Сънувах със отворени очи
как слънцето извеждам призори
подобно куче на разходка,
но, втурнало се то след котка...

отскубна от ръката ми каиш,
подпали хоризонта с косъм риж
и втурнах се да го догоня,
опомних, щом вечер се отрони...

и пазвата луната разкопча,
утихнал, взрян във красота
каиша вече удържал,
на чувствах радост, а печал,

че песът ми запалил бе луната,
а тя остана непозната...

P.S.

Събуждам се, но със затворени очи
не песът ми, а ти ги разтвори...

... с полите лунни по земята
преди, подгонил красотата,

да се опомня много, много стар
и в гонене я пропилял...
 

Престани:)

stef..do kolkoto moqta prostosmartna glavi4ka uspqva da vnikne v smisala..e strahotno..

Веднъж един огромен слон се влюбил - " как така - нагон...
се влюбил но в кого - ха, ха
в изящна мъничка муха.... и като онзи тъжен граф, умрял с такъв предсмъртен лаф...Ще дойде пролет не за мен...Оттук пардон, на никой слон, муха не му е нему еш, слоници- колкото си щеш .

Нали не го искаш наистина :)

Радвам се, че ти хареса.

Интересна притча. Чувал съм една народна песен за любовна история между оса и мечка. Не се минало много време: народило се мече племе на ... с крилца.

В нетърпението си винаги я пропускаме.

А не ни оставя да бъдем търпеливи.