Всеки петък: "Напушени мисли" в BG Север.

За... свобода на Словото ли говорихме?!



Интернет е средство. Интернет е ОБЩОДОСТЪПНО средство. Докато "необходимия като въздуха" за съвременния човек минава за оръдие на труда на домакинята - проблеми никакви, но когато излезе от стандартните рамки, определени от доста тесногръдите ни "божества” - онези, издигнатите с нашия глас и нашето доверие, същите започват да се чувстват, меко казано, притеснени. Може би и с право.

Да припомня, че това технологично чудо - интернет, чрез който човешкото общуване излезе от пещерите на духа си, заобиколи десетките медиатори по пътя си от леговището до масовото си споделяне, навлезе у нас значително скоро, някакви си десетина години. За да настигне и развитите страни, да изгради нивото на култура, която има и да се превърне във всеобща ценност, необходима на съвременния човек, за да бъде съвременен.

Да припомня и един не много известен факт. В Китай, заедно с пакета ограничения, при разрешаването за масовото ползване на интернет, съвсем официално беше съобщено за "виртуалните булдози"....

Целият материал в новия брой на BG Север



 
 

пак си напушен! :)))

Да, както всеки петък. Само във вестник BG Север:)

Хахахахаха! Нещо нередно ли прави?
Свобода на словото на 100% няма никъде по света. Всички медии са зависими, дали от държава или от бизнес интереси няма значение, важното е, че информацията се предоставя на хората по определен начин /има известна доза психология в това/, така че да останат предубедени към определени хора или събития. Тук в България това е както казват "по дифолт". За съжаление, рядко се намират журналисти, които да представят нещата обективно, а тези, които го правят, обиктовено биват предупреждавани, да си помислят за следващият път.

Хубавото: интернет създаде блогърите.
Лошото: всяко действие си има противодействито и това все още не е лошото, а физически закон благодарение на който я има вселената, но понякога противодействието е преди действието. Както и в случая, преди интернет да създаде блогърите в България, вече бяха създадени виртуалните булдози, те от своя страна осемениха виртуала и се пръкнаха тролите, които дори не подозират, чие хоро играят, а част от тях даже си мислят, че са най-свободните създания във вселената. Свободата им се състои в опошляването на свободата на останалите, нещо което устройва, тези които чувстват интересите си застрашени от това, че словото има свобода.
Хубавото: с времето сериозното изпъква над кретенията.
Лошото: че някои хора си въобразяват, че могат да върнат комунизма и да съдят за това, че някой изразил лично мнение.

При подобни посегателства, дори във виртуала...Просто не знам за каква свобода да говорим.

Днес Х казва едно, а У-обратното. Утре се сменят. Днес приемат закон, утре го отменят, а вдругиден пак връщат старото положение. Толкова са непредвидими, че човек не знае да плаче ли от тази новина, да се смее ли - токувиж показали постоянство точно за това. То, за простотиите най може да очакваме да са последователни.

С това "ту така - ту инак" положението много напомня на казарма. Така се въздейства на войниците, докато се стигне до там, че и най-реалното да изглежда абсурдно и войника да е готов за най-абсурдни неща. После трябва да мине време за да приеме, че наистина нещо се е случило. Все се е надявал да бъде отменено в последния момент и когато момента е отминал вече, все още не му се вярва.

Живеем в една голяма казарма.

Това ми напомня, че четох "Параграф 22" и "Един ден на Иван Денисович" в казармата и... не ми се сториха толкова абсурдни и нечовешки.

"Параграф 22" в момента може да се разглежда като алегория на всичко което ни се случва.

Иначе и на мен "Среднощен експрес", която прочетох в казармата, не ми се стори толкова ужасяваща.