Страстта отприщва се, залива,
душата златожита нива,
начупва стръкове, зърната
отнася сила в непонята.
Жътварката ограбена се буди,
прехапва устни, тъй е трудно
да удържи отчаяният вопъл,
пред образа открит на злото,
което сполетя я, облада я,
сънуваше, събуди се накрая,
ограбена, самотна, наранена,
а нивата прилича на арена

обрулена, начупена, обрана,
подобно на открита рана,
поругана...

И търси дълго в стръковете натрошени...
Едно зрънце не беше отронено.

Зрънце любов, сред цяла нива,
но то направи я щастлива. 

Зрънце любов,
При теб..
Позволими да го отнеса
и заровя във сърцето..
Ще покълне , ще поникне
и превземе със светлина
Всемира , който ни зове..
Любовта променя светове,
мечтите в щастие превръща..
Тя се завръща, там, където,
има нужда да съживи
и малкото надежда..
Аз ще ти помогна да я дарим
на хората в болка и беда..
Довери ме се сега...
Утре може да е късно:)

Приеми за отговор, следващия стих, който ще публикувам след малко.

:)))

"Забравям, че ме има"

И кое е това зрънце? :)

Всеки живот различно го преоткрива: надежда, любов, вяра, истина която ни помага да превъзмогнем онова, което уж не ни убива. В случая е любов, любов, истинска любов.