Прочетен: 4679 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 09.12.2011 13:15
Не вярвах, че някога ще напиша нещо за стил и облекло. Просто това е област, която определено ми е извън компетенцията, а и да си призная не ми е много на сърце. Дори обаче, аз, бях впечатлен от изявленията на хора, които се опитаха да се покажат в същата капацитети, но с това показаха изключителното си невежество. Иде реч за статията на Катана, съставена преди всичко от снимков материал от изложбата на Пламен Пенов в галерия “Класика”. В отзивите емблематични с негативизма си коментатори, малко познати извън блог – средата се опитаха да коментират облеклото на присъстващите на изложбата. Вижте тук.Една фраза, още от началото ми се наби: “втора ръка”. Дори на живо е много, много трудно да се определи, кои дрехи са купени употребявани и кои не са. Казах, че самият не разбирам много от облекло, но съм съпруг на бизнес дама, а дейността й е предимно медийна и издателска, т.е. такава, каквато предполага много контакти, светски събития във всички области на живота и изисква известно познания в стила на обличане. Попитах я и тя също потвърди тезата ми. Точно тогава в редакцията ни гостуваше изявен психолог, във връзка с материал, който трябва да излезе в следващите броеве. Намеси се в разговора, като каза нещо, което също сме забелязвали:
“Обикновено за дрехи втора ръка, че някой си е носил такива, говорят хора, които пазаруват от същите магазини. С това искат да кажат: “какво повече от нас е като се облича като нас.”
Освен всичко останало, снимките, които показа Катана са правени с най-стария ни фотоапарат, който е едва четири мегапиксела. Наскоро повредихме новия и просто не разполагахме в момента в друг. Не са достатъчно качествени и при тези условия е абсолютно немислимо да се познае каква употреба са дрехите.
И аргумента “втора ръка”, може да се обясни само с думите на психолога.
Друг е въпроса, ако става дума за стила. Тук мога да кажа категорично: “Не ходите достатъчно на изложби и подобни събития”. Пожелавам ви да започнете да го правете: колоритно е, приятно е, по-различно от инертното ежедневие. Лично на мен ми е свързано и с работата, и ми се налага поне веднъж на седмица подобно, но честно, винаги ми е забавно. Това, което виждате по телевизията или лайф – стайл списания, за изложби – светски събития подобни на “Оскарите” е едно на хиляда. В повечето случаи деветдесет процента от посетителите посещават откриването с дрехите от ежедневието си. И е уместно, поради една – единствена причина. Не винаги централната фигура – артиста, който представя творбите си е материално способен да се облече като звезда, а и да си признаем честно, много от хората създадени да творят, не обръщат достатъчно внимание на външния си вид или не им се отдава достатъчно. Не това е основното при тях. Но понеже са таланти, които сме почели с присъствието, приели сме ги и с тази тяхна особеност. Някак печално ще е, ако всички присъстващи са облечени като за звездна гала вечеря, а главния герой на събитието да стои безцветен, печален и свит. Това е и основната причина този стил да се формира у нас. Изключения е хубаво да правят само политически фигури или нашумели звездни имена, чието присъствие на изложбата или премиерата пробужда любопитство към събитието и му предава известен авторитет в масовото пространство. Истината е, обаче, че не го правят и те. Кога от небрежност, кога защото познават много добре стила и не искат да изпъкват сред останалите. Самите художници, както и в случая, колкото и да са успели, а този е успял, че има награди и изложби из цял свят, за да са солидарни със солидарната към тях публика, много, много често не обличат официални дрехи.
Освен всичко останало може да ви създаде и неудобство. До този момент имам около сто премиери и представяния из страната. Да съм облякъл четири или пет пъти костюм. А на моята фигура стои много добре. Общо взето, погледите са били одобрителни, че съм и чувал думи: “Това наш Стефан ли е!”, но веднъж няма да забравя неудобството си в иначе фантастичната вечер. Стана в “Балабановата къща” в Стария Пловдив. Литературен сайт Буквите за пръв път събра хората, които се познаваха до този момент само виртуално. Толкова много бяхме, че четенето трае близо три часа, а тези три часа бяха толкова вълнуващи, че ми се сториха десет минути. Рядко “Балабановата къща” е побирала толкова много хора. През цялата си история. Сред около стотината, обаче, само аз бях облечен официално. Сред вече изявени таланти или не толкова изявени, но показали се далеч по-добри от мен, сред успели хора в различните си поприща, истински бохеми или артистични души, наистина имах причини да се чувствам неудобно. Защото в крайна сметка, да се облека така си беше неувереност, непознаване на атмосферата и чист социален комплекс. Понеже по това време продавах вестници на заплата седемдесет лева месечно и живеех между будката и интернет клубовете.
Без среда, без контакти и наистина съм си представял нещата да са различни.
Ах, времена! Ах, спомени! Достатъчно се разприказвах имам и друга работа. Време е да завършвам, а не мога иначе освен повтаряйки пожеланието си към провокиралите писанието ми:
Дано ви се отварят повече възможности за подобни събития. Приятни са и обогатяват душата.
Да не мислиш, че онези, които говорят постоянно за мода, много разбират?
Само се правят на интересни, уж са егати "цивилизацията".
09.12.2011 20:40
За съжаление, по повечето изложби хората наистина са облечени така - все едно са си взели дрехите от "втора употреба". Между това обаче, да си облечен шарено и без вкус и това да си облечен шантаво има голяма разлика!
На въпросните снимки виждам по скоро категория - първата изпрана дреха - т.е. гостите са облекли това което е било изпрано и най-отгоре в гардероба им.
И още нещо - официален не значи задължително риза и костюм, ето ви един конкретен пример: http://www.gq.com/images/style/2011/09/new-york-fashion-week/backyard-bill/backyard-bill-day-5-noah.jpg
И моля ви, следващият път, каквото и да ви струва, не съчетавайте червена риза със син широк пуловер. Това направо вади очи!
За съжаление, по повечето изложби хората наистина са облечени така - все едно са си взели дрехите от "втора употреба". Между това обаче, да си облечен шарено и без вкус и това да си облечен шантаво има голяма разлика!
На въпросните снимки виждам по скоро категория - първата изпрана дреха - т.е. гостите са облекли това което е било изпрано и най-отгоре в гардероба им.
И още нещо - официален не значи задължително риза и костюм, ето ви един конкретен пример: http://www.gq.com/images/style/2011/09/new-york-fashion-week/backyard-bill/backyard-bill-day-5-noah.jpg
И моля ви, следващият път, каквото и да ви струва, не съчетавайте червена риза със син широк пуловер. Това направо вади очи!
Ето, че и вие сте забелязали, че на повечето подобни събития е така, а в постинга си съм обяснил и защо е така. Защо хората не подготвят специално облекло за случая, а ходят както си ходят изобщо. И това не е вкуса на посетителите на изложбите, а на съвременния българин и ежедневието ни.
То не е същественото за една изложба, защото в това отношение, изложбата не се отличава от всичко останало в живота ни и ми беше чудна реакцията. Още ми е много, много чудна.
На премиерата на "Гераците" в Царево, бях тръгнал много леко облечен, като за море, но имаше технически неуредици и прожекцията се забави, в това време захладня и облякох едно яке на Дена. Ръкавите ми стигаха до лактите. Има и снимки, трябваше някой само да ги публикува:)
10.12.2011 13:13