Една нощ видях страха си - 
като малко кученце пред вратата,
и най-добре беше да го изгоня,
както се постъпва със страховете,
но то скимтеше премръзнало,
гладно беше и търсеше някого,
направих му попара
от корите хляб за хвърляне
и малко гореща вода,
на другия ден му купих мляко
и го хранех, 
макар да виждах с очите си
как малкият ми страх расте,

стана голям рошав звяр
и ближеше ръцете ми,
не го научих да носи обувките ми
и все се чешеше, и когато няма бълхи,

нощно време лаеше,
често не ме оставяше да заспя
и най-добре беше да го изгоня,
както се постъпва със страховете,
но твърде се беше привързало към дома,
трябваше да го убия, за да не се върне,
нещо, което ми се струваше зверски,

както и това да го вържа на двора,
а то все по-здраво ставаше,

пази ми дома,
седне ли пред вратата ми 
с отпуснат език, 
задиша ли учестено
и те погледне косо,

последното, което ще допуснеш е,
че това е просто мой страх. 

Съзрял, вече съзнаваше какво пази!

Умно куче са
добре отгледаните страхове...

Много е хубаво. Толкова жив истински стих, че е като едно добре отгледано куче... Поздрави!

"Умно куче са
добре отгледаните страхове..."

Уверил съм се: наистина са умно куче.

Благодаря ти, Надя.

Мисля да пусна още няколко такива състояния. Наистина, много държа на твоето мнение.

Богобоязливостта е едно добре отгледано куче пазач...
Поздрави!

Да. Преди всичко.
Но не е само тя, защото страха все пак е инстинкт, инстинкта е природа. Важно е, обаче, човек да се отнася разумно със своята, че ето природата до какви стихии води, ако липсва разумното отношение. Често засягам темата за природата в самите нас. Сега се сещам, че ти хареса разказа ми: "Шансовете на звяра", който публикувах навремето.

Аплодисменти!!! Това е едно от най- добрите не само твои неща, а и в литературата! Е ако това не си го пуснал в конкурса на Бунтарите,направо си за...ухапване!:))
Поздрави!

Благодаря ти, благодаря ти, Стефи. Нямаше как да го пусна в конкурса, защото вече съм го публикувал. Включително и в Бунтарите. Отлагах до последния момент участие, че бях в период на завършване на роман. Битова трилър - драма и имаше в основата й два действителни случая. Надявах се да приключа навреме и да съм зареден за конкурса, защото усещането беше в тематиката. Но не се справих със сроковете.

Но сега...Толкова ме зарадва, че имам чувството, че съм взел участие и си имам номинация.