Постинг
10.07.2011 21:57 -
Коняк и сурова бяла плът /в поезия/
Автор: cefulesteven
Категория: Поезия
Прочетен: 1325 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2011 21:59
Прочетен: 1325 Коментари: 3 Гласове:
18
Последна промяна: 10.07.2011 21:59
Аз съм бял лист.
Нищо, което диша...
Приятно е.
Нямаш памет, недопустимо е да имаш
съвест, никакви тревоги и планове,
никакъв комплекс за безнадеждност,
за пропуснати възможности...
...Беглец. Вечен мошеник,
фокусник, актьор,
импровизатор на съществуване
и същности.
Находчив безсрамник,
опасно шизо...
Главният изпълнител на мокрите сънища.
Времето е полудяло.
Потъва в блатна меланхолия.
...да си легне, да спи,
да не се буди...
Не от силната болка,
нея сме престанали да чувстваме,
плачем само над коняка...
ОТ всичко. И от човек, готов на всичко,
не можеш да избягаш...
Животът е приятен бар,
с привкус на невинна авантюра,
с тихата музика в компания,
с чертите на мечтанията...
Пие съществуването,
като коняк,
и не обръща внимание,
колко малко е останало в чашата...
За мен изтекоха четири часа,
за нея - четиридесет години.
Помогнах и да сбъдне мечтите си,
да пропилее живота си
приятно...
Утре...с ново лице и име...
Ще изпълнявам мисията си,
ДА СЕ СБЪДВАМ...
Преди шест години когато публикувах разказа Коняк и сурова бяла плът , за първи път в литературен сайт Буквите, получих мейл в който Павлина Йосева - Пинче ми писа, че в разказа е имало стихотворение. Учудих се, не бях забелязал, нито щях да забележа, а тя извади думичките, които са я впечатлили, като стихотворение.
Вчера, когато публикувах отново разказа, вече в блог.бг. в думичките, които си разменихме като отзиви с Карамбол, обещах да пусна това стихотворение.
Не е мое. На героя ми е. Изобщо не мислих над думите му, когато сами излизаха изпод пръстите ми. Писал е той с тях, а не аз.
С благодарност на Павлина Йосева, която откри в него поета.
Нищо, което диша...
Приятно е.
Нямаш памет, недопустимо е да имаш
съвест, никакви тревоги и планове,
никакъв комплекс за безнадеждност,
за пропуснати възможности...
...Беглец. Вечен мошеник,
фокусник, актьор,
импровизатор на съществуване
и същности.
Находчив безсрамник,
опасно шизо...
Главният изпълнител на мокрите сънища.
Времето е полудяло.
Потъва в блатна меланхолия.
...да си легне, да спи,
да не се буди...
Не от силната болка,
нея сме престанали да чувстваме,
плачем само над коняка...
ОТ всичко. И от човек, готов на всичко,
не можеш да избягаш...
Животът е приятен бар,
с привкус на невинна авантюра,
с тихата музика в компания,
с чертите на мечтанията...
Пие съществуването,
като коняк,
и не обръща внимание,
колко малко е останало в чашата...
За мен изтекоха четири часа,
за нея - четиридесет години.
Помогнах и да сбъдне мечтите си,
да пропилее живота си
приятно...
Утре...с ново лице и име...
Ще изпълнявам мисията си,
ДА СЕ СБЪДВАМ...
Преди шест години когато публикувах разказа Коняк и сурова бяла плът , за първи път в литературен сайт Буквите, получих мейл в който Павлина Йосева - Пинче ми писа, че в разказа е имало стихотворение. Учудих се, не бях забелязал, нито щях да забележа, а тя извади думичките, които са я впечатлили, като стихотворение.
Вчера, когато публикувах отново разказа, вече в блог.бг. в думичките, които си разменихме като отзиви с Карамбол, обещах да пусна това стихотворение.
Не е мое. На героя ми е. Изобщо не мислих над думите му, когато сами излизаха изпод пръстите ми. Писал е той с тях, а не аз.
С благодарност на Павлина Йосева, която откри в него поета.
Търсене
За този блог
Гласове: 112535
Блогрол