Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2009 17:55 - Любов на автостоп
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 5027 Коментари: 14 Гласове:
8



След около половин час мълчание ме попита имам ли книжка.

-Да – отвърнах му.

-Това е добре. Ще имаш ли нещо против да застанеш на волана, след малко, не обичам да шофирам, пил.

А аз да ме возят пияни шофьори.

-Не изглеждате да сте пил! – казах му го съвсем искрено.

-Не, не съм пил. Но наблизо има капанче. Имам нужда от чашка.

Изгледах го, не се вписваше в представите ми за алкохолик. Стегнат, енергичен, уверен и крайно спокоен. В първият момент го помислих за по-възрастен. Толкова сериозен беше, че ми се стори татенце. За секунди, успях да го разгледам, докато му подавах огънче да запали. Да беше три – четири години по-голям от мен, а нищо чудно да се окаже и по-малък с година, не повече. Когато клечката угасна и тъмнината го скри, отново усещането беше, че е по-възрастен. Преиграваше с това мълчание. Едва ли няма какво да ми каже и едва ли езика му е вързан. Подражаваше на стереотипния модел за мълчаливия тежкар. Опит да ме впечатли и толкова. Като го разгадах, скучен ми стана, а сега като допуснах, че може би греша и че той си има сериозен проблем, много тежко се почувствах. Този пич ще се съсипе. Скрит е в черупката, но онова в него го яде. Дали може да го победи! Едва ли, явно не пие, че е провален. Хубава кола, хубави дрехи, впечатляващо поведение и външност. Разбирам от мъже, готин е. И успяващ, все още успяващ. Замислям се за кървава сценка. Дали капанчето не е мотел, дали да не го изкуся и да му прережа шията, че да го спася от бавното самоубийство. Започвам да се смея, засмива се късо и той. Можел значи да бъде весел. Любопитно му е на какво се смея, но не пита. Още си играе ролята или е отгатнал, че и да пита няма да му отговоря.

Отбива колата. Пак ми става криво. Погребала съм баща, но не съм помнила да е бил готин. Добър: да. Даже прекалено. Пък, кой го знае, алкохолиците нямат характер. Бил е единственото възможно в ситуацията която се намира. Този обаче: защо. И защо го мисля, изобщо! И той не ме попита, не ме е ли е страх с тази къса пола на стоп. Имам си свободата! Мога да се рискувам! И той може! Мамка му, кефи ме, такъв какъвто си е! Спирам изведнъж да го съжалявам и разбирам, че си падам по него. Много, много си падам!

Спокойно, малката, спокойно.

Поръчва си чашка водка. После втора. Пак мълчалив и потънал в себе си. И ме фиксира, не ме изяжда с очи, а не ги отделя от мен. Какво иска да ми каже, а и те едни. Виждали ли сте хъски. Същият поглед. Сини, приятелско зверски. Смущава ме. Както очаквах, поръчва си втора чашка. Започва да се усмихва.

-Колко още ще пиеш?

Вдига рамене.

-От кога си така, не че ми е работа?

-Как? – прави се, че не разбира.

-Нуждата...чашките.

-От както те видях. – усмивката променя израз, прилича на голямо дете.

-Стига с този чалга хит.

-Сериозно. – засмива се, сладък е. – Мисля да изпия още една чашка и ще се откажа. Безсмислено е да правя повече опити.

-Казвай направо.

-Алкохолът прави жените по-красиви. Правя си опит. Възможно ли е да те направи по-красива. Не, просто няма накъде.

Млъкнах. Гати свалката. Супер е. Всъщност, много си е тъпа, но той е супер. Обърка ме, след туй плъзга ръка по лицето ми. Кога се озова. Затварям очи, разтварям устни. Целува ме.

Аз, аз какво правя? От кога се познаваме, познаваме ли се? Колко изречения разменихме? Много е шантаво. И ми харесва. И колкото по шантаво е, толкова повече ме възбужда. Не съм аз, своя фантазия съм. Своя нощна фантазия.

-Какво правим още тук? – питам го.

-Още сто километра до първата керемида.

-Имаш ли къде да ме заведеш, че в къщи не става. Нашите.

-Разбира се. – плъзга ръка, не знам по коя част от тялото. На всякъде я чувствам.

“Аз не съм лесна!” – иска ми се да му викна, да го знае, но ще изглеждам още по-наивна отколкото съм. И е хищник. Никакво хъски, направо си е вълк. А аз, май червената шапчица, но без червената си шапчица. Какъв беше вица? Ех, че съм п... заспала!

На двадесет и една съм, хич не ми е до влюбване от пръв поглед. Не съм тийнейджърка. От друга страна не съм тридесет и три годишна, преборила се за свободата си жена, заслужила да бъде разкрепостена и знаеща как да го постигне. Ни любов е, ни приключение. Аз съм границата и на нищо не прилича.

Да ревна, да се смея, не иска ми се да вия и да пищя. Харесва ми, това е важно, колкото и абсурдно да е. А той ме зарази с мълчание. Хиляди глупости минават през главата ми, една не мога да му кажа.

-Да тръгваме! – дръзко като тридесет и три годишната му го казвам. Не съм, но не ми остава нищо освен ролята й.

Сядам на волана. Как ще шофирам това! Лесно му е на него: три водки и не може, а аз в това състояние.

Овладей се, малката и не приличай на червената шапчица със забравена червена шапчица.

Паля, потегляме, овладявам се, шофирането успокоява.

Ръката му е на коляното ми, легнал е доколкото може на седалката. Мечтае ли, дреме ли, отрезнява ли от малкото алкохол...Много е сладък...

Един мотоциклет се изравни с нас.

Късно видях ръката на този на задната седалка. Стъклото иззвъня, пръснаха се покрай мен остри остатъци.

Тогава и моят човек извади пистолета и стреля няколко пъти направо през предното стъкло, но не улучи. Размина им се.

Но не и на мен. Първият куршум мина пред носа ми, но вторият се заби в шията ми. Дори не можах да изкрещя: “Какво става!”

Още не бях изгубила съзнание, когато спътника ми хвана волана и извъртя колата. Спря в страни. Извади ме, надявах се, че ще викне помощ, макар вече да знаех защо е трябвало да шофирам. Очаквал е.

Дори не провери пулса ми.

Чух как колата потегля.

И нищо повече.  



Тагове:   автостоп,   еротика,


Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vil4 - Иха!
09.10.2009 18:58
Иха... не очаквах такъв край! Изненада ме ^^
цитирай
2. cefulesteven - Иха. . . не очаквах такъв край! Из...
09.10.2009 19:00
vil4 написа:
Иха... не очаквах такъв край! Изненада ме ^^


Често да ти кажа и аз. Усещах го, но изведнъж ме удари като с тесла в главата.

Поздрави.
цитирай
3. injir - Жертвоприношение...
09.10.2009 19:04
Жертвоприношение...
цитирай
4. cefulesteven - Жертвоприношение. . . Просто едно ...
09.10.2009 19:15
injir написа:
Жертвоприношение...


Просто едно долно копеле. Спасил е жалкият си живот по възможно най-гнусният начин. Често подобни червеи изглеждат толкова симпатични, колкото се е видял на момичето, което твърде скъпо е платило увлечението си.

Благодаря ти.

Исках да направя съвременен кавър на Червената шапчица, без щастливия край, който и в оригиналната приказка е бил допълнително добавен. Иначе историята не е била за деца, а за големи наивни жени. И е свършвала с изяждането на бабата и червената шапчица.


цитирай
5. анонимен - ?
09.10.2009 20:11
МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА.......ТОВА ЛИ ИСКАШЕ?
цитирай
6. cefulesteven - МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА. . . . . . . ...
09.10.2009 20:25
анонимен написа:
МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА.......ТОВА ЛИ ИСКАШЕ?


Не, чак толкова, не:)))

Не може да става въпрос за сравнение, а и тази великолепна книга вече е написана. Преклонение пред Томас Харис.

Кратка приказка за наивността. И чистотата, която не винаги е на добро.

Червената шапчица...


цитирай
7. анонимен - 5
09.10.2009 20:40
ВНИМАВАЙ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАШ.....(
цитирай
8. cefulesteven - ВНИМАВАЙ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАШ. . . . . ...
09.10.2009 20:50
анонимен написа:
ВНИМАВАЙ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАШ.....(


Нямам ни ерудицията, ни дълбокото познание на човешката същност на Томас Харис, че да съм в състояние сега да напиша: "Мълчанието на агнетата", а и е написана, но живот и здраве, каквото трябва и каквото поиска от мен, ще си бъде написано. Сега съм в състояние да напиша да речем "Мълчанието на жабите", но нещо не ми е на сърце. :)))
цитирай
9. mileidi46 - Stef, xaresa mi, i prosto neznam ...
10.10.2009 00:34
Stef,xaresa mi,i prosto neznam kakvo da kaja...Na kakvota i da asoziira...na nqkogo razkaza ti,prosto dokosva i te kara da ...mal4i6...
цитирай
10. hel - Изненадващ обрат!
10.10.2009 02:04
Изненадващ обрат!
цитирай
11. miaa - Добро утро,Сefulesteven
10.10.2009 09:10
Искреността и наивността не могат да виреят в живота ни. Винаги някой се възползва от това.. И въпреки всичко,хубаво е, когато има чистота в душата ни..тя определя човешкият ни облик. Поздрави.
цитирай
12. cefulesteven - Stef, xaresa mi, i prosto neznam ...
10.10.2009 10:07
mileidi46 написа:
Stef,xaresa mi,i prosto neznam kakvo da kaja...Na kakvota i da asoziira...na nqkogo razkaza ti,prosto dokosva i te kara da ...mal4i6...


Трябва само да кажа, че не знам какво общо има с една от любимите ми книги: "Мълчанието на агнетата". Аз не откривам абсолютно нищо. Освен, че и в двата случая жанра може да се определи като трилър.

Набързо сюжета на епохалното произведение. Д-р Ханибъл Лектър е гениален психолог и психиатър с изключителни умения, но освен това изтънчен садист, който се храни с хора. Строго охраняван е в псиатричен отдел за особено опасни престъпници. В това време се появява друг сериен убиец, наричан Буфало Бил, тъй като одира жертвите си. Д-р Лектър е в състояние да помогне на ФБР за издирването му. Ако пожелае да го стори, но всякакъв натиск върху него, завършва с неуспех. Младата и талантлива ФБР служителка Стърлинг се опитва да го накара да им помогне. Д-р Лектър проявява симпатии към нея и повежда ФБР по следата, но се възползва от случая и бяга от затвора си, като преди това прави и един великолепен психоанализ на агент Стърлинг, че нейни комплекси в крайна сметка я правят толкова амбициозен и добър служител на ФБР, блеенето на агнетата от детството, тези които ще бъдат заколени, свързано с похотта на възрастен човек към нея, чувството й, че е жертва като тях и желанието й агнетата да замлъкнат.
По-късно й позвънява от неизвестна точка да я попита:
"След като е заловен Буфало Бил, замълчаха ли агнетата"

Краткият изключително непретенциозен преразказ на това гениално произведение, убива очарованието му, но е точен. Това е сюжета на "Мълчанието на агнетата"

Предходната "Червеният дракон" е още по-хубава, а върха е третата: "Ханибъл", четвъртата изобщо не ми хареса.

Поздрави, миледи.
цитирай
13. cefulesteven - Изненадващ обрат! Благодаря ...
10.10.2009 10:10
hel написа:
Изненадващ обрат!


Благодаря ти.
цитирай
14. cefulesteven - Искреността и наивността не могат ...
10.10.2009 10:10
miaa написа:
Искреността и наивността не могат да виреят в живота ни. Винаги някой се възползва от това.. И въпреки всичко,хубаво е, когато има чистота в душата ни..тя определя човешкият ни облик. Поздрави.


Много, много хубаво го каза.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8406286
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031