Изкрещи ми, усойнице, че съм просто мръсник,
нагруби ме, разбойнице,
с най-отровния вик,
не оставяй пак чувствата
да ръждясват във мен,
възроди ми изкуствата
да се раждам от тлен!
Не ме хвърляй във блатото,
че съм вече на прах,
погали ме по златото,
изхвърли тоя страх -
да повярвам в русалките,
оживели сега,
да изровя пързалката
към онази дъга,
по която да скоча в теб,
и да бъда пак жив...
та дори да съм буца лед,
изхабен и плешив.

емоционално! Поздрав!