Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2009 20:51 - Любов и педантизъм
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 8769 Коментари: 27 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ще ви разкажа една истинска история. За двама млади и влюбени. Случило се е преди около четиридесет години. Двамата от далечни краища. Мъжът за кратко по работа в градчето й. Срещнали са се случайно, огънят веднага пламнал. Жената красива, мила и една такава: свенлива, но с дяволита усмивка и предизвикателен поглед. Мъжът атлетичен, уверен, държи се като каубой от тогавашен уестърн, нещо като рицар, нещо като мачо. Средина между кавалерство и симпатична небрежност. Увлякли се един по друг, чак много се обикнали. Той си заминал, че да завърши някои от делата си. Дълго не били едно до друго телата, а мислите все заедно. Споменът за чувството му за хумор я кара да се усмихва, макар да е тъжна. С друга жена из алеите, все нейният образ, пък той вижда. Трудно ще ги разберат, техните връстници, днес. Все пак не ги е делял континент, а няколко си стотин километра, но без мобилни телефони, даже без стационарни, без интернет, без други едни съвремени средства, които правят разстоянията да изглеждат малки и връзката с желания човек лесно осъществима. Изолацията им един от друг се оказала само проверка и изпитание на чувствата. Така и двамата разбрали, че това не е фриволен флирт, че не е просто увлечение, че си липсват, че дори когато си липсват, пак по един странен, необясним начин са един до друг и дори един в друг, обсебени от душата на обичания. Но и тогава е имало пощи, имало е и писма, макар не електронни. Вдъхновени били думите им, нежни, поетични, изпълнени със страст и желание. Пишели си по две, по три писма на седмица. Понякога и по две, по три на ден. Пощенските служители вече познавали почерците, познавали и имената. Някои са се усмихвали припомняйки си нещо, което си е заслужава да си припомни човек. Други са се мръщели, защото нямали в живота си нещо подобно, което да си пропомнят и им се струвало неморална, дори тази наивна, млада любов, просто защото не са я е изпитали, по същият начин. Все по-красива ставала жената, все по-уверен мъжа. Силни били чувствата и разбира се довели до неизбежното. Скоро разстоянието паднало, двамата заживели заедно. Красива двойка, свежа, която и до сега, след толкова години, излъчва свой цвят от посивелите черно-бели снимки. Щастливи живели доста дълги години, но един малък спомен, от най-щастливото им време и до днес жената разказва с кисела усмивка. От смях се просълзява, а си е трагично.
Случайно попаднала на своите писма до него, извадила от любопитство ли, от сантименталност ли едно от тях и какво да види: доста червени местенца. Обичащият и обичан младеж, докато е четял любовните писма от възлюбената си с червен химикал е поправял правописните грешки.
Нека бъдем милостиви и да прескочим сцената при завръщането му. Човек с въображение може да си я представи много цветно, но не тя е важна. Мисля си, че това е най-малкото зло, което е сполетяло младежа. Другото просто си е било в него, а то от компреси с риванол не оздравява.
Докато е преживявал може би най-красивите моменти в живота си, той не е могъл напълно да се отдаде на усещането им, неволно или не, той е забелязвал грешките, състредоточен върху тях е отклонил голяма част от вниманието си от далеч по-същественото.
Тук става въпрос само за правопис и писма, но по същият начин, в живота, а не в писмата, не само този младеж, много забелязват малките дефекти у възлюбената /възлюбения/ и в опита си да ги поправят, като с червен химикал, изпускат момента в който съдбата им дава шанс, да изживеят прекрасното.
Педантизмът, ако не убива любовта, то поне не позволява да се почувства така както би могла да се почувства.
А ако критиците ми са извадили вече червеният химикал, да си поправят.




Гласувай:
0



1. анонимен - 444
11.01.2009 21:13
не вярвам вече в любовта.тя идва само веднъж,истинската ,единствената.почуква понякога много тихо,а ние често сме глухи и слепи.и докато се усетим тя вече безвъзвратно е отминала,остава само болката и една кървяща рана,за това,което си пропуснал и не си оценил и твърде късно си разбрал,че това е била тя-единствената,истинската любов,която никога вече не ще срещнеш.а може би е било много късно вече и дори невъзможно.но все пак си я срещнал ,нея-любовта.
цитирай
2. анонимен - 444
11.01.2009 21:16
не вярвам в любовта
цитирай
3. анонимен - 444
11.01.2009 22:24
знаеш ли това разочарование както го наричаш срина тотално вярата ми в хоратасрина всичко в мен.това не беше просто едно увлечение.науи ме наистина,но душата ми се превърна в една рана,черна и кървяща
цитирай
4. анонимен - 444
11.01.2009 22:52
на теб случвало ли ти се да преживееш "разочарование"
цитирай
5. miaa - Здравей cefulesteven, поздрави за ...
12.01.2009 00:14
Здравей cefulesteven,поздрави за хубавия разказ....много искрено са пресъздадени любовните трепети между мъжът и жената. Това предизвика асоциацията от моето детство.... ...аз познавах такава двойка. Винаги ги гледах с възхищение и респект.Спокойна нощ.
цитирай
6. анонимен - може ли да кажа и аз
12.01.2009 00:39
Да забавна, ТОЙ НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЖИВОТА наистина продължава....всеки един изминал ден, е ден без този човек, случват се толкова неща, виждаш нещо за което си казваш,**а , д а не забравя да го кажа на...**, и се сещаш че Човека просто го няма...Забавна,- една такава загуба е равна на една малка смърт.Отива си безвъзвратно и завинаги, боли и няма лекарство с което да облекчиш тази болка,някои се научават да живеят с нея, други НЕ! Не всякога времето успява да излекува раната–защото остава именно една вътрешна рана, която не се вижда, но която ни е белязала за цял живот...Кое наричаш **скептицизъм*? едва ли едно малко дете страда толкова за една играчка....ТИ СЕГА ЛЮБОВТА С ИГРА ЛИ Я СРАВНЯВАШ? А ХОРАТА В НЕЯ ИГРАЧКИ?
На умния и интелигентен човек не му остава нищо друго освен да се вземе в ръце,и да продължи напред–той си знае как, и усмивката доста често е през сълзи....ооо, да научава с е човек,да, че има доста хора които изпитват удоволствие/един бог знае защо/от болката на другия!И когато не е изпитвана е по добре д а не с е взема отношение!
БРАВО ПИСАТЕЛЮ/аз така си те наричам когато те чета/, успя да разбудиш пак заспалите духове...ей как го правиш не те знам...но май така като чета из блога това си е САМО!!!! твой патент!Моите почитания! КаК може един мъж да е толко чувственно –чувствителен....
цитирай
7. анонимен - анонимен 444
12.01.2009 02:38
а докато ти си мислиш за това, че си изпуснал истинската любов, замислял ли си се, че може би оставаш "глух и сляп" за нея?любовта е състояние на духа,ако ти си убеден,че няма да го изпиташ повече ти наистина няма да успееш.замисли се дали не повтаряш грешката си
цитирай
8. анонимен - приятно
12.01.2009 10:32
По неприятно е когато си мислиш че си срещнал истинската любов и видиш че само са те използвали. Тогава ставаш като пеперуда, на която са изгорили крилцата и. Не виждаш смисъл в живота, не се надяваш на ново начало. Както преди малко някой каза-можеш и след време да се вземеш в ръце, да се съвземеш и да продължиш напред. Можеш дори да се влюбиш отново. Със сигурност обаче и ти самият ще бъдеш вече толкова променен, че дори и неразбран от околните. Един наранен по този начин човек може да започне и той да наранява, без да иска-един вид защита. Но живота продължава все пак! М.
цитирай
9. liybima - !!!!
12.01.2009 16:19
А може би така се е чуствал по близо до нея, колко ли пъти е препрочитал всяко писмо! При истинска любов не би трябвало да се стига до " компреси с риванол ")). Когато една любов е истинска а не само сексуално привличане..това означава и обогятаване, допълване...Щеше да е педантично ако на всяка нейна крачка в съвместния им живот се е опитвал да се намеси с червения химикал" ! ...
цитирай
10. kasnaprolet9999 - Тази история завършва все пак добре.
12.01.2009 16:52
Няма разбити сърца, само малко разочарование от червения химикал. Какви по-тежки случаи знам, ехе..., този с мед да го мажеш.
цитирай
11. анонимен - mileidi---za anonimen444
12.01.2009 19:19
neznam nqkoi da e dal to4no opredelenie,koq e i kakva e isinskata liubov....v postinga ot 5.01,2009 na cefulesteven,razkazax edin star razkazv ob6ti linii ima ne6to ob6to s tvoeto razsajdenie za jivota..mojebi v tvoeto sazerzanie kam minaloto,ostava6 glux i slqp za tazi liubov deto e do teb,ili pred teb i te 4aka....I kakto nqkoi go e kazal:,,Ne placi,4e si i e oti6la!!!..usmixni se 4e se e slu4ilo''--Struva si da useti6 silata i makar i za ,,mig''...Usmixni se,i se ogledai...
цитирай
12. net - :|
12.01.2009 20:16
много забелязват малките дефекти у възлюбената /възлюбения/ и в опита си да ги поправят, изпускат момента в който съдбата им дава шанс, да изживеят прекрасното.
Поздравление за това прозрение!
цитирай
13. анонимен - :)))
12.01.2009 20:49
Аз пък си извадих червения химикал! :))) за да кажа, че чудесния разказ лекотее от дидактичния, за разлика от обичайно силните, финал! Поздравления за книгата! Определено си заслужа, но си намери добър редактор...все пак!
Това е за текстовете... В любовта няма червен химикал и винаги има "компреси от риванол" - ако няма, значи не е любов! Не че любовта задължително е болка, но когато толкова уязвимо си сложил сърцето си в шепите на някой, няма как той да не поиска да го стисне, за да провери дали е истинско! И няма как да не те заболи!
цитирай
14. анонимен - vodnokokon4e sum
12.01.2009 21:09
да не каже някой, че се крия :)))
цитирай
15. cefulesteven - zabavnata
12.01.2009 21:15
От хората с червени химикалки имам впечатление. Мъжът за който иде реч е баща ми...:)
цитирай
16. cefulesteven - анонимен -
12.01.2009 21:16
Аз пък вярвам.
цитирай
17. cefulesteven - 17. анонимен - vodnokokon4e sum
12.01.2009 21:21
Без редактор е лудост да пусна книга. Разбира се, че ползвам. И то винаги добри. :)))))

цитирай
18. cefulesteven - 8. анонимен
12.01.2009 21:23
"КаК може един мъж да е толко чувственно –чувствителен...."

Може, може:)))
цитирай
19. cefulesteven - . liybima - !!!!
12.01.2009 21:27
"Щеше да е педантично ако на всяка нейна крачка в съвместния им живот се е опитвал да се намеси с червения химикал" ! ..."

Това, това е идеята. Ако е само до писмата, трагикомедия, но ако и извън писмата се пренесе в живота, то просто тя не е в състояние и него да направи щастлив, защото той не е способен да приеме това което би го направил щастлив, а една жена обича да прави мъжа щастлив.
цитирай
20. анонимен - 444
12.01.2009 21:30
здравейте отново.току-що прочетох коментарите ви.благодаря ти 8,11 и на всички останали.ако сте искрени ,благодаря.аз съм жена,може би сте се досетили и съм твърдо убедена,че дълбоките чувства са присъщи само на жените.това ,което си написал 8 говори,че и ти вероятно си прежевял нещо подобно като мен,звучи много истинско и до болка познато.знаете ли,мислех си,че днес настина няма любов.до този момент смятах,че всичко е само страсти,похот,секс и нищо повече.но явно не е съвсем така,след като прочетох коментарите ви блесна една малка искра върху черно-сивата картина в съзнанието ми.да,защото станах черногледа и не вярвам вече в хората.ще продължа напред,нямам друг избор,куца и саката,но ще вървя.помъдрях,защото макар и отдавна да съм минала тинейджърската възраст в мен все още съществуваше една малко розова илюзия за живота и хората.но,дошло време да помъдрея,нали?сега може и съм в другата крайност,но с времето ще успея да намеря "златната среда".не съм вече същата и никога няма да бъда,но затова пък ще бъда по-мъдра и ще стъпя здраво на земята.благодаря ви.изглежда и днес имало ,хора,които чувстват и могат да обичат.знаете ли,разбрах колко могъща сила има любавта да променя(в добрия смисъл),тя е най-мощния стимул,не искам и да си помисля какъв би бил света,ако всеки човек притежаваше този дар.наистина любавта е състояние на духа и когато тя завладее и душата се получава взрив,ражда се една вселена.пожелавам на всеки човек да я срещне и да остане за цял живот с нея-споделена и изграждаща.думите са слаби да опишат това което би последвало.то може само да се изживее.от сърце ви пожелавам да го изживеете с цялата красота и сила.
цитирай
21. анонимен - priatno
12.01.2009 21:31
za6to me preska4a6
цитирай
22. cefulesteven - kasnaprolet9999
12.01.2009 21:31
Разбиват си ги в последствие, за други неща. Или по-скоро охладняват сърцата им, не са разбити. Разведени са от дълги години. Това е история от младостта на родителите ми.

Но сладки са си били:))))

цитирай
23. cefulesteven - 24. анонимен - priatno
12.01.2009 21:35
Извини ме, нета или компа ми са ужасни тази вечер. Трудно прминавам от една страница в друга и съм страшно разконцентриран. :) Нали разбра, че имам и една изключително радостна причина, днес. И приятното и дребната неприятност с техниката наистина ме объркват. Ще ти отговоря, когато съм по-скопоен.

цитирай
24. cefulesteven - анонимен
12.01.2009 21:37
Миледи, най-доброто послание към съмненията в любовта.
цитирай
25. cefulesteven - анонимен - приятно
12.01.2009 21:40
М. толкова хубаво си описала, че мисля се и просто не виждам какво още мога да добавя. Никога не съм се чувствал използван в любовта, но аз умея да съпреживявам, в чужди кожи съм навлизал, знам, че е болезнено, много болезнена е заблудата...
цитирай
26. анонимен - priatno
12.01.2009 22:32
tova ne be6e zabluda a vseotdavane az izpitvah nai iskreni 4uvsstva v momenta imam 8 intimni prtnora o6te tolkova priateli i ne me4taia za mag
цитирай
27. vankob4 - :)
15.01.2009 15:07
Интересно... :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8404888
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031