Малко завиждам на Робърт Маккрам, с какво самочувствие говори само за сънародниците си, като читатели. Искаше ми се да вярвам, че българина обича толкова да чете, колкото англичанина, но май не само във футбола са по-добри. Малко му завиждам и се радвам, иначе в думите си, за класацията, сам е признал, "слабостите". Сложих "слабости" в кавички, понеже, щом нещо е неизбежно, не знам, може ли да се нарече слабост. Не, по-скоро "неизбежни слабости" е неволен оксиморон от моя страна, а неволните оксиморони са обикновено слабости, които можем да избегнем. Но както е казал Пилат, под кръста на Иисус: "Каквото съм писал, писал съм"

Много се радвам, че за разлика от класацията на "Монд", тук виждам "Параграф 22", но особено ми е тъжно, че отново не срещнах никой от романите на Чарлз Буковски. И вече да си кажа, кой от неговите, лично бих избрал "Всичко на масата".

Има място в историята на романа и името Жул Верн. Колко нелепо звучи изречението ми, нали? Струва ми се, че толкова нелепа е и липсата на гения. Много съжалявам, но "Д-р Джексил и г-н Хайд" не е роман - твърде малко по размери произведение е. Не си спомням имаше ли или не, петдесет страници. Велика история, наистина, но класацията е за романи.

Не виждам никой от тримата: Ерих Мария Ремарк, Стефан Цвайг, Ерих Кестнер, да си спомним мястото им в една "друга класация" от времето на Третият райх, която номинира книгите им за изгаряне в 1931 година. Мисля, че е достатъчно признание за силата на написаното от тях. И ако за Стефан Цвайг има обяснение, все пак той е написал само един роман "В омаята на преображението" и това не е най-силната му книга, в сравнение с романизираните биографии и разказите му, за Ремарк и Кестнер, наистина не разбирам.

Хареса ми се, че в тази класация Албер Камю е отличен с "Чумата", в "Монд" беше с "Чужденецът". "Чужденецът" е гения на Камю, но в "Чумата" - освен Камю, има и повече от Камю. Разбира се, това е субективно. Но едва ли ще бъда обвинен в субективизъм, ако кажа, че наистина несправедливо и тук е пренебрегнат Никос Казанздакис.

Все пак, Робърт Маккрам, от името на създателите, назовава далеч повече имена, които е можело да влязат. И задава един конкретен въпрос, към мрънкащи критикари, като мен: "Чели ли сме и тези сто заглавия?"

Е, ще си призная. Това е тази от трите класации, към която имам най-малко, при това, чисто субективни несъгласия, но пък имам най-много заглавия, които трябва да прочета.

Тъй, че спирам дотук серията от теми за класации, за да спестя малко време, че да почета повечко.

Ето самата класация и няколко думи от един от създателите й.

Само сто романа! Нищо работа, като погледнеш.

:)

Точно това си мисля и аз. При 1000 заглавия, можеше да се класира най-доброто от най-доброто на най-доброто, но 100...Все едно Тихи океан да се побере в коритото на Черно море. :)

За " Под игото", на Вазов, за"Осъдени души" на Д. Димов.
За Н.Хайтов"Съперници" и "Капитан Петко войвода" и много други наши автори.
Направих неволно асоциация и се почувствах тъжна. Разбира се, това е много индивидуално, това е моят избор.Бих се радвала в този списък,да присъстват и български имена!Поздравления Cefulesteven,за хубавата идея!

Миа, иска ми се да се съберем няколко ентусиаста и да направим една класация със сто заглавия, които липсват сред обща тристата номинирани в "Монд", "Гардиън" и "ББС", но заслужават мястото си. Не, че с това ще реабилитираме книгите, а за наша наслада.

Твоята класация ще е точна и впечатляваща:)
До скоро,Cefulesteven!

Само имена на автори, които нямат книга в нито една от трите класации.

От мен по класацията на ББС:

1. "Христос отново разпнат" - Никос Казанздакис
2. "Всичко на масата" - Чарлз Буковски
3. "Полет над кукувиче гнездо" - Кен Киси
4. "Капитан Немо" - Жул Верн
5. "Ватек" - Уйлям Бекфорд

По класацията на "Гардиън"

6. "Мисли" - Блез Паскал
7. "Или - или" - Сьорен Киркегор

По класацията на "Монд"

8. "Ханибал" - Томас Харис
9. "Пилето" - Уйлям Уортън
10. "Планетата на маймуните" - Пиер Бул
11. "Аз, Клавдий" - Робърт Грейвс
12. "Климати" - Адре Мороа
13. "Изкуплението Шоушенг" - Стивън Кинг

Спирам!!!! Спирам, че както съм захванал...Повече нямам право:) Продължавайте.

И стига толкова от мен

Размисля. Знаеш ли, винаги съм била с известни резерви към подобни "класации", както "Стоте най-влиятелни личности в историята на човечеството" на Майкъл Харт, например, която, ако не греша започваше с... Мохамед. после любимият ми Нютън, после чак Христос... и т.н. Така и с литературата. Но темата е безкрайно интересна. Още не съм я прочела, но да липсва Уйлям Уортън или Никос Казанздакис, дори едни "Климати" на Мороа, си е повече от странно.:) Поздрави за постинга!

Най-силно ме издразни една на ББС, в която Карл Маркс, беше определен, като най-великия философ на всички времена. Никакъв Сократ, никакъв Ницше, никакъв Кант, а Карл Маркс. Споменах и в първият от трите постинги, че винаги съм се отнасял с известна ирония към тези класации, но пък винаги по един начин са ме провокирали към разни мисли. И предизвиквали интереса ми. Иначе, спрямо това, което класират са наистина нещо детински несериозно. И не могат да бъдат друго.

Много, много усмивки.

Няма да се ограничавам в определена рамка, защото световната литературата е изпълнена с произведения, които са оставили своите незабравими следи в съзнанието ми.
Всеки човек има своята индивидуалност и предпочитания:)
Има прекрасни творби"Доктор Живаго" на Борис Пестернак, "Клетниците" на Виктор Юго, на бълг. автори! По- важното е да оценим тяхното значение и въздействие:)

Каквото и да си говорим, Достоевски си е Достоевски

"Дребосъчето", "Писма от моята мелница" и "Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски" от Алфонс Доде, "Замъкът на шапкаря" на Кронин, "Заклинателят" на Уилям Питър Блати, "Мъртвите сибирски полета" на Виктор Фалк... Има и още, но те са толкова много, че просто не мога да ги изброя всичките :))) Поздрави!
http://demonwind.blog.bg/izkustvo/2010/08/11/trite-malki-liturgii-koledna-prikazka.589725