По желание на BG Север във връзка с днешния им материал "Перспективна музикантка губи разум в следствие на домашен тормоз", публикувам отново този деактивиран постинг, написан преди време по темата на Фрина: "Жените изтривалки"  

10.02 15:43 - Мъжът с калните обувки
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той
Прочетен: 2567 Коментари: 104 Гласове: 34


Идеята е по 314 коментар на темата на Фрина: "Жените изтривалки" 

Този свят не е за п*тки. Така си мисли и се бои да не влезе в представите на някого, като презреният символ на малодушието, началото на безволието, което се нуждае от повелител. Бои се да не влезе в представите на някого, понеже дълбоко в себе си не е никак уверен, че не е точно това. И как да е, като всеки има нужда да се отдаде на любовта, нещо което той дълбоко подсъзнателно свързва с раболепие и робски инстинкт. Любовта за него е слабост. Във всичките й форми. Силата е в завоюването й, във властването над нея.
Той има любовница или няма любовница.
Той има или няма сключен граждански брак, но дори когато има няма жена в къщи, а има изтривалка. Онази която движи с поглед, онази която е длъжна да поглъща хейта му, да търпи приятелите му, да служи за животинката с която той като садистично дете се забавлява. Повече от деветдесет процента от издевателствата му са психологически, самата им връзка е поставена на основата на неговата власт и дори по-силно душевна жена, с времето е изгубила силата си, в името на това да бъдат заедно, заблудена, че това е друг човек. При него обаче проявата на агресивност е като наркотик, той търси все по-силни и по-силни усещания и когато не са достатъчно психологическите, когато тя е достатъчно претръпнала за да не издаде с поглед или изражение болката, не го помоли, не захленчи, не заплаче, той още повече се вбесява и продължава издевателствата си. В действителност, дори не съзнава, че му е приятно точно страданието й, защото в него вижда по-голямо от това в което живее перманентно, защото по същият начин се чувства мачкан от живота. Независимо какви успехи или неуспехи има. Какви позиции има или няма. Той се чувства винаги онеправдан, винаги ограбен, измамен. Независимо колко се усмихва или смее извън дома си, под усмивката му винаги се крие едно хленчещо дете, което не може да си позволи гаджето на онзи сополанко от среща, колата на онази некадърна реститутка, славата на оня педал от плаката и усмивката на онова цигане дето се кефи на тамагочи излязло от употреба от години насам. Т.е. каквото и да може да си позволи, щом не може да си позволи всичко което всеки си позволява е подигран. Да не говорим, че най-често наистина не му върви. Обикновено хора на които иска на всяка цена да е симпатичен, според него: не го разбират: приемат за враждебност добронамерените му съвети, приемат за грубиянство чувството му за хумор и се държат точно като п*тки, а мисълта, че някои от тях мислят него за такава, не го е оставала със седмици да спи. Понеже е и голям параноик е бил на ръба /или поне си мисли, че е бил на ръба/ да стори нещо драстично. Едва се е овладял, но не може да задържи в себе си болката и трябва да я види у нея. Но тази истина не е от тези истини, които може да понесе. Той винаги ще си намери оправдание: тя закъснява, полата й е курвенска, усмивката й е курвенска, солена е манджата, а той и беше казвал...и каква е тази идиотска прическа, надала е и килограми, гледа като настъпано коте, гледа го като онези които са го вбесили толкова. Ах, каква идеална връзка щеше да има с тях! Понякога си изпуска и ръцете. После може да хленчи, но ги изпуска.
Не винаги има съпруга. Понякога има майка. Тя му е виновна, че го е възпитала така, че не се е развела или се е развела с баща му, че не са имали проблеми каквито родителите на печените в квартала са имали, гледали са го като писано яйце или обратно.
Понякога живее сам, тогава му е виновно кучето. Гордее се с него, няма си друго обичано същество, то е едро: ротвайлер например. Страховито, но обучено да се държи като муха. Доста си пати животинката. Но тя поне е куче.
Когато и куче няма, поне има интернет. Има и блог.бг. и разни стринки и педали – поети, които да напада анонимно.
Тъжно е, много е тъжно, когато все пак съня го накара да изключи и компютъра. Тогава за кратко се чувства онази...Измислената...Един от никнеймите му. Чийто профил използва за кратко. Вписа й набързо чертите на унизената съпруга, каквато никога не бе имал, а десетки хиляди същите като него си имат у дома.
 

Мъжът с калната душа има нужда да му пуснат порно и да му вържат ръцете отзад!
Извини ме :)

Усмивки

В ОСНОВАТА НА ВСИЧКО Е ПРОСТОТИЯТА...А ТЯ НИ НАВЕЖДА НА НЯКОИ МИСЛИ ЗА ИЗВОДИТЕ НА НИЦШЕ,НАПРИМЕР,ЗА ТОВА КАК Е УСТРОЕНА ЧОВЕШКАТА РАСА... ЗАЩОТО АКО Я НЯМА ПРОСТОТИЯТА,ПОВЕЧЕ ХОРА ВЕРОЯТНО БИХА ПРОЧЕЛИ ТВОРБИТЕ НА ЕДИН ВЕЛИК МЪЖКАР,ПОБОЙНИК И АЛКОХОЛИК (НЕ МОЖЕ НИКАК ДА МУ СЕ ОСПОРИ!) - ХЕМИНГУЕЙ.... НЕГОВО Е НАЙ-ДОБРОТО (ПОНЕ СПОРЕД МЕН...) ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА МЪЖА: "МЪЖЪТ Е ТАКЪВ НЕ С ЮМРУЦИТЕ СИ И УМЕНИЕТО СИ ДА СЕ БИЕ,А С ПОСТЪПКИТЕ И ЧУВСТВОТО СИ ЗА ОТГОВОРНОСТ..." КОГАТО МИ ПОПАДНА ЗА ПРЪВ ПЪТ,ТАЗИ МИСЪЛ МИ СЕ СТОРИ ЕДНО ГОЛЯМО КЛИШЕ,НО ПОСЛЕ.....!!! А НА ТАКЪВ МЪЖКАР,ПОБОЙНИК(ПРОФЕСИОНАЛЕН БОКСЬОР!!) И ПИЯНИЦА БИ МОГЛО ДА СЕ ПОВЯРВА,КАК МИСЛИТЕ? АКО НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ ПРИТЕЖАВА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА И ГЕНИЯ НА ХЕМИНГУЕЙ...А ЗАЩО СПОМЕНАХ НИЦШЕ В НАЧАЛОТО? - ЗАЩОТО И ТОЙ МАЙ СЕ ОКАЗА МНОГО,МНОГО ПРАВ....

Малко му е:)

Може да се вярва на Хемингуей, защото освен всичко друго думите са и тъжна равносметка, на човека притежаващ слабостите, не гения Хемингуей. И гении като него не са лишени от човешки слабости, някои от които направо жалки. Още по-драстичен е в това отношение Пърси Биш Шели, например. Рядко са случаите като Буковски, когато просто не можеш да си отделиш гения от човешките слабости, в една хомогенност са и дори жалкото изглежда достойно, но кой ли би искал да изживее тази половина от живота на Буковски, която го формира такъв. При всички случаи прощаваме на великите, заради това, което са оставили, не това, което са правили. Но започнах да се отплесквам. Ценното в тези думи на Хемингуей е, че са точно покаянието на слабия у великия.
Що се отнася до думите на Ницше, трудно ми е да ги коментирам, защото просто не разпознах цитата, въпреки, че съм му поклонник и като такъв си знам, че точно Ницше може да се тълкува по два напълно противоложни начина, дори когато думите му не са извадени от контекст.

Благодаря за отзива.

"малките" хора и духовно и физически ... всичко им е "голямо" ... кучето,изискванията,жената,котката (да особено котката) тя е винаги в тяхните очи "тигър"...радоста им е голяма(до колктото може да се нарече радост)мъката(ако могат да изпитват такава)...общо взето "мизерията" е пълна при тях ...много хубаво написано cefules :)...усмихната вечер разказвачо :)

Така ме радва, че и такива ще прочетат мнението ти. Дано някои си направи сметка какво е.

Поздрави и усмивки.

кално, много кално

Изключително мръсно и кално обувково.