Изневерявал съм й с мисли, по сто и тринадесет пъти на ден, възможно е и повече, а от тридесет нагоре цифрата и без друго е безсмислена. Казал е Иисус, „помислиш ли си го вече си го направил”, но да не оценя майсторството на пластичния хирург изваял гърдите на каката от билборда, мисля, че е не по-малък грях. Не, че ми минават такива мисли, когато пресичам на червено хипнотизиран от гледката, но останало е в мен едно дете което все си търси оправдания, а и безспорно не пластичен хирург е изваял усмивката на продавачката на вестници, която между стотици изкусни и изкуствени усмивки от списанията окичени около нея, блести изкусително, еротични истории вдъхновява, все едно ми ги шепне от дълбините на съзнанието с глас на операторка от импулсен телефон. Заради една усмивка губя царството небесно. Не мога да прогоня палавите видения които се гонят из главата ми. И като се замисля: трябва ли. След по-малко от петнадесет минути съм при тази на която мислено съм изневерил, а цялата емоция ще е по нея. Циците на каката от билборда и усмивката на момичето от вестникарската будка ще изчезнат, плътната реалност изпълнена с далеч повече приказни видения, ще погълне като грохот от прибой, звукът от падащата капка. Но нали този грохот не е друго освен сбора от звуците на капките. И истинското еротично желание към обичаната, ако е грохота, мъничките дяволите ежесекундни бягства от нея, са капчиците. Защото в нея намирам обобщението на всичките си порочни желания, но не бях ли ги имал, едва ли за мен, щеше да е това, което е. Стихията за която стана дума. Нито пък аз щях да съм за нея, това което съм. Не светец или безкрайно предан, но такъв си ме харесва. Но изневерявам й, определено й изневерявам в мислите си.
Изневерявал съм й и телом. Глупава история. Просто не знаех как да откажа. Още по-глупаво беше, че чувствах вина. Поне да бях пожелал, полудял, бих се разбрал. Но тук си беше малодушие и това, че се показах голям жребец, съвсем не ме направи по-мъж.
Изневерявал съм й и когато й съм оставал верен. Просто не съм приличал на себе си, на онзи който би харесала и би изкусила, ако не беше го направила вече.
Изневерявал съм не само на нея, а и на идеята си за нея. Тогава когато съм забравял приказката, когато отдаден на бит съм я възприемал само като утеха и макар да съм прегръщал нея, това не е била жената която е. Защото съм предпочитал прегръдката на домакинята, не и на божеството което би могла да е и което винаги е била. С нейното тяло съм бил с друга: по-семпла. Може би, по-действителна, ала не тази която ме обича и която съм обичал.
Изневерявал й съм на сън.
Изневерявал съм й и в пияно състояние. По всички възможни начини на изневярата. Отрезнявайки съм се каял. Изневерявала ми е и тя.
Изневерявал съм й и когато й съм бил порочно верен. Не си играя с думи. И ще обясня какво имам предвид. Говоря като за една жена, но не става въпрос за една жена. Става въпрос за Любовта, за Любимата. Не е била единствена, случвало се е нещо: поемала е път към чужбина или чужд начин на живот е избирала или аз съм избирал или просто верността ни е била най-дълбоката и перманентна изневяра. Защото просто сме се променили неусетно. Защото в същите тела, вече сме били различни. Защото мислите ни са хвърчали не към една единствена капка от вълнолома, а една единствена капка от вълнолома е била играта ни на любов. Разделяли сме се по живо и по здраво. И отново съм намирал онази същата, с която съм живял, която ме е обичала и която съм обичал: в друга. И време е да се върна към думите си: изневерявал съм й, когато съм й бил порочно верен. Да! Когато съм бил верен на тази с която съм се разделил, с която всичко е свършило, не съм отварял очи, а съм живеел в лепкавото съновидение на сладкото минало, вместо да видя истинската в настоящето. С различни черти и с различно име, но онази същата с която винаги ми е бил свързан живота. Любимата. Любовта. Изневерявал съм й, оставяйки съзнанието ми да живее със старата.
Изневерявал й съм и когато съм изневерявал на себе си. Когато аз не съм се чувствал аз. Когато съм си позволявал в сляпо подражателство да губя дух. Когато под своите черти крия аморфното чувство на времето и оставям то да решава вместо мен и оставям чрез моите ръце да я докосва множеството. Когато съм загубвал малко дивия си, малко труден характер. Когато не съм се държал като себе си. Когато съм бил твърде благоприличен според представите на хора които презирам. Когато съм си позволявал да бъда манипулиран. Когато просто не съм бил себе си. Когато съм бил средство на нечия друга цел, а не нашата. Тогава тя може би дори не е разбирала, че се е отдавала на друг. На друг, макар и с моето тяло и моята памет, същият на допир и още по-страстен, понеже я има като открадната, понеже я има за първи път, понеже му се струва чуждата. И трябвало ми е време за да разбера какво се е случвало между нас.
И ако тя ми изневери, не знам, след всичко това което написах /а съм напълно откровен/, как ще съм способен, колкото и тежко да ми е/а ще ми е тежко, много тежко/, как ще съм способен, а и какво право ще имам: да я осъдя!
А който се чувства безгрешен, нека пръв хвърли камък по мен.  

31.08.2008

изповядан грях,не е грях.

Аз пък много внимателно четох и не открих "грях", май влагаме в тази думичка повечко лично отношение, отколкото е безгрешно.

stef i fizi4eskata i mislovnasta iznevqra priemam..zmnae6 ve4e mnenieto mi...

едно нещо, което е много близко - една прословута фраза от един прословут филм - " Жега" - " Не се обвързвай с нещо, от което не можеш да се освободиш след 30 секунди зад ъгъла..."

Браво Стеф! Тази, която е в представите ти, в сърцето ти и разголва душата ти..
На не я никога не можеш да изневериш..А най- важното, и тя на тебе!

Просто не мога да я осъдя и ако надникне който и да е било в душата си, трудно ще намери морално основание да го направи:)

В случая писах обобщено за Любовта, в живота ми. Постингът е и от 31.08.2008. Пиша го за да не се идентифицира с конкретната жена в живота ми, защото да лъжеш, че изневеряваш е почти същото като да лъжеш, че не изневеряваш. Не ми е минало и през ума сега, но не е заради някакви си морални съображение, а защото просто не намирам нужда.

Благодаря ти, благодаря ти, Миаа.

Страхотно беше това:

"в думичката "грях" влагаме малко повече лично отношение, отколкото е безгрешно"

Ще трябва, непремено ще трябва да си го гледам пак, а ти вече можеш да видиш отличения си стих в конкурса:)

daaaaaa tuk ve4e sme na edno mnenie.... a otnosno predniq posting..shvana 4e se maitapih ...nali

Адски се радвам за избора ви и ви благодаря с пълно сърце!:)))))))))))

Интересна дисекция!Браво!
Вплел си във паралелните измерения понятието любов и другото-изневярата,което за мен е равностойно на липсата на хармония на човека, със самия себе си...Изневерите наистина имат много лица,защото самоунищожението винаги е по-трудно от себеуважението!

И все пак не мога, не мога да я осъдя...

Важното е ,не да я осъдиш-а да я разбереш!
Това е героизма ти!:))