съдя ненавиждам.

Дори несподеляйки идеал или начин на живот съм на страната на този, който се бори за правото да го има.

При тези казуси е ясно, че ще съм срещу всичките критикари на нечии интимен живот, срещу всички които осъждат нечие право на щастие и наслада.

И ти си човек като мен!
Това се чувства.

не може да бъде казано!!!

"Грехопадение" се отнасяше за задръжките.

Сега, аз трябвя да вляза в ролята на адвокат на дявола и да защитя тезата, че все пак има грехопадение. Така:

"Добре, де, какво влагаш в понятието първичност? И защо смяташ, че всички мъже сме първични. Има наистина и такива, но за тях както е писал Ницше: "да бяха животни, но нямат тяхната невинност". Животното е невинно, защото то не знае какво прави, а човек знае за последиците и ако не е с разума си, а доброволно е избрал да мисли с гениталиите си, той постъпва егоистично към всички които може да нарани и респективно към цялото общество, стожер на което е морала ни."

Така добре ли беше, мога да бъда и още по-голям псевдоморалист:)

Благодаря ти, Пламена. Радвам се, че ти хареса:)

ami kakvo vlagam v dumata li...ne6to samobitno.. samorodno..ne6to bez zadrajki i bez kompleksi...vsa6nost stef...v tazi duma az vlagam hubavi ne6ta...toest..eto primer ot moq jivot.... parvi4en e vili, znae6 za kogo ti govorq....6iroki ramene, nebrejnost,arogamntnost, cini4nost, ehidna usmivka, seksapil..,mejestvenost, nadmenna gordost..takaaaaaaaaaaaaaaaa vsi4ko tova v sblasak s moqta nevinnost..na prav pogled...eeeeeeee za takava parvi4nost ti govorq....

Когато телата искат да си създадат радост - това е секс.
Когато душата е тяло и тялото душа - това е любов.

Сега:

1. Не се обръщай към Стеф, а към псевдоморалиста, който се разбрахме да представлявам, т.е. да му адвокатствам. Нещо обаче се оказа от услугите ми и сега го чакай да се обади сам в някой от отзивите.

2. В описанието на мъжа/ вече влагам мое отношение/ е спорно дали става дума за първичност или за стереотип, по-скоро е второто. Дори употребата на думата "циничност" автоматично отхвърля първичността, защото първичността не се нуждае от подобно катерегоризиране.

Разкош!

Глаголът "правя" показва действие при което се създава, разрушава или променя нещо. Любовта е чувство и то не може да се прави. "Любя се" е плътския израз на чувствата. Прави се секс, защото сексът е действие, целящо да създаде удоволствие на плътта.

Поздравявам те за поетичното изложение!

slu6ai moi mili advokate na dqvola... abe stef..ti znae6 li , 4e az mnogo haresvam kianuu rivs..oooooooo obojavam go.... v pove4eto slu4ai igrae lo6i mom4eta...amaaaaaaaaaa i az pa4ino e varha...ama karai be 4ovek..to cini4en ..parvi4en..nali se rimuvat..vse 6te gi slojim v edna kategorizaciq..to vse vili..jiv umrql..vse e vili...

Усмивки...

никой не бива да съди никого, истинските преживявания в наши дни са рядкост, имам предвид тези, които ти дават криле и те карат да мечтаеш, а не те смъкват надолу...

Изчетох цялата серия от постинги за любовта и спрях тук да изкажа възхищението си. Прекрасни, фини дисекции!
Невероятно описание на хубавия секс с и без любов. Сексът с любов те извисява, отваря ти врати към други измерения, че и до Бога можеш да се докоснеш, колкото и смело да звучи! :))))