Глобалното общество се нуждае от глобален идеал. Поне според някои. Същите се вземат достатъчно сериозно, че да виждат в Бог свой конкурент. Очевидно е, че се налагат ритуали с обяснение, че са мерки за ограничение на разпространението на инфекцията. Очевидно е, че нищо не оправдава твърденията им. Очевидно е, че не се и опитват да ги докажат. Достатъчно е да имат следовници; вярващи в думите им; колкото по-абсурдно вярващи - толкова по-добре. Очевидно е, че ритуалите са с една-единствена цел: да претъпят мисленето, да търсим чрез тях милостта на онова, от което се боим. Очевидно е, че новия "бог" е страхът. Очевидно е, че това е заемка от вековните вярвания, по-точно заемка от най-инфантилните тълкувания на вековните вярвания. България беше една добра лаборатория за провеждане на социалният експеримент, но резултатите могат да бъдат чудесно анализирани и от нас: лабораторните плъхове и зайчета. Месеци след падане на карантината; месеци, в които половинчато или изобщо не спазвахме правилата; в които ходихме на почивки; десетки хиляди (а може би повече) се срещнаха по протестите. Месеци, в които сваляхме маски в ресторанти и кафенета (че не можем да консумираме с маските, но стояхме маскирани в театрите и кината (докато издържим, а после си вадихме носовете) и т.н. виждаме, че процента на заболели е същият като във времето, в което стояхме затворени в домовете си и чакахме следваща и следваща рестрикция, послушни като животни за заколение (и някой ден щяхме да се превърнем в това). Но...страхът продължава. Насаждането му. Довчерашни мушици, днес - активистки, осмислиха живота си. Вървят маскирани и по плажове. Гледат змийски. "Спасяват" неразумният свят от лекомислието му. Малко дадоха "свободно", но докато траеше туристическия сезон, сега като се затегнат мерките, ще започнат докладванията. До какво ли не води духовният глад! Те са първите фанатици на новата религия!