Постинг
13.10.2010 10:05 -
Равносметки, пред последна врата
Поглеждам назад, а това е лукс, който рядко си позволявам.
Грабнат от настоящето не мога да освободя задълго сетива от капана му.
В дълбоко минало се превръща дори вчерашния ден, което е било някога - вече не е мое. Не приличат на действителни преживяванията ми, все едно съм чел за тях, все едно са на герой от някоя книга. Световна класика, нивото на която не съм постигнал.
По-истински чувствам изживяванията на някои мои герои и като че ли губя сред тях своите. Не ме натъжава - нямам време да се натъжа. Нито се замислям много за смисъла на всичко онова, което ме е карало да се боря и да живея до днес, така както съм се борил и съм живял. На сто процента, на пълни обороти.
Имало ли е или не смисъл? Можело ли е да бъде различно? Най-правилният избор ли е бил? Да, хаотично стотици пъти пробягват подобни мисли ежедневно, дори и ежичасно, но нямам възможност да им се отдам. И какво, ако е нямало смисъл? И какво, ако е можело да бъде по-добре? И какво, ако това не е най-правилния избор? Каквото е сторено - сторено е. Оттук - нататък е по-важното, а то тече по-бързо от преди.
Идват обаче моменти, когато неочаквано си стигнал до края на нивото на играта. Пред решителен дуел си. Пред последна врата. Целият под е в труповете на мъртвите довчерашни тревоги. Чудовищни мутанти, всеки от които е имал силата и мощта, преди да те спира, а с времето, незабелязано е калил твоята сила и мощ, дотам, че нападайки те масирано, на едно с всички себеподобни не се е оказал достатъчно препятствие.
Сега си пред последният. Тузът, а той има твоето лице. Но вместо твоята душа има отраженията й.
Така е пред всеки важен житейски изпит, защото след него, независимо дали желаеш или не, истината за теб, за твоята борба, за уместността на избора ти, за средствата и целите ти, ще бъде разкрита.
И в един момент е неизбежно да не погледнеш назад.
В такъв се намирам. Резултатите от конкурса: "Търся издател" ще ми дадат много отговори.
Когато научих за конкурса, само се усмихнах и на мига взех решение да участвам. Бях впечатлен от креативността на идеята, от нейната уместност спрямо тенденцията на времето. От изобретателното въображение, което изважда книгите от имагинерната реалност на една съмнителна интелектуалност, във веселия и шумен характер на реалността в която живеем. С кресливата й суетност, шарения и агресивност. Със съмнителните й ценности, но пък с безсъмненото умение да е истинска и създаваща. Книгата като шоу, като част от живота, субкултурата и всичко, което уж отричаме, а привлича нашия интерес.
Още не бях наясно, какво се случва с мен. Изтече почти месец и вече въвлечен в стихията, разбирам, че ще разбера, независимо дали желая или не, страшната истина за себе си.
Смисълът за годините, които виртуално прекарах. Да, никога няма да съжаля. Смисъл е имало, но дали онова, което съм очаквал, което ме е накарало да набера необходимите клавиши, да насоча мишката към онези иконки, в началото. Дали то е било жизненоважната за мен заблуда. За да ме има, за да съм тук, за да съм сред вас.
Или е било истина. За да ме има, за да съм тук, за да съм сред вас.
Резултатите от конкурса ще ми го кажат.
От часове се ровя в текстовете, в колонката ми в Буквите. Просто гледам назад. Няколко ще избера и ще публикувам.
Те са част от онова назад, което ми се иска, да не е било напразни надежди.
Следващ постинг
Предишен постинг
