Отговорът е винаги различен.

Към симпатичен непознат или непозната, на който си заслужава да отговоря:

Много неща в живота, които са ми просто приятни, върша без да съм наясно "защо", но неизбежно с времето, разбирам, отговора на този въпрос и това, че не е било напразно. Онова, което ме води, обикновено не ме мами. Тъй и с блога. 

Към приятел или приятелка:

Няма защо, но го правя. И така ми харесва.

Към човек, заангажиран с мисълта да разбере:

Блогът ми дава право да бъда себе си, да покажа вътрешния си свят, толкова открито, колкото лицето си, по улиците. Без да се притеснявам, красиво ли е, грозно ли е, харесва ли се на всеки или не, защото си е моето лице. Блогът дава правото на свободата на думите ми, освобождавайки ги от критерии и концепцията, която има всяка друга трибуна. Основен критерии са самите думи. Блогът ми дава святото право да греша. Блогът е този свят, който мога да изградя по свой образ и подобие, без да съм в пречка на никого. Блогът опазва спомените ми, а откривайки личното се срещам със сродни души.

Към някой, който хиляди пъти е показал неприязън към написаното от мен, заявил е открито, че не му харесва, но редовно виждам името му, сред посетителите си:

Не го правя за теб, а за онези у които предизвиквам различни чувства, но на теб не ти препоръчвам да се измъчваш, четейки ме. Развил си опасна зависимост: да ти харесва, да се чувстваш неприятно. Блоговете са толкова различни, че все ще намериш нещо, което ще допадне и на теб, търси го.

Към някой, който не заслужава отговор ще бъда, най-коректен:

Защото си искам.

И линк към един днешен постинг, който много, много ми хареса и идеята на който споделям от първо до последно изречение. 

 

Всеки има право да поддържа блога си както намери за добре само и единствено в блогбг съм видял някой кратун да си позволява оценки по адрес на другите Обяснението е просто - подобни глупости правят само скучаещите и безидейните никой свестен блогър не би се изложил така защото ще бъде подложен на убийствен присмех

И друг път съм писал, че няма нищо по-ужасно от интелектуалната импотентност, сега ще добавя: ако е комбинирана с неадекватно висока самооценка.

Иска ми се възможно повече хора да прочетат постинга ти, защото в него е обяснено всичко, много точно, много ясно. Смисълът на цялото блогване, което е голям технологичен дар за духа ни, но постепено изкривените представи на някои блогъри го лишават от същността му.

и не се отказвай.

Валя

постинг, особено финала! Поздрави!

Нямам и друг шанс:)

:))))

Забелязах, че тук Валсодар се е изредил на няколко постинга. И при мен направи същото. Представяте ли си го как трепери обезумял и трескаво слага минуси? О, не, изобщо не сме му накривили шапката! Cъвсем скоро пак ще се оправдава.:)))))

А специално в този постинг съм написал принципни неща. Нищо, нищичко не е конкретно само за него, но както винаги: гузен - негонен бяга. :) Друг е и въпроса, че съвсем учтиво съм отговорил и на тези, които не заслужават отговор, без да нагрубя никого. :)