Постинг
27.05.2010 13:48 -
Злата сила
Тъй както странствах във Страната
и лутах се без цел и без подслон,
срещнах дъщеря на Сатаната-
пазителка на чер закон.
Вещица с черти на ангел,
с гърди лишени от душа,
красавица с морал пропаднал,
приютила в пазвата си змия.
Покани ме на ритуал разгулен
и, както дирех покрив за нощта
и склонен бях към авантюри,
приех поканата на таз жена.
Въведе ме през тъмни коридори,
застлани със скелети и гниещо месо,
накрая портата отвори
и откри ми свойто общество.
Поклоници наивни, алчни,
извиващи гръбнаци кат стебла,
сношаващи се с безгръбначни,
омаяни от месса зла.
Сърцата им във чашата магия
варяха се в отровата, греха,
от които тя ми даде да отпия,
за да се отдам и аз на сладостта.
В отварата на злата сила
и гущери, и сатанинска пот,
по рецепта стара бе сваирла
еликсир за сладостен живот.
Отварата без отврат да погълна,
между бедрата си като чаша тя изля,
зашепна ми да я прегърна,
омаи ме със магически слова.
Кошмар в реалност затанцува,
отвратта се влюби в сладостта,
поглед ми пиян се залюбува,
възбуда тръпнеше по моята уста.
Ръцете ми чужди, отмалели,
треперяха от желание и страст,
мислите ми-птици отлетели,
нямаха над тялото ми власт.
Понечих, но ръцете ми удари
споменът за любовта,
сладостта без дяволски отвари
и без веригите на сила зла.
Чашата се пръснна на парчета,
изчезна във зловонни димове,
чашата не бе магьосница проклета,
чашата бе моето сърце.
Тъй както странствах си в Страната
и премеждия като цветя берях,
се срещнах с една прекрасна непозната
и в нея истинската прелест опознах.
Напомняше за щерката на Сатаната,
толкова красива бе и тя,
но в гръдта си имаше душата
и без магия твореше чудеса....
и лутах се без цел и без подслон,
срещнах дъщеря на Сатаната-
пазителка на чер закон.
Вещица с черти на ангел,
с гърди лишени от душа,
красавица с морал пропаднал,
приютила в пазвата си змия.
Покани ме на ритуал разгулен
и, както дирех покрив за нощта
и склонен бях към авантюри,
приех поканата на таз жена.
Въведе ме през тъмни коридори,
застлани със скелети и гниещо месо,
накрая портата отвори
и откри ми свойто общество.
Поклоници наивни, алчни,
извиващи гръбнаци кат стебла,
сношаващи се с безгръбначни,
омаяни от месса зла.
Сърцата им във чашата магия
варяха се в отровата, греха,
от които тя ми даде да отпия,
за да се отдам и аз на сладостта.
В отварата на злата сила
и гущери, и сатанинска пот,
по рецепта стара бе сваирла
еликсир за сладостен живот.
Отварата без отврат да погълна,
между бедрата си като чаша тя изля,
зашепна ми да я прегърна,
омаи ме със магически слова.
Кошмар в реалност затанцува,
отвратта се влюби в сладостта,
поглед ми пиян се залюбува,
възбуда тръпнеше по моята уста.
Ръцете ми чужди, отмалели,
треперяха от желание и страст,
мислите ми-птици отлетели,
нямаха над тялото ми власт.
Понечих, но ръцете ми удари
споменът за любовта,
сладостта без дяволски отвари
и без веригите на сила зла.
Чашата се пръснна на парчета,
изчезна във зловонни димове,
чашата не бе магьосница проклета,
чашата бе моето сърце.
Тъй както странствах си в Страната
и премеждия като цветя берях,
се срещнах с една прекрасна непозната
и в нея истинската прелест опознах.
Напомняше за щерката на Сатаната,
толкова красива бе и тя,
но в гръдта си имаше душата
и без магия твореше чудеса....
Търсене
За този блог
Гласове: 112553
Блогрол
