Из "За книгите и хората" - колонката ми в Буквите. 

Ще трябва да си подновя срока на антивирусната. Дотогава ще ми прави номера, всеки клик ще ми е ад и до отваряне на търсената страница ще минават епохи, ще губя ценни мисли... Докато най-сетне запримига маркерът, за да ми покаже, че съм в режим на писане. И главоболието ми ще е обяснимо. Досадно, макар и не непоносимо, но за снощи много му дължа.



Имах чувството, че не мога да стана от фотьойла и да си легна в леглото до него. Не помня и как съм го направил. Минава ми през ума, че вече от три дни е приключила кратката ми морска почивка и съм си вкъщи, в моето легло, а не в Царево с моето слънчице. Но това е само за миг, все още съм там, макар да съм се и прибрал. Там съм - на лунапарка, който е почти до морето, но в същото време съм и на панаир на книгата в НДК.



Сънувам, разбира се. Но... не съвсем. Донякъде контролирам, донякъде се опомням, после реалност и съновидение се преливат в една непозната логика, която може да се следва само в състоянието, в което се намирам.



Там имаше един щанд за книги втора ръка. Но щандът в действителност беше далеч от лунапарка. Сега е в близост до батута, на който подскачат едно дете и един атлет. Много по-голям е - това всъщност си е щанда на "Буквите" в НДК, но книги се и връщат, като библиотека е. Виждам познатите лица от екипа, махат ми. Учудени сме, макар и да е логично, че се виждаме.

Вместо познатите стелажи, отзад има въртележка - от онези с кончетата и количките. Много е пъстра и Иван ми обяснява, че като се завърти по-бързо, ще се видят заглавията.



Сега, когато пиша тези редове, приемам, че въртележката е животът. Трябва да се завърти по-бързо, за да стане видим смисълът му и уловен в книгите, затворен под кориците им. В съня - несън, само бях възхитен на находчивата приумица. Въртележката се завъртя, размазаха се контурите и цветовете наистина се подредиха в книги...



После видях още една странна технологична новост. Възприемах със същото любопитство, както и преди близо две години, когато за пръв път видях и ми обясняваха принципа на електронната книга.



Пак беше на панаир на книгата в НДК. Ставаше въпрос за книгите, които хората връщаха. Отвътре редовете бяха оцветени. Рядко, изключително рядко ми се случва да сънувам в цветове. Но все пак това не беше точно сън... Редовете бяха като подчертани с маркери - червен, син, черен и сив. Питах, за да разбера какво означават цветовете.

- Червеният - това са редовете, по които погледът на читателя просто се е плъзнал, без да бъдат осъзнати дълбоко.

- Синият - това са редовете, които са прочетени заради удоволствието, заради забавлението.

- Черният - редовете, от които читателят е научил нещо.

Забелязах, че са най-малко, в някои книги дори липсваха. Но пък синьото беше толкова приятно за окото...

Преобладаващи във всички книги бяха сивите редове, които още не знаех какво означават.

- Това са редовете, които си прочел и не си разбрал, че не разбираш. Редовете, които ще окажат най-голямо влияние в живота ти - ако беше разбрал поуките им, те щяха да ти спестят много грешки в живота и не би се уверил толкова дълбоко в правотата им. Но дори останали неразбрани, ако не беше ги прочел, нямаше по-късно да се увериш колко правилни са били. И най-вероятно нямаше да разбереш в какво си сгрешил. Без тях дори житейските уроци не биха имали смисъл.



Отворих очи, едното ме болеше малко - остатък от снощното главоболие. Но не беше изчезнал и морският пейзаж. Морето се плискаше - сиво... Приличаше на всички онези редове, които ни е съдено да не разберем. За да извършим грешките си. А морето - то е символ на живот...



Буден съм от часове. И ако преди това беше логично и знаех, че сънувам, сега не съм сигурен, че не сънувам. Защото целият живот може да се обобщи в този морски панаир на книгата...


2009-08-10

Още от колонката ми в Буквите, тук.

Новият ми роман: "Убийство в социалната мрежа", може да излезе, благодарение на твоя глас, тук. 
 

Искам да кажа че не съм с вирус.През цялото време се съмнявах.Имах реални показатели за да бъда със притеснение.Оказа се че съм права, току що се потвърдиха опасенията ми.Търсенията ми в посоката където мислех, се оказаха напразни и попаднах на ЧРД-брат.Това ме разби спря всичко дотам.сега търся отново,но все още съм извън състояние.Трудно навлизам , когато съм встрани.