Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2018 08:26 - ДНЕВНИКЪТ НА ПЕТЕЛА
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 357 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Сряда

 

         Веднага след дипломирането си записах задочно, свободна форма на докторантура по филология. Докладът ми бе на тема „Истинската история на българския език“. Направих го почти на шега и вместо изследователска дейност, представих едни апокрифни записки, още от прадядо ми. Откъде бяха попаднали в ръцете му, нямах представа. Знаех само, че някога бил даскал, а после кмет на селото, в което живеел. В тях се тълкуваха буквите от прабългарската азбука и бяха някъде отпреди осем хиляди години. Не записките  разбира се, а преписаното в тях. В същността си те бяха оригинални и доста ценни. Ако човек се замислеше, нищо чудно да съдържаха истината за езика ни, а тогава се оказваше, че сме най-старата нация от всички на планетата. Професорът в първичното научно звено, който пръв чете доклада ми, буквално онемя от възхищение и див национализъм, граничещ с шовинизъм.  И докато кандидатите в редовна и задочна форма се потяха поне три – четири години, за да получат титлата „доктор“, аз я получих за година и половина. Това ме изстреля на върха сред състудентите ми и още на първата среща на випуска след пет години, всеки идваше да ми стисне ръка и да ме поздрави. Някои го правеха с добри чувства, други не скриваха завистта си, но тогава за сетен път подобрих собствения си рекорд. След вечерята в ресторанта, където празнувахме успях да си уредя среща за през нощта с три състудентки поотделно и защитих достойно прякора си.

         Сега направо се излагах в очите на новите си колежки от училище, защото независимо, че опитваха да се вредят в графика ми, нещо не им се получаваше. Стигна се дотам, че днес директора видимо доволен, ме повика в кабинета си и направо запита:

-         Христов, ти случайно да не си гей, бе?

Изгледах го учудено. Той си потри вечно небръснатата брада и уточни:

-         Щото още не си посегнал към никоя от колежките! Вече ми се оплакаха, че нито ги уважаваш, нито ги ебаваш! Ето, аз съм на петдесет и три, но редовно рендосвам пет – шест от тях. Даже, като ги приемам на работа, предварително правим пазарлъка, за оная работа! Ако пуснат, назначавам ги! Ако се стискат, да си търсят другаде работа! Но, щом са стигнали до моето циганско училище, значи са отчаяни, гладни и готови на всичко!

-         Излиза, че си чукал всички даскалици тук ?! – не можех да повярвам.

-         А ти как мислиш? Аз шеф ли съм или лукова глава? Обаче тия трите, младичките пуснаха само по веднъж, колкото да ги назнача и сега се правят на монахини. Поне тях ошетай, че да са щастливи всички кокошки в курника! С другите аз ще се оправям! А ако си лява резба, тогава …..! – Той махна гнусливо с ръка и завърши: - Не ми изглеждаш на обратен, но ако си такъв, направо си взимай докторските дипломи и върви някъде другаде! Аз от европейския съюз приемам дрехи, обувки и помощи за циганчетата, но евро-гейове не понасям!

Стана ми смешно и гадно едновременно. Идеше ми, да му забърша два шамара и да се махна от това училище, но вместо това запитах:

-         А мен как ме назначи, без предварителен пазарлък?

-         Ти си друга бира! Кацаш в нашето смотано училище, цял доктор по филология и какво очакваш да направя? Ако не те назнача, нали после ще ме дават по телевизията?

-         Добре! Кажи, коя да ошетам, че да се умирят всички, заедно с теб? Обаче само веднъж, да знаеш! Имам си приятелка и не ми е до случайни връзки!

Директорът подскочи от радост, бръкна в някакъв шкаф, извади коняк „Плиска“ и наля в две чаши. Подаде ми едната и каза:

-         Знаех си, че си мъжко момче, ама нали трябва да се пита в такива случаи! Разбирам, че не са ти от класата нашите даскалици! Ти си млад, хубав и доктор при това! Що не вземеш да опраскаш физкултурничката, че се прави на голяма отвертка? Донесоха ми, че от време на време си позволявала да ме критикува!

-         Добре! Ще изпълня задачата, а ако това не стига, ще опраскам и тебе!

-         Ха-ха-ха! – Толкова диво се изсмя директорът, че разля коняка върху сакото си. – Хайде, чак до там не се изхвърляй! И имай предвид, че съм от двадесет и девет години директор на това училище и няма да търпя, някой да е срещу мен тук! Имам достатъчно хора зад гърба си, някога работех в милицията, но реших да си направя живота по-интересен! Ако си умен, ще те направя мой заместник още догодина!

-         Надявам се, догодина да съм в друго училище!

-         Ти се надявай на каквото щеш, но не забравяй и парите…! – той извади от вътрешния джоб на сакото си тлъста пачка столевки и ги размаха – Всяка година получаваме помощи от чужбина с тирове, по разни програми. Знаеш, че циганите са приоритет в Европа и у нас! Имам два магазина за дрехи втора употреба и след часовете няколко учителки допълнително заработват като продавачки. Мога да уредя в живота и теб…!

-         Значи дрехите от тировете отиват направо в магазините? А за учениците какво остава?

-         Тировете идват винаги в събота или неделя! Така сме се разбрали! Учителките, които работят в магазините идват и разтоварваме всичко във физкултурния салон. Отделяме най-хубавото за магазините и за нас, а каквото остане го даваме на циганчетата.

-         Аха! Ясно! Само, че аз не си падам много по парите, особено по крадените! Не бих участвал в подобна далавера и още сега мога да ти кажа, че не я одобрявам!

-         Това какво значи?

-         Значи, че няма да участвам!

-         Абе, ясно е, че си чешит, но няма да пречиш, нали?

-         На какво? На „бизнеса“ с дрехи – втора употреба ли?

-         И на това, и изобщо! Да знаеш, аз змия в пазвата си не търпя!

-         Спокойно, шефе! Не ме интересуват далаверите ти! В момента си имам други грижи.

-         Това е добре, защото хората с грижи не създават проблеми! Ядовете идват от тия, дето по цял ден си клатят краката и само се чудят, каква интрига да извъртят!

Щях да уточня, че евентуално има предвид себе си, но си замълчах. Глътнах коняка на екс и напуснах смрадливия кабинет на шефа. Макар да не миришеше на нищо лошо, тук буквално смърдеше ….!

         Прибрах се и едва вечерта, вече по тъмно Диана ми позвъни. Край нея се чуваше бебешки плач.

-         Иво, имам само десетина минути! Ако затворя, не ме набирай, защото няма да е удобно да говоря.

-         Добре! Как си ти? Как е малката?

-         Долу – горе добре! Нещо не ми слиза кърмата и пратих Тошев до магазина за сухо мляко. А тя не е спирала да плаче, откакто се прибрахме, защото е гладна.

-         Диана! Чувствам се ужасно!

-         Знам! Не ме упреквай, моля те! Стига ми, че аз се изяждам отвътре! Ако така продължава всичко, ще полудея!

-         Добре, де! Защо изобщо си при него, а не при мен? От какъв зор я надроби тая каша?

-         Помолих те, да престанеш с упреците! Когато се изясня сама със себе си, ще отговоря на въпросите ти! Сега ме остави на спокойствие! ….. Знаеш ли, че Ивка е много красива? Страшно прилича на теб!

-         Всъщност, ти си красива, Диана!

-         Дъщеря ни е руса като теб и със сини очи! Знаеш, че аз съм брюнетка, а очите ми са кафяви!

-         Значи, тя прилича и на мъжа ти? Той също е рус и синеок!

-         Вярно е! Още в родилното му го казаха и той буквално лудна от радост! Само, че първо Тошев не ми е съпруг, защото не сме женени и второ, нейното носле е чипо, като твоя нос! Моят нос е прав, а на Тошев направо е гърбав!

-         Диана ….!

-         Чувам вратата отвън да се отваря! Чао, Иво! Аз ще ти се обадя утре!

Така приключи разговора ни. Отидох до бюфета и потърсих нещо за пиене. Чувствах се зле и само алкохола би заглушил поне за известно време болката ми. Вероятно така проблемите превръщаха много хора в алкохолици. Не открих нищо и слязох до близкия магазин, да купя едно – друго. Напоследък не се хранех редовно, за сметка на пиенето. Напълних цял сак с водка, коняк и уиски, а за хапване взех десетина пакета готови спагети и още толкова рибни консерви. Прибрах се, седнах на леглото уж за малко и без дори да се докосна до алкохола, съм заспал.

                                                
                                                       Красимир  Бачков

 

 

                                                                         

 

        

 

 




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1430358
Постинги: 936
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031