И те целувам,
докосвам те през обвивките на делника,
през тежките мисли те докосвам,
през стените и затворите,
начупените образи
на илюзиорната реалност,
през седем извора
и седемте миражи,
през седем пустини
и седемте омагьосани,
през приказките
и през завоите на времето,
напук на трезвите оценки те докосвам,
на всяка логика, напук,
на величините,
не, не си далече,
не,
не вярвай в карти и атласи,
не вярвай в сантиметри,
пространството не означава нищо,
само вслушай се във тишината си,
вслушай се, така, че да чуеш мравките
като топове,
по-дълбоко от измамите,
вслушай се в своето съзнание,
там където извираш,
там се къпя и се смея,
като дете,
там те очаквам,
по-гол от колкото съм се родил,
там съм разсъблечен от законите,
и гените,
от своите....

От себе си съм разсъблечен,
там съм дух,
пиян от любов дух и те очаквам,
докосвам те напук,
напук докосвам те,
лудувам,
побърквам се,
целувам те със всички устни
които са те целунали,
които ще те целунат,
целувам те с всички погледи,
които са те докоснали
и ще те докоснат,
и тези които не са те съзрели,
но би побъркала,
докосвам те,
докосвам те....
 

Много ме докосна .....много!

Благодаря ти, благодаря ти.

И мен също... ме докосна :) Много е красиво ,чувствено, нежно, диво и истински преживяно :)

Защото си докосваща!!!

ehhhhhhhhhh stef... znae6 4e i az me4taq za takova dokosvane...