Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2009 08:00 - Тъжни очи
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 3597 Коментари: 15 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Тя е загубила някого. Или не. Разбрала е за болест, за тежка болест.
Толкова е хубава. Тези дълги крака преметнати един връз друг. Пръстите които държат цигарата, шията подчертана от сребърната верижка. Какво й е? Да не би скорошен фалит. Не, няма го онова гневно отчаяние. Друго е – тъга.
Какъв цвят са тези очи. Тъмно кафяви ли? Защо не сложи тъмни очила. Ще погуби някого с тази тъга. Не, не е болест. Ръката с цигарата се движи все едно рисува с пламъче по въздуха пътечки. Пътечки каквито рисува с пръсти и по гърба на приятеля си. Излъчва живот, много живот. Но очите й са тъжни, отворили гърлото на кладенец, до дъното на душевният мрак. Пляскат криле на прилепи и призраци витаят, стенания и писъци се носят. Влага се стича надолу към мрака. Толкова е тъжна, че не може дори да се разплаче. Поглъща сълзите си вместо да ги излее. Толкова е тъжна, че дори не иска да изпълзи от тъгата си навън. Не забелязва нищо. Не забелязва, че я гледам под ресници, че онова улично куче души зад гърба й изтърколената вън от кошчето за боклуци кутийка кисело мляко, че сянката от акацията се е изместила и вече не пада върху нея. Не усеща как времето минава. Стои и тъжи. А аз не разбирам как две очи могат да изразят толкова тъга. Как една душа може да я понесе без да бъде смазана. Даже леко се и усмихва. Потръпвам от тази усмивка. Да не направи някоя глупост. Ще я заговоря. Сигурно ще ме разкара, но защо да не го направя. Не го ли сторя ще я сънувам с дни. Ще си мисля какво е станало. Но защо ми пука за някаква непозната. Паркът е пълен с тъжни лица. Времето е тъжно, хората са тъжни…
Глупости, глупости, глупости…
Тук има нещо различно, а и денят е прекрасен. Тъгата се разтапя между топлите лъчи и прохладният вятър, между ароматите и песнопойците по дърветата. Като масло в чай се разтапя. Проблемите свършват до алеята. Десет или петнадесет минути витае над тях паметта, а след излизането от парка се връщат. Възможно и с двойна сила. Не се виждат тъжни лица тук. Поне тази сутрин не. А дори когато ги има, тъгата им няма нищо общо с тази изписана в очите й.
Да не си въобразявам? Не, не, чувствам я. Срязва ме над бъбреците. Сигурно я чувстват и клонките над нея и помиарчето я е почувствало, че избяга.
Да не е изоставена. Красивите жени по-тежко приемат загубата. Израснали са с усещането, че онзи на който отдадат тяло и мисъл е изключителен за да получи тази награда. Имали са възможност да избират и поради неизвестна или известна причина са избрали точно него защото е заслужил. Отхвърлени се чувстват недостатъчни за да бъдат тази награда която са смятали, че са. Заблуда, но често срещана. И подобно страдание ги прави още по-красиви. Макар, това да е малка утеха за тях точно в този миг. Дали не е причината?
Едва ли? Твърде замислена е. Опитва се да се задълбочи, а не да избяга от мисълта. Пренебрегнатите се опитват да забравят. Друга тъга е и не мога да разгадая каква може да бъде. По-дълбока е. Пречистена. Диаболична дори. Твърде млада е, за да има дете което е посегнало към наркотиците. Твърде възрастна за да е развод на родителите й. Тъгата е към близък човек. Вече започвам да го долавям. Задава си въпроси за някого? Тревожни въпроси на които няма отговор. Някой страшно я е разстроил.
Нейна близка приятелка която е чувствала като сестра и е идеализирала като светица. Да й е разкрила неочаквани тайни за себе си, да й е предложила, също като нея да прави секс за пари с някого който вече е набелязан? Откъде ми хрумна точно това. Не прилича, не прилича. Тя не е разочарована, тя е просто тъжна. Възможно е хипотетичната приятелка да е уволнена, да не може да си намери изобщо работа, а тя да не може да й помогне. Това е възможно, но имам чувството, че не е и това.
Не съм виждал все още толкова тъжен поглед, а това което си помислих, че е причината е толкова често срещано, че на всяка улица и всяка крачка трябваше да виждам тези очи. Добре, че не предизвиква такива погледи, защото нямаше да мога да го понеса.
Няма да разгадая, каквото и да си мисля няма да разгадая.
Стоя и се измъчвам. И защо ли? Сигурно скучая и съм решил вместо туй да си съсипя деня. По – лесно е да я попитам. Може и да ме разгадае. Може да има дразнещ глас или просташки речник или да е груба, макар и изтънчена. Ще ме облекчи ли? Навярно.
Ще и поискам цигара. Наблизо няма отворени магазини. Малко клошарско, но голяма работа. Отидоха ми няколко месеца. Едва успях да ги спра. Седмица бях напълно неадекватен, две още доста по-нервен от нормално. Още сънувам, че пуша и избягвам да излизам в компания да не се изкуша. Стоя като на тръни. Напоследък като че ли олекна, но сега явно всичко отива по дяволите. Друго не мога да измисля.
Защо не оставя жената да си тъжи. Адски досадно е, да не те оставят дори да тъжиш. Иде ти да разстреляш разните му образи които влизат в света ти точно тогава. Чужди са на настроението, на състоянието ти, на света колкото може да е чужд осмокракият пощенски раздавач от Плутон, който на всичкото отгоре си мисли, че притежава качества на комик и е редно всички да разбират идиотското му чувство за хумор. Да носих в джоба картечница до сега да съм убил най-малко петстотин такива досадници.
Да има нужда от някого, няма. По облеклото, по маниерите, осанката личи, че не е изолиран човек. Ако пък искаше да се усамоти нямаше да избере точно тази алея. След малко ще е лудница. Неделя е и за това хората още не са запъплили, но тук не е най-подходящото място за да останеш сам със себе си.
Дали не очаква някого и не се колебае? Не, това не е колебание. Чиста тъга е.
И усещам, че и аз ставам тъжен. И ще я заговоря дори да се разкрещи или да бръкне в сутиена си извади арбалет и простреля в гърдите нахалника.
Не носи сутиен. Все едно. Натъжи и мен. Ако не ме интересуват причините за нейната тъга ме интересуват причините за моята, а ги знае в момента само тя.
Луд човек съм. Не бива да пропушвам и да се запознавам с тъжни красавици преди десет сутринта в неделя.
Станах, тръгнах към нея. Стори ми се, че се усмихна за миг. Плахост и въпрос долових между тъгата. После стана спокойна като морска повърхност. Помолих я за цигара. Каза ми, че са леки, но подаде отвореният пакет. Засмях се, обясних й, че съм ги спрял. Отвърна ми, че ако за толкова време можела да ги спре изобщо не би пропушвала отново, а сега съм правил глупост.
Знаех го. Без да я питам се настаних на пейката до нея. Нямаше нищо против. Даже разбрах, че го желае. Усети се веднага. Разменихме няколко тривиални приказки. После замълчахме. Страшно неловко стана. Блокирах отвсякъде. Какво трябваше да я питам. Забравих, ухаеше прекрасно. Спомних си какво ме доведе на пейката до нея, но оттук нататък тотално се обърках.
Тя заговори първа:
-Днес имах прекрасна сутрин. Дълга за разправяне. Идвам тук да събера мислите си. И ви гледам. Наблюдавам ви от известно време. Свили сте раменете, чудя се какво ви е. Имахте тъй тъжен вид, че и аз се натъжих. Ще ми кажете ли, какво ви е?



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Огледалото на душата.
01.05.2009 08:11
Толкова много неща могат да се прочетат в един поглед....Лицето,очите...Те говорят много,всъщност-ВСИЧКО!Отражението в тях е стряскащо и никой не иска да го приеме,да се замисли,да промени нещо...Защо?

Весели празници!
цитирай
2. miaa - Това е един от най- хубавите разкази, които съм прочела.
01.05.2009 11:21
Поздрави за прекрасната идея.Важното е да се чувстваме живи, нали,Сefulesteven? Щастливи дни!
цитирай
3. cefulesteven - анонимен
01.05.2009 15:32
Завършваш с въпросът "Защо?" и много резонно. А аз още едно "Защо?" ще си задам. Защо, най-често, богатото на съдържание изглежда тъжно?

Благодаря ти.

цитирай
4. cefulesteven - miaa - Това
01.05.2009 15:32
Да, най-важното и преди всичко.
цитирай
5. anieva - Нали беше отказал цигарите? Така ...
01.05.2009 15:34
Нали беше отказал цигарите?
Така е във везните на живота, за съжаление щастието на едни е нерадост за други....но е добре ако има емпатия все пак.
цитирай
6. cefulesteven - anieva
01.05.2009 15:38
За това не се мъча с отказване на цигарите, както героя ми:))))
цитирай
7. анонимен - mileidi
01.05.2009 17:07
namerix se po nqkakav na4in v tozi razkaz...zqla sutrin sedqx na edna peika na pristani6teto blizo do plaja..i taguvax.Razmi6lqvax za jivota,za moreto za nebeto,za xorata,koito pogalnati ot ejednevieto--ne razbirat,i zabravqt da use6tat ....Da use6tat krasotata na fakta ,4e sa jivi,4e di6at,4e slanzeto izgrqva vseki den za tqx,i 4e tova e samo mig ot ve4nosta,v koqto prebivavame za malko....i 4e sme mig ot neq..za malko sme tuk i posle iz4ezvame....mislex si ,za moqta maika,povalena ot kovarna bolest,za dumie koito mi kaza sno6ti v skypa:--ne iskam da otivam ,,tam'',iskam o6te malko da poostana tuk na zemqta s vas...az sam na xlqdi kilometri ot neq...Tajna sam,i ponqkoga tagata mi se prevra6ta v zloba...naludni4avo 4uvstvo...namerix se v tvoq razkaz...sedqx i pu6ex na peikata,dori i srebarna verijka imam na 6iata si,kafiavi o4i...Be6e li blizo do men? Vidq li me? Useti tagata mi?..Tolkova si dobar! BLAGODARQ TI!! Naistina ima6 darba...
цитирай
8. cefulesteven - . анонимен - mileidi
01.05.2009 19:15
Толкова прелест има в тъгата на едно човешко сърце, колкото във всички гори на света.
цитирай
9. анонимен - Моето мнение е, че в горите получ...
01.05.2009 21:02
Моето мнение е, че в горите получаваме не само синини по краката, а и по душата. По-лошият вариант е , когато съпругът забележи и двете синини.Отношенията стават непоносими.....
цитирай
10. firefly1 - Много ми харесва този разказ, успях ...
02.05.2009 00:48
Много ми харесва този разказ, успях да се намеря част от себе си в него. Много пъти и аз съм седяла сама на пейката и съм била така тъжна...
Финалът на разказът може да се възприема отново,като този за тъжния художник,който смятал,че ще нарисува най-тъжния човек , а всъщност това е бил той самият.Човек вижда нещата не такива каквито са, а такива какъвто е той самият.
Другият вариант за интерпретация е,че жената е казала това,защото е усетила мислите на този мъж , но не е искала да разкрие душата си пред него.
Но предполагам,че твоят замисъл е бил първият вариант. :)
цитирай
11. rotazia - Направо си върха,
02.05.2009 09:19
Като си педставиш една пъстроока блондинка...не толкова красива, както е героинята от разказа ти, но обичаща да чете и да подрасква...ще ми позволиш ли да съм тя? Защото това състояние не е чуждо на сърцето ми...Страхотен разказвач си!
цитирай
12. lazarini - Не бях чела никога досега толкова ...
02.05.2009 14:50
Не бях чела никога досега толкова прочуствен анализ на тъгата. Натъжих се, усмихнах се, защо ли?
цитирай
13. speditor - много си добър човече!!!!
04.05.2009 18:50
ще те преслушвам от време на време...
цитирай
14. анонимен - G-Unit
09.05.2009 13:22
tolkova hubava prikazaka,no momi4eto mai ne e bilo tajno;-tajen e bil avorat.Mojebi vseki e imal podoben mig v jivota si predi da se zapoznae s golqmata si luybov!
цитирай
15. goby3 - Не мисля,че това е разказ за тъга!
10.05.2009 10:11
Не мисля,че това е разказ за тъга!Някъде има един форум,в който се опитваме да разгадаем,що е любовта.Мисля,че с разказа си,си проследил,как се случва любовта!Не"какво" е(материята и си остава загадка),не"защо"-никой не знае,ЗАЩО се влюбваме!Ти си ни разказал"КАК"-как се случва любовта!КАК поглеждаш някого за първи път,и от този миг,без дори да подозираш,сърцето ти започва да бие ведно с другото!Така усетих твоят разказ-може и да греша!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6070389
Постинги: 3773
Коментари: 35565
Гласове: 106156
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев