1.

Клетка по клетка пътят изчезва,
топи се свещта,
между рая и ада махало:
Котва - Душа.

2.

Догарящ в пепелника
лист недописан стих.
Огънят ще шепне насън.

3.

Гонят се кванти във рима,
незрими весла във незримо море,
парещи устни попиват
творящото с обич сърце.