Когато реалността
е твой близък приятел - кръчмар,
познат от детските години
и сте израсли заедно,
и заедно сте гонили гаджета,
и знаеш фонотеката му,
а той питието ти
и отдавна ти го налива
без да поръчваш,
а ти го пиеш,
без да се замислиш,
дали още ти харесва
този вкус
и можеш да си избереш каква
музика да ти пусне,
когато реалността е твой близък приятел - кръчмар,
можеш да избереш музиката.

Непознатият другоселец
край вратата не може

и слуша музиката
дори да му е неприятна,
но пък винаги
може да бъде
приятно изненадан.
 

Хах, много хубаво...и поетично...пием го за да не се замисляме дали все още ни харесва или не и не на последно място за да покажем на другоселеца къде му е мястото и че не приемаме съчувствие, така че по-добре да не смущава приятното ни убеждение, относно изненадите му...

Ще го пиеш я! Може и махмурлук да ти докарва тежък, но ще го пиеш! И никакви вересии ;)

Хареса ми! Прекрасна метафора!

Поздрави. И благодаря ви:))))