Постинг
27.05.2011 18:33 -
За паразитите и за Словото
Автор: cefulesteven
Категория: Политика
Прочетен: 4332 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 27.05.2011 18:46
Прочетен: 4332 Коментари: 11 Гласове:
48
Последна промяна: 27.05.2011 18:46
Има паразити, с които организмът свиква. Живее си, потиснат от болката, вече претръпнал към нея, и не я усеща като болка. Капсулиран в ограниченията й, но така примирил се с нея, че разумът му не я свързва с тях. Приписва ги на друго или дори не мисли. Старае се да продължи въпреки наличието им. И го прави.
Преди месеци нашумя историята за един изключителен дух у човек селянин. Дълги, много дълги години в себе си носил кучешка тения, борил се със земята, борил се с живота. Дори адските болки, които биха покосили спартанец, е припознавал за дребни болежки. Защото е нямал време да се разболее, защото е чувствал, че малкото, което има - земята му, съдбата му, няма да му прости. Ден след ден е побеждавал и себе си, и бита, докато накрая паразитът толкова пораснал, че разместил всичките му вътрешни органи.
Накрая, все пак се наложила оперативна намеса. И истината за едно потайно зло била извадена навън.
И не е само той така. Както и да се рекламира, проповядва, пропагандира здравословният живот в едно нездраво време и в едно нездраво общество, всички тези позитивни истини ще си останат в зоната на сладникавото говорене и масовото лицемерие, защото с не всички неща е способен да се пребори един обикновен, вечно в двоен шах от проблемите си, човек. А като не можеш да се пребориш, остава ти да се примириш. И да забравиш злото. И да живееш въпреки него. Понякога - и когато е стъпило на раменете ти, да го победиш.
Идват обаче дни, в които неочаквано истината за проблема ти излиза наяве. И крещи. Както при този невероятен дух на един обикновен трудов селянин.
Винаги ми действа така 24 май. От години. Не искам да степенувам паметните дати, затова няма да го нарека "най-светлия празник".
Но какво е Словото? То е свобода! И няма друга свобода извън словото. Не е възможна друга. Защото без да е свободен човек в мисълта си, е невъзможно да е свободен инак, а без Слово мисли няма.
И всички славни военни победи не биха имали смисъл, ако не беше отбелязана онази - с мрака на собственото ни невежество.
Улиците стават шарени, блогове, социални мрежи и форуми червясват от поздрави. Разни големци се скъсват в предизборните си битки да се пъчат по трибуни и да се правят на големи деятели на българската култура. Всички уж се радваме, а забравяме ли? Или се опитваме да забравим?
Като толкова е свято Словото, защо в България е обложено с най-високия данък в цяла Европа? Най-високият данък четене. 20% ДДС върху всяко печатно издание. С което четящият си плаща на всички нечетящи огромната щета, която им нанася.
Хубаво би било, който смята, че Словото е стока като всичко останало, просто да не използва празника му, за да се показва!
Материалът е от новия брой на BG Север.
И не без връзка с гореизписаното: 29% от българите не пипват книга
Преди месеци нашумя историята за един изключителен дух у човек селянин. Дълги, много дълги години в себе си носил кучешка тения, борил се със земята, борил се с живота. Дори адските болки, които биха покосили спартанец, е припознавал за дребни болежки. Защото е нямал време да се разболее, защото е чувствал, че малкото, което има - земята му, съдбата му, няма да му прости. Ден след ден е побеждавал и себе си, и бита, докато накрая паразитът толкова пораснал, че разместил всичките му вътрешни органи.
Накрая, все пак се наложила оперативна намеса. И истината за едно потайно зло била извадена навън.
И не е само той така. Както и да се рекламира, проповядва, пропагандира здравословният живот в едно нездраво време и в едно нездраво общество, всички тези позитивни истини ще си останат в зоната на сладникавото говорене и масовото лицемерие, защото с не всички неща е способен да се пребори един обикновен, вечно в двоен шах от проблемите си, човек. А като не можеш да се пребориш, остава ти да се примириш. И да забравиш злото. И да живееш въпреки него. Понякога - и когато е стъпило на раменете ти, да го победиш.
Идват обаче дни, в които неочаквано истината за проблема ти излиза наяве. И крещи. Както при този невероятен дух на един обикновен трудов селянин.
Винаги ми действа така 24 май. От години. Не искам да степенувам паметните дати, затова няма да го нарека "най-светлия празник".
Но какво е Словото? То е свобода! И няма друга свобода извън словото. Не е възможна друга. Защото без да е свободен човек в мисълта си, е невъзможно да е свободен инак, а без Слово мисли няма.
И всички славни военни победи не биха имали смисъл, ако не беше отбелязана онази - с мрака на собственото ни невежество.
Улиците стават шарени, блогове, социални мрежи и форуми червясват от поздрави. Разни големци се скъсват в предизборните си битки да се пъчат по трибуни и да се правят на големи деятели на българската култура. Всички уж се радваме, а забравяме ли? Или се опитваме да забравим?
Като толкова е свято Словото, защо в България е обложено с най-високия данък в цяла Европа? Най-високият данък четене. 20% ДДС върху всяко печатно издание. С което четящият си плаща на всички нечетящи огромната щета, която им нанася.
Хубаво би било, който смята, че Словото е стока като всичко останало, просто да не използва празника му, за да се показва!
Материалът е от новия брой на BG Север.
И не без връзка с гореизписаното: 29% от българите не пипват книга
се обсъжда из пространството още от 90-те. Как пък на никой влиятелен не му трепна нещичко през целия тоя опушен и омазнен преход, дето го изживявахме... Извини ме за думите, ама не знам как да го кажа, болна е темата.
цитирайsestra написа:
се обсъжда из пространството още от 90-те. Как пък на никой влиятелен не му трепна нещичко през целия тоя опушен и омазнен преход, дето го изживявахме... Извини ме за думите, ама не знам как да го кажа, болна е темата.
Дори си се изразила прекалено деликатно. Поздрави.
е... антикултурна...
цитирайmt46 написа:
е... антикултурна...
И по плодовете се познава...
Да се одере кожа е трудно само за неопитния, най-хубаво се дере от послушния... защото не мърда.
Поздрави, Стеф!
цитирайПоздрави, Стеф!
aqualia написа:
Да се одере кожа е трудно само за неопитния, най-хубаво се дере от послушния... защото не мърда.
Поздрави, Стеф!
Поздрави, Стеф!
Смятам с открито писмо да ги призова да основат официален празник Ден на българския хазарт. И без друго политиката е хазартна, масовата култура е култура на хазарта, хазартен е вече и начина ни на живот. Освен това хазарта не е обложен с ДДС, но виж: четенето е обложено.
от лицемерна почит по празници до гуша ми е дошло.
цитирайси я купува барабар с данъка.Но винаги имам едно списъче с книги за купуване,което никога не се изпразва,щото нали?...Все пак се променя от време на време.А да,социалните форуми червясват от поздравления.Много им се радваме на празниците.
Пожелавам успех и удовлетворение!
цитирайПожелавам успех и удовлетворение!
eli23 написа:
си я купува барабар с данъка.Но винаги имам едно списъче с книги за купуване,което никога не се изпразва,щото нали?...Все пак се променя от време на време.А да,социалните форуми червясват от поздравления.Много им се радваме на празниците.
Пожелавам успех и удовлетворение!
Пожелавам успех и удовлетворение!
Въпросът е на какво е отношение този данък, иначе наистина, който иска да чете, намира начин. Не всичко е достъпно, но пък не всичко достъпно е четено и все пак, и все пак...
Благодаря ти.
Човек с дар слово е способен да се справи във всякакви ситуации.
цитирайandri написа:
Човек с дар слово е способен да се справи във всякакви ситуации.
В този ред, все се сещам за един случай с Емануел Кант. Бил е дребен мъж, имал си е и своите странности, макар и нищо човешко не му било чуждо. Въпреки всичко имал много, много обожателки, а ревнивия мъж на една веднъж го пресрещнал, по това време философа за да е в крак в модата е носил шпага, но не е имал никакво намерение да се отбранява с нея. Какво е говорил на вбесения мъж, а мъжката ревност си е демонична, само те двамата си знаят, но е бил много убедителен. Накрая двамата се разделили с учтив поклон, а аз честно: шапка им свалям. Единият въпреки беса си се е вслушал в аргументите, а другия наистина трябва да е бил много способен в думите, че да ги предаде по такъв начин.
Търсене
За този блог
Гласове: 112535
Блогрол