Има жена която се изплъзва от себе си като изпод одеало.

И се разхожда гола от плът.

И се загръща със сенките на думите.

Умее да ги превръща с крила, а докато маха с тях, не само лети, но и свири.

Свири по въздуха и дъгата.

Свири по птичи погледи и дъждовни капки.

Свири себе си, защото в тези мигове тя е мелодия.

Толкова тиха, че не се чува сама, дори.

Толкова нежна, че не я усеща дори мисълта.

Толкова чувствена, че дълбоко земните недра се преобръщат.

Има жена която пие кафе от горчилката на изгрева, подсладено леко единствено от топлината на съня.

Тялото още спи, а душата е събудена.

И се разхожда гола от плът.

И се загръща със сенките на думите.

За да превърне себе си в поезия.

И се изписва по времето,

а нейните черти отдавна са изписани върху вечността.

Защото се разхожда гола от плът

и се загръща в сенките на думите

които отдавна са произнесени

и звучат:

„Да биде Любов. И биде Любов.”
 

Страхотно е :)

халахахахалкахалакаххаха

Щастлива е тази жена ,изпиваща те дива,
с топлина разлива моминският си дъх към теб.
Щастливо се усмихва с премрежени очи,
орисва се да бъде гола, покрита с постелята от рози,
които й дари с обичта от страст родена, изгаряща от думи...
Това стихотворение е уникално, Стеф.
Удоволствието беше изцяло мое! Благодаря ти:)

Тя бе Вечността...

Благодаря ти.

Много, много усмивки.

Да:)

Ah, tova mi e lubimo...
I... Ima takiva maje, koito mogat da te napravqt takava jena...
Za tqh i teb!!!
:-))

Докато има такива Жена, ще има и такива Мъже:)

Наистина...............

Благодаря ти, благодаря ти, Криси!!!

Прекрасно като усещане... !

Радвам се, че се споделя:))))

Прекрасно е :)