Облечена
във пепелта на времето
на черна мисъл,
черна дреха,
опитваща
се да заключи
сякаш,
наивна
плът
на същност -
восък,
разтапяща
се в собственото слово,
подобно
върхове
на пръсти,
които
галят,
могат
също
да одраскат,
невинно,
свято и порочно,
поезия
без часове
и дати,
извън
пулсиращият
делник,
в самия
пулс,
началото
творящо...

което
носи тя
във същността си
восък бяла,
заключена
сега във
черна мисъл -
рокля.
 

Яаааа, Стефка пак е изсрала нещо!!! Бързо да го сложим на първа страница!!!

Де да можеше да заприлича на теб, все на Първа щеше да виси
@ 1 - що не си идеш там, където ти ежедневното място
......................................................

Cefulesteven, поздравления за стиха!

Харесва ми:"разтапяща се в собственото си слово".Нима вкеки,който пише нещо не го прави?Много точно написано..ха ха.

стефка е много талантливо момиче