Постинг
23.09.2011 11:46 -
Влюбен в есента
Обичам я,
понеже е блондинка,
гръдта й гроздове е пищни,
а погледът й хладно – синьо,
сиво, често
плаче и ридае,
след малко смее се фриволно,
със циганското лято кратко,
понеже се съблича
от листата,
до корени разголва се и тръпне,
понеже леко е пияна,
дори без вино, ала то се лее,
от устните, гръдта й,
по бедрата
подобно на дете е закачлива,
ту с пръски ще рисува по стъклата,
ту с вятър ще ги блъска
и коси полепя,
дома е сякаш нейна пазва,
пулсираща и топла обичлива,
гръбнака си извива като котка,
във нотите на буря страстна,
косите вее си
подобна
на рок-звезда,
когато забродира соло,
тъй режещо като гласа й сутрин,
почти във писък преминава,
с китара,
ала и още девет гайди
и хор от триста побеснели нимфи,
и тристата блондинки като нея,
едни проплакват, други се кикотят,
понеже рано вечерта настъпва
и има много време за милувки
/понеже пак не стига, тя така го прави/,
понеже е печална често,
изглежда всичко изтощила във играта дива,
тя никак, никак не е пестелива,
изглежда тъжна, много тъжна,
глава подпряла мълчаливо,
за нещо мисли,
само с израза говори,
почти не я разбираш,
ала себе си разбрал си,
че всичко тъй е кратко…
и си заслужава…
Затуй до дъно се отдава…
Обичам я, понеже е блондинка!
понеже е блондинка,
гръдта й гроздове е пищни,
а погледът й хладно – синьо,
сиво, често
плаче и ридае,
след малко смее се фриволно,
със циганското лято кратко,
понеже се съблича
от листата,
до корени разголва се и тръпне,
понеже леко е пияна,
дори без вино, ала то се лее,
от устните, гръдта й,
по бедрата
подобно на дете е закачлива,
ту с пръски ще рисува по стъклата,
ту с вятър ще ги блъска
и коси полепя,
дома е сякаш нейна пазва,
пулсираща и топла обичлива,
гръбнака си извива като котка,
във нотите на буря страстна,
косите вее си
подобна
на рок-звезда,
когато забродира соло,
тъй режещо като гласа й сутрин,
почти във писък преминава,
с китара,
ала и още девет гайди
и хор от триста побеснели нимфи,
и тристата блондинки като нея,
едни проплакват, други се кикотят,
понеже рано вечерта настъпва
и има много време за милувки
/понеже пак не стига, тя така го прави/,
понеже е печална често,
изглежда всичко изтощила във играта дива,
тя никак, никак не е пестелива,
изглежда тъжна, много тъжна,
глава подпряла мълчаливо,
за нещо мисли,
само с израза говори,
почти не я разбираш,
ала себе си разбрал си,
че всичко тъй е кратко…
и си заслужава…
Затуй до дъно се отдава…
Обичам я, понеже е блондинка!
И носи в сърцето огън, от този малко тлеещ..
...Но готов да избуява,
щом искра от мълния превръща
тъгата й в мелодия, копнееща за ласки,
а от очите й дъждовни се леят
посяти святост и дълбока мъдрост.
:)
цитирай...Но готов да избуява,
щом искра от мълния превръща
тъгата й в мелодия, копнееща за ласки,
а от очите й дъждовни се леят
посяти святост и дълбока мъдрост.
:)
Есента като циганка, есента като блондинка, иска ми се да я опиша и като Неслънчице, което за мен е Любов, и като бегълка във времето, като тайтянка и японка, като майка и като дъщеря, като всички жени да я опиша...Защото такава я чувствам, но тя сама го е направила с шарките си.
цитирай
3.
анонимен -
Няма
23.09.2011 12:38
23.09.2011 12:38
по-красив сезон от есента. Поздрави!
цитирайМн е добро. Поздравления
цитирай... Ах, ехх, тази есен ... ! Кой не я обича ?! :)
Сърдечни поздрави! :)
цитирайСърдечни поздрави! :)
Търсене
За този блог
Гласове: 112535
Блогрол