Отначало имах намерение да пусна само класацията, тя е достатъчно красноречива, а всеки е достатъчно разумен, за да си направи изводите сам.
Личното ми отношение е без голямо значение, защото много повече и по-мъдри хора от мен са избрали тези сто заглавия, всяко е такъв носител на размисъл и емоция, а и самата комбинация помежду им, усилва поне стократно ефекта и колкото и да се размишлява, колкото и да се пише, недостатъчно е, а в един постинг, ще бъде просто неглежиращо.
Но от части, заради новите правила и да не ги наруша, с това, че пускам само линк и външна информация. От части, заради това, че не мога да издържа, да не кажа, абсолютно нищо, ще напиша няколко думи.
Принципно изглеждам доста ироничен към класации от подобен род и особено към класациите на ББС, не пестя писмено, че и устно, дребнави хейтъро-критикарски реплики. На чий гръб да се направя на авторитетен, освен на гърба на далеч по-авторитетни от мен?! Истина е, обаче, че следя тези класации, винаги с голям интерес и винаги ме карат да се замисля.
За тази какво да кажа? Лично, много ми се губи Никос Казандзакис. Губи ми се Кен Кисе с "Полет над кукувиче гнездо". Губи ми се Пърсинг с "Лайла".  Джозеф Хелър с "Параграф 22". Чарлз Буковски!!! Уйлям Уортън с " Пилето"! Уйлям Бъроуз с "Дрога". Още десетки, но тези имена са първите, които ми идат на езика.
Колкото и да ми е трудно пред "Марсиански хроники" бих избрал "451 по Фаренхайд" от Рей Бредбъри. При цялото ми обожание към автора ми е трудно да направя този избор и все пак тази, която бих избрал е по-емблематична, не само посланието й по-ясно, а и се чете по-напрегнато.
От Агата Кристи, категорично бих избрал, не "Алиби. Убийството на Рождър Акройд", а "Десет малки негърчета". Спомням си, че още отворих "Алиби" и вече знаех, кой е убиецът, което обезмисли до голяма степен дочитането й. А бях едва седми клас. Начина да се досетя, ами бях прочел в предговор на друга книга на Агата Кристи, че в някой от романите си прибягва до подобен елемент на заблуда. Очаквах да попадна на тази книга и още щом видях имената на героите се досетих, че ще е в тази. Тук основна вина има автора на предговора, но явно макар и ефектна загадката е лесна за разконспириране.
От Ерих Кестнер бих избрал "Фабиан", тук няма да давам обяснение. От Ремарк, категорично "Черният обелиск", а не "На западният фронт нищо ново". "На западният фронт нищо ново" може да прави Ремарк нобелист, а също тъй и диседента, чийто книги студентите с кафяви ризи са горели на аутодафето пред Берлинския университет в 1931 година, но е зрялостта в по-късната с десетилетия "Черният обелиск" е с класи по-висока.
Лично, много бих искал в подобна класация да видя "Ханибал" третата книга от поредицата на Томас Харис, за доктор Лектър. Книгата не е само виртуозен психологически трилър, финалното й философско послание е много, много силно и отправено точно във времето си. И вероятно ще бъде оценено в нашия, но следващ за книгата, век.

Друго, обаче е по-важно да кажа. Хареса ми. Хараса ми това, че "Монд" са показали, че няма в литературата първа, втора, трета класа. Няма "елитарни" и "не-елитарни" жанрове във величието и майсторството на една книга.

Ако, недай си Боже, някой много талантлив, но неизвестен автор, тепърва направи стъпките си из някои сайтове, включително и в блог.бг. и пише в някой от приетите за "по-популярни" жанрове, веднага ще се намесят умници, които ще му обяснят каква "боза" е написал, само определяйки я по-жанра им...

След толкова излишни приказки, ето и самата класация.

Своеобразно продължение на постинга: "100 - те най-велики не-белетрестични книги, класация на "Гардиън" и няколко думи от мен"

за мен също е чудно, че тези, които споменаваш, не са влезли в класацията.

Поздрав

"След нас и потоп" - Йозеф Томан
"Синухе египтянина" - Мика Валтари
"Сътворението" - Гор Видал
И в този ред от исторически романи, трудно ми е да го повярвам, но няма и "Аз, Клавдий".
Хрумват ми още десетки от най-различни жанрове и стават, все повече.Н

Например - измежду следните 200 (примерно) книги, посочете тези, които според вас....
Лок имаше чудесни постинги за манипулиране на общественото мнение.

Напълно съм съгласен. В случая, обаче, намерих за себе си, нещо много ценно. И то ме усмихна.
Няма пренебрежиние към насоката на литературните търсения и похвати. Както философски монографии като "Ботие и нищо", художествена литература с много тежки социални послания, исторически романи, но така също и любовни, дори еротични, криминални, приключенски, катастрофическа екшън-фантастика.
Всичко си има стойността.

:)

че няма пренебрежиние към насоката на литературните търсения и похвати.
Обичам Бредбъри и категорично бих избрала посочената от теб книга .
Да не говорим и за "Полет над кукувиче гнездо", Джозеф Хелър с "Параграф 22". Уйлям Уортън с " Пилето" и още други ,в момента ми е трудно да цитирам.
По принцип всяка книга си има стойност ,но все пак говорим за класация ,
за 100 - те книги на ХХ век ...
Поздрави за постинга !

Смятам да пусна, с по няколко свои думи, още две подобни класации. На "Гардиън" и на "ББС". И ако се получи добре и предизвикам, интерес и съпричастност, да си направим своя класация, от 100 заглавия, които не сме видели в трите класации, а мястото би им отивало.

Просто това е един хубав начин да си поговорим за книги и да си припомним едни на други заглавия.

Поздрави и усмивки.

А къде е Уилки Колинз с "Лунния камък"? А книгите на Джордж Оруел "1984" и "Животинската ферма"?

Учудвам се, но и нищо от Мороа. Явно е доминиращ гласа на френския читател и френската литература е доминираща и точно при това условие липсва Мороа.

"1984" я има.

Поздрави и добра утрин, приятелю! Надвечер мога да пусна и една класация от ББС. Иска ми се, обичащите книгите да направим една своя от онези 100 заглавия, които липсват в класациите, а имат място в тях. :)