Не си падам много по дрънкулките, пробуждат в мен едно съзерцателно дете, чиято чувствителност не мога да понеса. В повече ми идва като се има предвид грубостта на живота, с която съм се сблъсквал. По-поносими са ми старите писма. Те са свойствени за една друга възраст. Когато ако не душата, имаш поне физиката на възрастен, и ако сблъсъците разрушат Егото ти, роботът ти ще продължи напред, докато от остатъците сглоби ново его, използвайки старите писма като схема за новата конструкция.

Но и стари писма не пазя. Мога да изровя от чувалите при майка един читателски дневник, който съм водил между шести и осми клас. Написан е на бележник - доста разхвърляни, приличащи на кратки рецензии от задна корица, лични впечатления, най-често за фантастични книги. Сигурен съм, че някъде мога да открия и едно незавършено старо резюме за един фентъзи роман, но него не искам да го докосна, преди да съм се почувствал готов да започна да работя и да го завърша, а откакто съм написал десетината страници, са минали около петнадесет години. Сто процента някъде си пазя и решението на съда за дребно хулиганство, което съм извършил преди двадесет и една години.

Между няколкото наскоро прочетени книги и телевизора, пред очите ми сега има една папка, в която върху корици от стари тетрадки съм вписвал на ръка заглавията на всички разкази от периода 2004 - 2009 г., преди да ги публикувам в Буквите, повечето от тях и в блога си, а някои и на други места. И върху тази хартия е цялото ми минало. Нищо от стотиците романтични и сантиментални писма, нежни вихри от слово с вещици, самодиви и любими от дивата ми младост. Може и да се намери някой стар стих, написан върху скъсан пакет цигари, но не си пазя и черновите а стиховете, каквото и очарование и сила да носи малкият хартиен фетиш.

Не си пазя радостни писма от редакции и издатели, положителни рецензии въпреки отказ, които означаваха много в младостта ми, одобрение (!), оферти, известия за спечелени конкурси. Разхвърлян човек съм, а и доста години живях подобно на героите си скитници. То не бяха къщи, квартири, убежища в мелници, в ромски гета. Не можах да опазя тези малки безценни скъпоценности. Материалните следи на битието върху душата ми, белезите на идентичността на един живот.

Но неумението ми от край време да пазя подобни съкровища, изглежда, разви паметта ми. И в нея е съкровищницата ми от малки безценни неща. Тази сутрин се върнах назад. Трудно ми е да кажа годината, мисля, че беше 2004-а, а месецът - юни или юли. Буквите имахме премиера на CD в Пловдив. За първи път на подобен носител се издаваха литературни творби в България. В същия ден и в същата сграда, по същото време гостуваше и самият Робърт Шекли...  

Целият материал

,,И върху тази хартия е цялото ми минало. ''Това изречение е невероятно.Поздрави!

Някои твърдят, че 666 им е щастливото число.

Браво Стефо! Много хубаво написано, много!

Чудесен текст! Идва ми наум поговорката "Всяко зло за добро".
Поздраи!

Както си е казано - Като изгубиш нещо, не знаеш какво печелиш! :))

„Понякога е хубаво да закъсняваш! И в изкуството, и в живота! Да изпускаш автобуса си. За да стигнеш по-далеч от там, където си мислил, че отиваш, а пътуването ти да е незабравимо." ... дай Боже, всекиму... или поне на мен:)

И емоциите, които предизвикваме подсъзнателно , за да запазим и съхраним нещата, които осмислат живота ни. Поздравления!