Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2010 17:30 - Изпит
Автор: cefulesteven Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1810 Коментари: 0 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Би било коректно, ако сложа пред разказа предупредителното 18+ и да добавя, че четивото не се препоръчва на хора с лабилна психика, слаби нерви и други здравословни проблеми, но описаното в сюжета, вече се среща твърде често в живота.

Миналата седмица, смятах да пусна отново този остарял и деактивиран разказ. После се отказах, защото просто бях в добро настроение и не ми се искаше да разстройвам някого. Най-малко пък човек, който ще ме прочете, че и разбере.

Последваха сериите от постинги за детската престъпност в блога на BG Север, както и анонимните упреци, защо се пише за това. Ами защото, за жалост го има в живота. Защото колкото по-усърдно и дълбоко се крие проблем, толкова по-труден е за разрешаване. Да се открие проблем е първата стъпка към разрешаването му.

Ден след това, наш законотворец се опита да криминализира истината в интернет, ако е неугодна някому. Часове след това, беше затворена като нарушител на закона библиотека. Вярно: виртуална, но все пак библиотека. Няма да говоря за нарушенията на закона, които ми се струва, че са извършили пазителите му. Не съм компетентно лице и не мога да имам компетентно становище, а и да бях, едва ли бих го изразил, ако съда не е изказал своето, както си позволиха, да сторят точно тези, които би трябвало да са по-наясно със закона от мен. Само ще кажа, че ако този път някой осъди държавата ни, никак няма да ми е антипатичен.

В крайна сметка, реших да публикувам разказа, защото виждам явна връзка между детската престъпност и комплексарския мироглед на библиофобската общност, опитваща се непрестанно да прокарва свои политически линии, независимо от цвета на парламентарни мнозинства и правителства, през последните двадесет години.

Вярно: на някой икономист с манталитет на селски кръчмар с моливче на ухото, четенето не изглежда рентабилно, напротив: четящият получава твърде много щастие безплатно, а и губи ценно време, в което може да гледа ти-ви-рекламите.

Може и от части да е прав, но след като се изказаха толкова мнения за детската престъпност, нека и аз да изразя своето. Най-младите вършат престъпление, най-често от невежество, което подклажда натрупаната омраза, която не могат да си обяснят. И ако героят ми беше прочел "Престъпление и наказание", сигурен съм, че сам нямаше да бъде престъпник.


Разказът, който следва е хорър. За жалост, не научно - фантастичен, а почти документален и в основата му има няколко истински случая.


Изпит



Учителите по литература са изроди, но този повече.
Дясното му рамо като че ли беше по-високо, като че ли не, но имаше нещо нередно. Иначе се стремеше да бъде благ старец. Мислеше се за Господ. Изправи някой на дъската и потъне в състояние, все едно спи, ама не спи. Млъкнеш ли, обърне глава. Не пита с поглед, очите му са жабуняк, изглежда е алкохолик, но го крие. Не пита и с мимика. Нито с жест. Пита с това, че не пита. Гледа те, измъчва те и те кара да говориш. Роден е за гестаповец или е прероден гестаповец. Кой го знае, само, че сгреши. Ама много, много сгреши. Силен е зад бюрото си, когато си на катедрата, но си е жив парцал. И този път аз ще му дам урок. Не ми пука вече. Кой е станал щастлив с учене! Време му е и без друго да спра да се бъзикам с живота. На шестнадесет съм, тежа седемдесет и осем. Шофирам, имам четиридесет и две годишна любовница. Научил съм много неща, но не от училище. Тук е болница за бавно развиващи. Ще се махам, но този нещастник ще ми плати. Тридесет минути ме държа на катедрата пред дъската. Мога да стоя и повече, гледа ме, чуди ми се, не знам как го прави, но ме принуждава да се чувствам виновен, че не мога да кажа нищо. Усещам насмешка. Иска ми се да кресна, че книгите не ме интересуват, ама изобщо. Не мога и това да изрека. Като че ли ми е скъсал онази работа. Лишил ме е от сила и кураж. Мъча се, мъча се да кресна, а този схлупен охлюв стои на метър и чувства победата си. Искам да му кажа, че не знам. Но това за него не е отговор. Ще продължи да стои и да ме пита.
Нека ми пише двойката и ме остави. Треса се като лист. Не мога да го изрека. Това е молба, не отговор на въпроса му, а аз и не знам какъв е въпроса му. Той мълчи и ме яде с него. Искам просто да го зададе и да ме остави.
-Не си учил. Седни. Две.-помилва ме след половин час мъчение.
С подкосени крака стигам до чина. Тренирам от три години карате, въртя бухалка, стрелям. Едва сдържам сълзите си. Този ми смачка яйцата. Сядам и до края на часа витая в нещо неприятно. Чувам крясъци които не разбирам. Звучат ми също като отвлечените му въпроси. Губя си времето тук. Ще се махна изобщо от този град, не само от училище, но този ще си плати.
Издебнах го на другата вечер в алеята. Дръпнах го на по-тъмно за да си поговорим и той пак започна номерата си. Мълчи си, мълчи. И като че ли ме изпитва. Не загуби и за миг хладнокръвие, а аз едва не го изгубих. Все едно сме пред дъската и ме кара да се чувствам все едно съм пред дъската. Казах му, че е импотентен невротик. Мълчи си и разбирам, че ме пита, защо младият герой на това произведение смята така. Няма да му отговарям, ще прозвучи като оправдание. Треснах му две крошета и го съборих на земята. Изчаках го да се изправи и му забих една глава. Този път го държах за яката да не падне. Всичко очаквах, но не това. Не гъкна и продължи да си задава отвлечените въпроси. Сега за пръв път ги разбирах, пърхаха в бронхите ми, бръждяха, на някои имах отговор, но не ми стигаха думите да го изрека, без това да прозвучи като оправдание. Мразех да се оправдавам. Просто ме има и толкова. Разбирах въпросите му, за пръв път ги разбирах и ме вбесяваха:
„Авторът не е дал да се разбере имала ли е жертвата семейство и ако е нямала, не означава ли, че няма да липсва на някого? Замисля ли се престъпника? И какво го подтиква…”
Удрях го, удрях го, удрях го, пръскаше кръв на всякъде. Като ламя огън.
„Главният герой мрази да се оправдава, дори когато не е обвинен? Каква може да бъде причината?”
„Бунт или сексуална травма се крие в проявата?”
Задавих се. Спрях се за миг, а той продължи.
Питаше ме за основният конфликт в произведението, за политическата обстановка и психологическият мотив на всеки един от участниците. Без да каже нищо задаваше тези въпроси. Чувах ги в главата си. И ме вбесиха. Вдигнах го високо и го треснах в земята. Ритнах го веднъж втори път, трети, четвърти, пети, шести…Спрях и реших да си тръгна, но чувах въпроса му. Питаше ме, защо младият е ритнал старият четиридесет пъти. Какъв е смисълът на тази цифра. Не исках да го правя. Грабнах един камък и му размазах черепа.
След това дочаках да ме арестуват.
Не беше ме освободил. Чувствах се като пред дъската, но сега въпросът беше по-сложен от всякога.
Лежеше мъртъв и ме питаше:
„Защо?”

 

От личния архив


Тагове:   Бит,   изпит,


Гласувай:
12



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8405492
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031