Когато мислиш с цяло тяло, а умът е само короната му, блестяща над сумрачните дълбини на неподозирана реалност.
Когато голотата е толкова чувствителна при докосване, че не понася никаква дреха, най-малко дрехата на маниер и поведение които пазят от ежедневното, импулса на непозната и на теб, съкровена твоя искреност.
Когато си разсеян или разсеяна, а света прилича на акварелна рисунка на първокласник.
Когато всичко друго освен Тя или Той, ти се струва суета.
Когато независимо колко си имал или имала, прилича на първи път и е страховито – прекрасно като първи път.
Когато сладка е раздялата, с понятни до преди ден, лични ценности, а отражението в огледалото изглежда различно.
Когато твърде бавно върви часовника, а твърде бързо времето.
Трескаво ти е и без грипен вирус, опиянено и без изпити на екс петдесет. Някакво дръвче ти напомня на въпросителна усмивка, но няма нужда от въпроси прекрасното, а то е факт, макар и нелишен от тревогите си. Нещо като унес е, а е състояние на свръх-бодрост. Сянката се опитва да догони мислите ти, толкова са бързи, че не приличат на нормални.
Когато себичното ти, се е заключило в своята детска стая, запазила своите скривалища в съзнателното ти.
Когато устните ти питат: “полудял ли съм” или “полудяла”, а ушите дочуват мелодия, при това неразбираема.
Когато малкото танцува с голямото и сменят местата си в представите ти и няколко минути ти прилачат на дни, а годините напомнят секунди. Една негова или нейна усмивка повече от разбиране на цяло човечество. Едно питие повече от летуване на екзотичен бряг.
Когато паяжината на стената ти прилича на украшение, а звуците на ежедневието на лепкава паяжина в която като мушица се мята отчаяна мисъл, която не можеш да освободиш.
Когато стандартното изглежда смешно.
В готовност си да изхвърлиш като недопушен фас миналото си и ако имаше пепелник за такъв, да го натиснеш с палец, докато спре да дими.
Когато ти е толкова нежно, че чак ти се реве и смешно безпричинно и възбудено до полет и перушина, овъглени звучат устните на поетичните фрази, а мълчанието бездна, която казва ужасяващо много и се чувстваш като пред уста на хищник, но ти е толкова сладко, че страха е подправка, която прави вкуса по-изискан.
Не стъпваш по земята, това е клише, но неизбежно.
Речникът ти е миксер, но с програма пълна с вируси и подчинена на някакъв хакер от подсъзнателното ти или може би демон от ада, ту чевръст е езика ти, ту спира, когато мислите ти като брадви секат в гората на разбиранията ти, остарели стволове.
Когато е по-красиво отколкото правилно, когато е по-интересно, отколкото добре, когато е купон, дори да е самотно. Не помниш кога и как си се прибрал или прибрала, а не си пил или пила, поне не алкохол.
Най-вероятно е да си влюбен/влюбена/, но по-вероятно е да си влюбен/влюбена/, ако не изпитваш нищо от това.
Най-често признаци, че са влюбени търсят влюбените в признаци.
Човеците биват два типа: влюбени в свобо...
Поздрав за всички млади и влюбени
тогава...?
"Най-вероятно е да си влюбен/влюбена/, но по-вероятно е да си влюбен/влюбена/, ако не изпитваш нищо от това. "
кой ли е отговора...?
cefulesteven прекрасно е ,
благодаря ти!
10.01.2009 14:16
Prekrasno!
Браво, Маестро!!!!
11.01.2009 10:50
05.06.2009 02:10