Блус за миговете на изпитание
Дни има каквито
характер - гранит,
превръщат във пита,
в пес жалък, пребит.
Гротескно започват,
по - зле и от Зле,
а сякаш нарочно
ги някой кладе.
Зъл сбор от поврати,
абсурдни числа,
секунди рогати,
една след една,
а всяка по-бясна,
далече по - зла,
до мрачно е ясна,
и къса ума.
Резачка под кости.
Съдба без пола.
Дихания остри.
Желана смъртта.
Плесници, плесници
от всички страни,
душевна тъмница
изскърцва с врати.
И логика няма,
тревожният звън,
напомня за мама
от детският сън.
И времето плаче,
по кости кърви,
жестоко обаче
смразява черти.
Умът се сковава,
скован, вкаменен,
в миг сладка забрава
напуснал е тлен.
Но после се връща,
по-жарко гори,
и писка под къща
с пламтящи греди.
И моли за свършек,
а следващ плесник,
отново го връща
в жестокият миг.
И следват плесници
от всички страни,
душевна тъмница
вратите разкри.
След тях се откриват,
безброй стъпъла,
гръбнака извиват
във мрак от смола.
Гротескно започна,
по - зле и от зле,
а сякаш нарочно
я някой кладе.
Дни има каквито,
характер - гранит,
превръщат във пита,
в пес жалък, пребит.
А слабият правят
да стане гранит,
усети кораво
сърце в гръб превит.
От двата по малко,
живея тез дни,
велико и жалко.
Тоз стих ме спаси
2004
