Ела при
мен и бъди моя любов,
ела при мене на студа,
тук песните са молеща ръка на просякиня,
и червеите дават милостиня,
и дрипите красят кралете,
и плесента храна е,
гневът е начин на общуване
и вени и бръшляни свиват се в молитвена бесилка,
а тъгата всичко опрощава
дори и своят корен...

Ела при мен и бъди моя любов,
децата си ще погребем преди да са опарени от раждане,
и ще се храним с майчината реч на тигрите,
а ще говорим тази на мишките,
и на миши език ще пишем свръхчовешката си поезия?.

Ела, при мен и бъди моя любима,
и мойте устни ще опарят твоята душа,
и ще я разпънат за честа на долара върху вратата
която ще се отвори някога,
и пред която моля се за Ада!
 

Свръхчовешко е и дано не те изгори! Успех и продължавай!

Много силни емоции и думи! Мъдростта струи между редовете..
Стеф, разказите, които пишеш са лежерни, еротични и много човешки..Уникални са!
А стиховете ти са огън, който се движи със скороста на светлината и обхваща мислите, душата , променя възприятията и същността на битието!
И невидимото за очите , мистериозното! Изконното!
Браво , продължавай! Бъди благословен!