не съм действителен без тебе,
от сянка в сянка преминавам,
разтварям се над ветрила копнежи,
разсейвам се, подобно дим съм,

не означава мисълта ми повече от пещерата
мрачната,
в която се опитвам да подържам огън,
когато близо е край мене
изхода на светлината,
наивна,
дива, похотлива,
с лъчите като пръсти се закача,
погалва рамене със върховете,
погалва раменете и гърдите
и караща горите да ухаят,
облива в сладостна наркоза,
наоколо,

а близо изхода към нея,
без тебе аз не мога да открия.
 

Нямам думи, Стеф ! Каквото и да кажа ще го опороча.
Стиховете са изпълнени с обич, искреност и копнеж! Прекрасни са! Благодаря ти!

Каквото и да кажеш, все ще ми е радост. Интимната ми лирика не е толкова интимна. Днес писах нещо по този смисъл в друго от стихотворенията, които публикувах вчера. Да, мои преживявания са, но в същото време това са и преживявания на още милиони, биха написали същото, а мои са само думичките. И съм щастлив, когато друг потвърди, че е така. Както ти в случая, защото си го съпреживяла.