Акация ще бъдат
мойте мисли,
която ще рисува
раменете голи,
със сянката ще ги рисува
и ще гали,
ще слиза
леко по гръбнака.

Ще слиза и ще се разтваря
и излее,
а твойта кожа
ще настръхне,
очи затвориш
и забравиш,
всичко,
разтвориш
се във нея
и изчезнеш,
и с мисъл
забранена
ме прегърнеш
 

С уханието на акация среднощна, ще те мечтая!
Не, по- скоро ще се разтворя в нея, за да ме имаш
докато те няма!

давай с хард порното, ко се лигавиш.

когато един стих е хубав, адмирирай или замълчи !
търсачи на скандали пак, аман значи !
Благодаря за хубавия стих, Авторе !

stef..haresvam mnogo akaciqta i mirisa i..ina4e si hapvam akaciev medec..a ina4e stihotvorenieto e krasivo...