За разлика от предишният постинг, този път ще бъда по-кратък и по-краен. Категорично не мога да се съглася с някои неща в тази класация.

За повечето области бих мълчал. Сигурен съм, че по-запознати от мен с материята им, ще си имат своите резерви.  За философията, обаче, ще си позволя да кажа, няколко думи:

Добре е, че е вписан Платон, но мисля, че щеше да е по-добре, да е с "Държавата". Все пак "Държавата" го прави един от най-влиятелните мислители на всички времена. Написаното в нея е оказало влияние върху цялата световна държавност. Нито демокрацията, би била същата, каквато познаваме, ако не беше написана "Държавата", нито много тоталитарни системи, включително комунизма и национал-социализма щяха да намерят толкова силен вдъхновител, извращавайки, част от посланията й. Лично, смятам, че историята от дълбоки векове, до днес, щеше да е напълно различна, без "Държавата" на Платон. Ако толкова важен, обаче е онзи пир, пред "Пира" на Платон, бих поставил "Пира" на Ксенофонт. Знаем, че Платон е преписвал свои мисли на учителя си Сократ, а Ксенофонт не е дал причини да се съмняваме, че неговия Сократ е автентичен. 

Добре е, че е вписана "Опити" на Монтен, но някак се губи при наличието й "Мисли" на Паскал. Много от "мислите" са посветени на опонирането и критиката на "опитите". Ще премълча субективната си отношение към тези два велики труда, но самите "Опити" получават по-голяма сила, чрез "Мисли". Но не само заради "Опити", изобщо "Мисли" имат пълното право да бъдат в тази класация. Мястото на човек във вселената, величието му и нищожеството му, апологията на християнството - всичко е уникално и поставя много начала. 

Липсва ми, много ми липсва и "Или - или" на Сьорен Киркегор. Толкова хубави думи за любовта, другаде философията не е изписала. 

Много ми липсва "Митът за Сизиф" на Албер Камю. Поставяйки проблема за самоубийството, като основен философски въпрос, Албер Камю, прави най-великия апотеоз на живота. Животът, високо над самия си смисъл. И като споменах Албер Камю, опитвам се и не мога да си представя съвременната философска мисъл без Жан - Пол Сартр. Много не се замислят и не знаят, но често думите за "личния избор" и интерпретациите за него, са всъщност от "Екзистенциализма е хуманизъм" на Жан-Пол Сартр.


 Но, ако всичко нагоре е спорно, все пак кой пък съм аз, а има голяма доза субективизъм, най-категорично не мога да се съглася, че "Тъй, рече Заратустра" е "не-белетристична творба". Първо е белетристична, после всичко останало, каквото е. 


Но ще повторя, каквото писах и в предишния си постинг: Каквото и да си приказвам, следя подобни класации с интерес и винаги ме карат да мисля. 


Така, че радвам се, че имах щастието да попадна на нея и да я прочета.



Ето и самата класация!


Разчитам за вашата позиция, относно останалите области.