Малко
под слепоочието,
тя има прозрачно петно
и под него се виждат мисли,
подредени в кутийки за фиби,
има и разпилени навън,
и приличат
на златни песъчинки
сред одеала от прах,

вижда се
и катурната гипсова отливка
някогашна Афродита,
загубила величие,
скрита под синя паяжина
прилича на облечена
в слугински сукман,

има и развален часовник,
на заден план,
но той е без значение,

и прилича
на опустушена...

Какво ли,
в нея, адски
ме привлича!
 

Честит празник на детето,пораснало мое момче....:)))
Прегръдка!!!

Благодаря ти, благодаря ти и прегръдки, Миледи...

Като че виждам себе си, само дето моите мисли стърчат като пера от стара пухена възглавница, и никакви Афродити /паднали и ли седнали/ не се въргалят наоколо!:)):))
Но нали за това е поезията?!:)
Поздрави!

Възможно е да са извън сетивното или отречени от разума, но са си около теб:)