Постинг
31.03.2017 13:31 -
Обвинение, Поучение и Вдъхновение
Автор: lyuliak
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1244 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2017 14:16
Прочетен: 1244 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 31.03.2017 14:16
Странна комбинация за заглавие. Но според мен предимно в тези три форми доброто върви от човек към човек… Разбира се, когато ние го правим, най-често си казваме: каквото, такова, важното е да стигне информация до хората. Но когато погледнем кое как влияе на нас самите, има много какво да разберем. А особено има да разберем, че в тази тройка отсъства най-важната четвърта дума, до която ще стигнем.
Ето, най-простият пример. Една жена много пуши. Най-вероятно е скоро да получи забележка от непушачите, ако не е толерантна към тяхното пространство. Също, забележка от роднините си, че харчи много за цигари или че стаите миришат. Когато на някого от гореспоменатите им писне, те могат да си послужат вече и с ОБВИНЕНИЕ – да засегнат личността на пушачката. „Ти си безотговорна!“, „Ти нямаш воля“, „Ти не мислиш за децата си!“. Колкото и да е странно, макар не особено справедливи, такива гневни, но естествено бликнали думи все пак действат на човека да се замисли.
Друг е въпросът с унизителната болка, която ни причинява ПОУЧЕНИЕТО. Ако изключим нормалната ситуация Учител- Ученик и Родител-Дете, към поучение обикновено прибягват хора, които не са пряко засегнати от нашия проблем, но обичат да са над другите. Те биха поучавали не само относно цигарите, а и относно начина на хранене, относно това защо не носим качествени дрехи и обувки (без да питат дали имаме средства за тях), относно това защо не ходим на почивка в добре уредени и чисти чужди курорти (отново без да попитат дали знаете език, дали имате пари, или въобще предпочитате чуждия край пред родния). Те биха поучавали относно нашата политическа ориентация (не „разговаряли“, а именно „поучавали“). Те биха казали категорично и в какво трябва да вярваме, иначе вероятно срещу тях стои несериозен, безотговорен човек, или с две думи – грешник.
Не намирам извинителни думи за това поведение, освен разбираемия факт, че хората които обичат да поучават, всъщност имат свои проблеми. Най-често вътрешна неувереност (такива хора няма да бъдат до вас в непозната територия, където могат „да се изложат“), нужда от някаква твърда почва, на която да стъпи животът им. Тази твърда почва от "полезни, доказани или научни факти" понякога прилича на благочестие, но няма неговата сила. А тази сила е заключена в третата дума – ВДЪХНОВЕНИЕТО.
Силата да вдъхновява у човек, който се е оставил да бъде Ученик, да бъде обгарян, окастрян, да приема и дава, е толкова голяма, че понякога той се обяснява с думи само в краен случай. Хората просто искат да го следват, или да бъдат в неговото присъствие колкото може повече. А ако ги попитаме „защо“, биха отговорили: „Чувствам се добре, чувствам се пълен с надежда, имам сили и воля, които обикновено не са характерни за мен. Надвивам проблемите и слабостите си. Друг човек съм!“
И това е абсолютно вярно. Хората, които са поели риска да видят Истинското си лице и да обикнат не „моментното си състояние“ и себеправедност, а да обикнат своята индивидуалност, дадена им от Бога, тръгват по пътя на Свободата. С което вдъхновяват и други. Ако се вгледаме в начина, по който Христос разговаря с народа, ще видим, че тежките и силни думи той изрича към множествата, или към „себеправедните“ фарисеи. На грешниците, обърканите, и искрено питащите хора Той говори много топло и без да ги обижда.
И тук стигаме до четвъртата дума, която обяснява кое не бива да пропускаме, когато поднасяме на хората доброто. УВАЖЕНИЕ. Свободният избор прави човека човек. Изкачването на ново стъпало е добре да става със собствените ни нозе и от сърце.
Да, разбира се, много хора се крият зад този „свободен избор“ и искат другите да ги изчакат, докато през това време хранят страстите си, крадат, грабят, мамят. На такива изобличението е дори полезно. Някога народът лесно е коригирал такова поведение – като ги е игнорирал от общността.
И все пак, осъждайки чрез игнориране една лоша постъпка или поведение, има да оставим на душата на човека УВАЖЕНИЕТО. Не случайно пияните хора, загубили опора морално и буквално, се питат „ти мен уважаваш ли ме“. Душата им пита. Иска да осъзнае последната си надежда, дали още е така ценна и способна да бъде приета обратно при божията Любов.
заповядайте в дискусионна група "Между редовете"
https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks
Ето, най-простият пример. Една жена много пуши. Най-вероятно е скоро да получи забележка от непушачите, ако не е толерантна към тяхното пространство. Също, забележка от роднините си, че харчи много за цигари или че стаите миришат. Когато на някого от гореспоменатите им писне, те могат да си послужат вече и с ОБВИНЕНИЕ – да засегнат личността на пушачката. „Ти си безотговорна!“, „Ти нямаш воля“, „Ти не мислиш за децата си!“. Колкото и да е странно, макар не особено справедливи, такива гневни, но естествено бликнали думи все пак действат на човека да се замисли.
Друг е въпросът с унизителната болка, която ни причинява ПОУЧЕНИЕТО. Ако изключим нормалната ситуация Учител- Ученик и Родител-Дете, към поучение обикновено прибягват хора, които не са пряко засегнати от нашия проблем, но обичат да са над другите. Те биха поучавали не само относно цигарите, а и относно начина на хранене, относно това защо не носим качествени дрехи и обувки (без да питат дали имаме средства за тях), относно това защо не ходим на почивка в добре уредени и чисти чужди курорти (отново без да попитат дали знаете език, дали имате пари, или въобще предпочитате чуждия край пред родния). Те биха поучавали относно нашата политическа ориентация (не „разговаряли“, а именно „поучавали“). Те биха казали категорично и в какво трябва да вярваме, иначе вероятно срещу тях стои несериозен, безотговорен човек, или с две думи – грешник.
Не намирам извинителни думи за това поведение, освен разбираемия факт, че хората които обичат да поучават, всъщност имат свои проблеми. Най-често вътрешна неувереност (такива хора няма да бъдат до вас в непозната територия, където могат „да се изложат“), нужда от някаква твърда почва, на която да стъпи животът им. Тази твърда почва от "полезни, доказани или научни факти" понякога прилича на благочестие, но няма неговата сила. А тази сила е заключена в третата дума – ВДЪХНОВЕНИЕТО.
Силата да вдъхновява у човек, който се е оставил да бъде Ученик, да бъде обгарян, окастрян, да приема и дава, е толкова голяма, че понякога той се обяснява с думи само в краен случай. Хората просто искат да го следват, или да бъдат в неговото присъствие колкото може повече. А ако ги попитаме „защо“, биха отговорили: „Чувствам се добре, чувствам се пълен с надежда, имам сили и воля, които обикновено не са характерни за мен. Надвивам проблемите и слабостите си. Друг човек съм!“
И това е абсолютно вярно. Хората, които са поели риска да видят Истинското си лице и да обикнат не „моментното си състояние“ и себеправедност, а да обикнат своята индивидуалност, дадена им от Бога, тръгват по пътя на Свободата. С което вдъхновяват и други. Ако се вгледаме в начина, по който Христос разговаря с народа, ще видим, че тежките и силни думи той изрича към множествата, или към „себеправедните“ фарисеи. На грешниците, обърканите, и искрено питащите хора Той говори много топло и без да ги обижда.
И тук стигаме до четвъртата дума, която обяснява кое не бива да пропускаме, когато поднасяме на хората доброто. УВАЖЕНИЕ. Свободният избор прави човека човек. Изкачването на ново стъпало е добре да става със собствените ни нозе и от сърце.
Да, разбира се, много хора се крият зад този „свободен избор“ и искат другите да ги изчакат, докато през това време хранят страстите си, крадат, грабят, мамят. На такива изобличението е дори полезно. Някога народът лесно е коригирал такова поведение – като ги е игнорирал от общността.
И все пак, осъждайки чрез игнориране една лоша постъпка или поведение, има да оставим на душата на човека УВАЖЕНИЕТО. Не случайно пияните хора, загубили опора морално и буквално, се питат „ти мен уважаваш ли ме“. Душата им пита. Иска да осъзнае последната си надежда, дали още е така ценна и способна да бъде приета обратно при божията Любов.
заповядайте в дискусионна група "Между редовете"
https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks
Тагове:
Няма коментари