Сигурно наистина съм един болен, много болен, че и безотговорен, че и неморален човек, пошъл характер, антихрист, антисемит, враг на пазарната икономика и комунизма, фашист и антифашист на едно, ако нещо съм пропуснал, допълнете ме, защото освен всичко друго и речника ми беден, а и от един лумпинизиран нихилист, олигофрен и прочее, не може да се очаква и друго, но от някакви публикувани мои снимки и последвалите коментари под тях, разбирам, че би било прилично да се срамувам, а аз не чувствам срам.
Толкова съм безрамен, че дори сам съм публикувал снимките за първи път.
Не, не става въпрос за порнографски.
Не съм воювал и в Ирак, че да се снимам до затворници, които измъчвам.
Не ме е хванала охранителна камера, да се оглеждам на здрачаване наляво-надясно, а след това да разкопчавам колан и клякам на ъгъла до административна сграда.

Сниман съм на строителната площадка на която работих преди две години. И според автора на постинга, трябва да се срамувам от това. Е, не се! Даже се и гордея, гледам на миналото си, като на един интересен литературен герой, който трябва да развия, да опозная по-добре през призмата на натрупания след това опит и ако не да напиша нещо за него, то поне да се вдъхновя.

Сигурно наистина съм един болен, много болен, че и безотговорен, че и неморален човек, пошъл характер и така нататък, но освен това, смятам, че аз, а не друг има право да решава, колко пъти трябва да се храня, колко пъти да го правим на нощ с жена ми, колко постинги да излизат на ден, в моя блог. Но понеже риторично ми беше зададен въпроса, колко съм пуснал, днес. Ще отговоря: този е втория и нямаше да го има, ако не се налагаше да отговарям на този толкова глупав въпрос.

А за да докажа своето безсрамие, ще пусна едно интервю пред радио "Хоризонт", в което сам съм си казал всичко за което трябваше да се срамувам. А не друг, а милата ми половинка е избрала снимките за клипа: от които също трябваше да се срамувам. Не знам за срам ли е или за гордост, да си сниман и на строителни площадки, но и в Европарламента. Но спомените ми са факт.

не съм те чел и теб, поради липса на време. Срамна работа няма. И Слави Трифонов е продавал мартеници. Щом ти харесва и изпитваш удоволствие, пиши. Честните хора намират щастието и в дребните неща.

да им обясняваш нищо. Човешката злоба е безкрайна.

Стеф, май разбирам какво е станало, но... не си заслужава... ама изобщо...

АЗ, ЕДИН ОТ НАРОДА

Не мечтая безсмъртие
и пътища леки,
а ватенка топла за зимния ден.
Безсмъртно нека остане навеки,
построеното тук от мен!

П.П.

писала съм го отдавна и пак ще го напиша. Неслучайно първото ми интервю с човек от блога беше именно с теб, защото най-яркият се забелязва веднага. Животът ти е повече от интересен и затова в "грубите си лапи челичени" е изваял такъв човек.
Колкото до пошлите постинги от този тип, те са продукт на хора, които няма какво да покажат.

Злобарите искат да почувстваш вина. Не ги интересува, че не си направил нищо лошо.
Всички виждаме, че си зает с творчеството си и нямаш време да отговаряш на всеки. Аз лично се възхищавам от твоята продуктивност.
Продължавай в същия дух! Творбите ти ще останат и след теб, а враговете ти изчезват в мига, когато изключиш компютъра. Те и сега не са особено забележими за свестните блогъри.

ти си го казал сам много мъдро в интервюто - "Когато си на върха, мълниите са неизбежни"! :)

Целта на неприличните подмятания е да те пратят в съвсем друга посока и по този начин да не твориш. Не им го позволявай!

Някакъв сайт с любима първа страница. И това е повод за караници? Хах! Ако не го бях видял нямаше да повярвам.
Детинщини:)))

Taka i ne razbrax podrobnosti..koi i kude se e opital pak da te predizvika..!!!
Za6to im otdava6 tolkova vnimanie..??
Kazva6 sam ,4e kogato si na vurxa..e neizbejno da nqma mulnii?! Ami ti si ima6 takyv zlaten grumootvod do teb-pregurni go i go zeluni i ot men i si jivei jivota kakto ti xaresva!!!
Tova ti go kazax i predi dve godini,kogato si govorixme s teb po telefona! Spmnq6 li si?
ne se razseivai,ami pi6i si taka ,kakto umee6:))
Pregrudki!!

Човек когато знае откъде е тръгнал, през какво е минал, с колко труд, казвам ТРУД е постигнал всичко е уважаван човек. Не се занимавай с "простолюдието". Казвам простолюдие и го пиша в кавички, защото за тях "нищонезначения" обикновен човек НЕ съществува. А за мен точно тези са "ПРОСТолюдие", ако ще и да се къпят с мляко и са обгрижвани от високоинтелектуални личности. Никой не знае до кога неговата звезда ще свети, но всяка звезда угасва, когато човек не уважава не само себеподобния си, но и самия себе си. Поздрави!

Срамувай се и още как! Така ти се пада! Да се срамуваш. :-)))) Научили се да въртиш мотокара на място? Щото ще те изпитвам. :-))))))))))))))))

Но точно на тези, които трябва много да се срамуват, май не им пука:((
Да те нападат на професия е наистина тъпо. По-скоро, имаш предимството да си опознал живота "отвътре" и от много гледни точки. Така го възприемам.
Аз самият съм работил и с доченките на строежа, и на полето, и с възела на бюро и по срещи... Наученото ми е помагало и ми помага на всяка следваща работа...
Затова мисля, че въпросната снимка е по-скоро повод за гордост и за уважение към теб - като човек и като автор.

достойният вече не бива да влиза в досег с недодялания, колкото и вторият да се напряга да го постигне и е ясно защо.. Имаш толкова хора, които те познават добре и ценят тук, Стефане... Няма да търся нарочно сега някакви си публикации без съдържание, за да разбера за какво говориш И без това ги срещам често, мисля, че всеки има ум да преценява.

И аз не разбрах какво точно се е случило, но подразбрах че някой е злословил против теб.Убедена съм, че в ден като днешния, когато се празнуват човешките добродетели, когато на дневен ред са човешките цености да злословиш е богохулство. Всеки ще пожъне каквото е посял.

Всъщност ти имаш същевременно и гениални творби и големи тъпизми (според мен естествено). Ще ме прощаваш, но аз съм си откровен :) Тъпизмите ти обаче не ми дават право да плюя с-у личността ти. Единствения нормален начин е да им направя някакъв литературен анализ -нещо за което нямам нито време нито нерви...

Но ти бъди спокоен. И 1% от творбите ти да останат за бъдещите поколения, това ще е презадоволително :)

Работил сред "пролетарска" среда в един хладилен завод, като стругар и знам, как това действа на твореца антистимулиращо, досадно и алкохолизиращо :) Ако бях на твое място нямаше да напиша и ред... Просто защото нямаше да имам на разположение нито твоята воля, нито времето, нито силата ти. Само щях да се оставя на всепомитащата инерция, която е обзела голяма част от сънародниците ни поне от 6 века... Минимум.

Здрав бъди! И все така продуктивен... когато можеш.

А! И едно не разбирам! Защо си пуснал тая проклета модерация? Цензурата не помага хич на един творец!

Модерацията както я слагам, така я и махам. Както съм без никаква модерация, така в един момент решавам, че трябва да сложа пълна. Мотиви най-различни. Беше писал един постинг за женския пазар и за счупеното стъкло, което известно време остави ли се, вероятността да има още и още счупени прогресивно нараства. Водя се по носа си, женския пазар има един особен мирис, който не се забравя. Усетя ли, че започва да лъха блога ми, слагам карантината. И известно време я държа. Иначе заразата започва да прехваща и други блогове и става неприятно. Признавам обаче, цензурата пречи.

Поздрави. Много се радвам, че те виждам.

При мен я сложих, за да спра спаменето с линкове. Има резултат - скоро не са ми пращали подобни като коментар.
mamkamu, виж коментарите към постинга на boristodorov56 и ще се съгласиш, предполагам, че някои не заслужават трибуна.
Поздрави и от мен!

Моето мнение е, че някак си беше забелязан от групата на "по-старите" тролстващи блогъри, които си имат свой начин на забавление и много, много не го натрапват на другите или поне аз не съм забелязала подобна на джойсината агресивна нападателност!

Не заради друго, а за това, че напоследък ти наруши с години трупано мълчание в себе си от едно перманентно негативно отношение на някои потребители тук.

Поне аз виждам промяна в поведението ти и те аплодирам за това!Не ми се иска Катана да е прав, но изглежда наистина както ти говорят, за да бъдеш разбран, трябва да влезеш в същия тон!:)

Знаеш ли, Вишничка. Тази снимка, ах, тази снимка! Ако погледнем календара ме е върнала съвсем малко назад, а ми се струва епохи. Нямаше как да не се сетя за този, който ми я направи. Казва се Христо Кехайов. Човек с ума си, с мечтите си, с остроумието на което тези троли могат само да завиждат. С чувството за хумор, което никога няма да постигнат. Създаде свой свят в света, снимайки строителните обекти, обръщащ всичко на шега, а честно: не пожелавам на никого изпитанията му. Най-малко пък на тези, които се опитаха да се подиграят с професията. До моментът в който ме е снимал, сигурно не са минали по-малко от десет тона бетон през ръцете му. Не помня колко седмици не бяхме получавали заплати, нито какви ни бяха очакванията. Не са били розови.
И малко се чувствам като онези заложници и жертви на бедствие, които са се спасили, но други, които са били с тях, не са успели. Аз се измъкнах, а той не. И не съм сигурен дали съм го заслужавал повече. И също като онези заложници и жертви на бедствие, изпитвам едно ирационално чувство за вина. А част от мен ще остане винаги по строителните площадки.

Ето го и блога на фотографа, чийто снимки, разни троли използваха за трупане на популярност. Поне да бяха сложили линка. Че този човек наистина заслужава:

http://bksasenovgrad.blog.bg/?vote

имаше толкова цвят и ти определно имаше вид на човек, доволен от работата си...
Само не разбирам какъв беше проблема с подигравката!Все едно аз да подигравам тези, на които днес им се налага да работят втора или трета работа, нямаща нищо общо с основната им професия. А те днес, в условията на криза и "отложените плащания" - никак, ама никак не са малко.

Затова в щатите няма да чуеш човек да се оплаква, че няма пари. Не му ли стигат, запрята ръкави...
:)))

радвам ти се от сърце

От юношистките си години имам едно любимо стихотворение,което подсъзнателно е станало мото на живота ми...сега се улавям,че даже съм забравила автора,който го е писал,защото го усещам като свое :)))

Когато паднеш и те заболи
от срам и болка ти глава не свеждай
на присмех и на укор претърпи
в страни от пътя си недей поглежда.
Стани!Напред загледан продължи!
А стигнеш ли...
а стигнеш ли до края...
Не крий - на всички смело разкажи-
как падал си...
Самичък как си СТАВАЛ!

Стефо, важно е какво мислят приятелите ти понеже те те познават най-добре...

Завистниците все ще намерят нещо да се заядат, ако не е работата ще е погледа ти, вкуса ти, думите ти...все ще си намерят нещо. Духовно бедните не могат да направят нищо друго освен да чернят...

Ти си карай по своя път и не обръщай внимание на лаенето.

До допълня това мнение - няколко души в блога се държат точно като стари войници, което ги прави просто фатмаци и нищо друго:)