Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2009 17:46 - Самотата е зло куче
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 4576 Коментари: 28 Гласове:
15

Последна промяна: 19.10.2009 22:12


Имаше си злото куче. Само него. Рошаво едно – никаква порода. Но на селектирани да бъдат бойци би изгризало врата или поне изпохапало зле, преди да отгризат неговия. Давеше се в пяна като залае. Май нямаше едно око. Не беше сигурна, не го доближаваше. Хвърляше му с лопати мръвки, а то скачаше и все някой ден нямаше да го удържи остарелия синджир и да я разкъса. Нямаше как да смени синджира му, как да го доближи! При най-слабият шум се събуждаше и ръмжеше, давеше се в лай, виеше. Можеха да го упоят. Ветеринарят да използва от онези пневматични пушки, дето ги дават по Нейшънъл Географик и изстрелват спринцовки, за да маркират гепардите или да направят очна операция на окото на крокодил...

“Де и моите очи да имаше кой да излекува! По-грозна ли съм от крокодил!”

Смееше се, но потичаха сълзите й. Мислеше си, че са от смях. Не беше от смях.

Да помоли ветеринаря да й направи услугата.

“Как пък не! Да се сети! Веднъж да ме заговори поне. Веднъж, това искам...И да иска, повече от това не искам! Нито ще му се слагам, нито от куклата дето си взе от града, ще го крада...”

Бяха любовници. Някога. Не си спомняше на някого да не е била, а живееше сама. И никой, изглежда не си спомняше, че е имало нещо.

“Мъже! А може и да съм си въобразявала...То и във филмите такива обяснения не съм чувала, нито съм виждала някои от нещата, които правихме, в онези другите, дето ги излъчват в по-късните часове...За да пазят децата от това, което откриват всеки ден в интернет. И май по-добре, отколкото като мен да го виждат в живота...”

Пак се размиваше до сълзи. Понякога наистина й беше смешно. А песът виеше и дърпаше синджира. Целият вече ръжда, нямаше да издържи дълго.

“Да го убия ли!”

Колебаеше се. Само преди седмица беше взела твърдото решение, а на другият ден разбра, че злото изчадие я е спасило. Пипнаха онези животни, уплашили се от кучето, то вдигаше много пара и е събудило съседните къщи. Недалеч живее кмета и веднага е сигнализирал за непознатата кола. Двамата били и без друго издирвани за серия от нападения из съседни села. Ясно е какво или по-точно коя са търсили в този район. Много за крадене тук няма.

“Някой ден ще ме убиеш, но благодарение на теб съм жива! Не знам, за кое повече те мразя!”

Боеше се да го убие. Твърде сама щеше да остане. Предпочиташе звяра й да я разкъса, пред това да се гаврят с нея, по-гадни животни и от него. Веднъж опита да го упои с храната, изсипа сънотворните, всички които тя трябваше да пие месец напред, но звяра вместо да заспи ви цяла нощ, като че ли виждаше луна, при новолуние.

“Изчадие адово!”

Пак скачаше и дърпаше и все по-близък й се струваше края.

“Един, един от всички тези които ми се обясняваха, с които вечеряхме на свещи също като на филмите, за които най-крехкото пиле заколвах, по най-изискани рецепти приготвях, най-хубавото вино от избата си вадих, като стара магьосница с пепел се гримирах, но еротично бельо, каквото не всички градски момичета слагат, а на още по-малко им отива, си слагах...Един от всички тях, да се сети, да ме попита как съм. Да му кажа: страх ме е от песа. Завързала съм го, а синджира му ръждясва, някой ден ще го скъса. Нищо, че го храня, мрази ме. Ще ме убие. Един от всички тях да се сети да ме попита и тайната пред цял свят ще разглася и все някой ще измисли нещо, но сега не мога! Защо. И аз не знам! Всъщност: знам! Не съм на сърце на никого. Ако бях, щеше да ми пука, какво ще стане с мен, а сега само се страхувам, като дете от бой, че ще ме заболи...Ето от какво ме е страх...А то така, повече боли!”

Имаше вечери в които се обличаше в червената рокля, полепналата. Онази с която никога не беше излизала и на никой не беше показвала. Пазеше я за някаква гала – вечер, каквато знаеше, че няма да има. Кой да я заведе на нещо такова, като по филмите. Но роклята я правеше да се чувства като във филм. Пак слагаше еротичното бельо и се гримираше като вещица, с пепел. Палеше свещи и разклаждаше печката и толкова вкусно ястие правеше, колкото, ако беше с любовник. Пиеше от най-доброто си вино и си говореше със сянката.

“Самотата е зло псе! Зло! Много зло псе!”

То виеше отвън, като прогонено не само от стаята й, а и от сърцето й, в такива вечери.

Кикотеше се артистично и се чувстваше Великата блудница. Като онези по филмите. Пробуждаше се гола, а роклята й грижовно сгъната. Утихнала, сякаш дявола беше идвал при нея и я беше имал.

Пак беше една от подобните вечери, но хвръкна съчка от печката. Не я прибра, а килима бързо пламна. Наля си следваща чаша. Димът я задави, после и заприлича на специален ефект, затвори очи и се опита да заспи. Не се получи, пак се разкашля. Отвори прозореца, огънят вече пълзеше навсякъде. Кучето виеше, но сега за пръв път улови нотки на страх. Чувстваше животинката. Огънят от дома щеше да се пренесе по дървената ограда до колибата му и то също да изгори.

Домиля й. Не се и замисли, че каквото е зло, може да разкъса и друг, освен нея.

Взе кирката и с два удара разби синджира. Кучето изглежда уплашено от пламъците побягна навън.

Тя с походка на кралица към пламтящият дом. Стигна до антрето и легна. Чакаше да рухне покрива. Тогава усети муцуната му. Мъчеше да я мъкне навън. Разбира се, не можеше. Плесна го два пъти по главата.

-Бягай, глупак такъв!

Кучето изръмжа, обърна глава навън, но не побягна.

-Толкова ли ме обичаш!

Мислеше си, че сълзите й са от пушека. Не бяха. И реши да живее. Радост я изпълни. Имало значи някой.

Тръгна навън.

Спаси се, но една огнена греда пред очите й падна и премаза кучето.



Тагове:   Бит,   абсурд,


Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Страхотно е, Стеф!
19.10.2009 18:15
"Боеше се да го убие. Твърде сама щеше да остане."
Страх от страха...
Този образ не е само литературен и не е изключение, за жалост...
цитирай
2. анонимен - Неее!
19.10.2009 18:19
Защо уби кучето,човече?!Веднага й го върни!
Много силен разказ.Разтърси ме......
цитирай
3. cefulesteven - "Боеше се да го убие. Твърде ...
19.10.2009 18:33
mamas написа:
"Боеше се да го убие. Твърде сама щеше да остане."
Страх от страха...
Този образ не е само литературен и не е изключение, за жалост...


Струва ми се, че самотата й е богатата душа. Вижда я в злия си характер, като кучето. Страхът и самообвинението я разкъсват.

Битова история. Да, има я.
цитирай
4. cefulesteven - Защо уби кучето, човече?!Веднага й ...
19.10.2009 18:33
анонимен написа:
Защо уби кучето,човече?!Веднага й го върни!
Много силен разказ.Разтърси ме......


Стори ми се неизбежно, просто историята е такава. Не ми се иска и на мен.

Благодаря ти.
цитирай
5. mileidi46 - Xubava istoriq.
19.10.2009 21:20
xaresa mi mnogo ,kakto vinagi.Usmivki.
цитирай
6. rrashkova - Понякога получаваме по-голяма помощ и подкрепа от същества,
19.10.2009 21:20
които почти не познаваме или за които мислим, че не им пука за нас вместо от тези, които смятаме за приятели, но които не се сещат да ни потърсят без да имат конкретна причина или нужда..
А friend in need is a friend indeed!
цитирай
7. cefulesteven - xaresa mi mnogo, kakto vinagi. U...
19.10.2009 21:24
mileidi46 написа:
xaresa mi mnogo ,kakto vinagi.Usmivki.


Благодаря ти, благодаря ти от сърце, Миледи:)))


цитирай
8. cefulesteven - които почти не познаваме или за к...
19.10.2009 21:25
rrashkova написа:
които почти не познаваме или за които мислим, че не им пука за нас вместо от тези, които смятаме за приятели, но които не се сещат да ни потърсят без да имат конкретна причина или нужда..
А friend in need is a friend indeed!


За съжаление, често е. Наистина е често. Точно така, както го написа.
цитирай
9. whitehart - ...
19.10.2009 22:10
Много, много добро...
Поздрави!
цитирай
10. cefulesteven - Много, много добро. . . Поздрави...
19.10.2009 22:11
whitehart написа:
Много, много добро...
Поздрави!


Благодаря ти. Благодаря ти:)
цитирай
11. firefly1 - Не зная какво да кажа, стана ми то...
19.10.2009 22:36
Не зная какво да кажа, стана ми толкова тъжно, че едва не се разплаках..
Наистина самотата е зло куче ,дори хапе повече от куче.. А кучето е като онези хора ,които уж мразим ,а ги обичаме повече от всичко!
Поздрави!
цитирай
12. анонимен - Хм,
19.10.2009 23:11
току що гледах "Осъдени души" и ти тотално ме довърши....(
цитирай
13. cefulesteven - Не зная какво да кажа, стана ми то...
20.10.2009 06:44
firefly1 написа:
Не зная какво да кажа, стана ми толкова тъжно, че едва не се разплаках..
Наистина самотата е зло куче ,дори хапе повече от куче.. А кучето е като онези хора ,които уж мразим ,а ги обичаме повече от всичко!
Поздрави!


И като тях хората за които говориш и като много неща в нас самите, уж зли, а ценности, които ни опазват.

Благодаря ти.
цитирай
14. cefulesteven - току що гледах "Осъдени ду...
20.10.2009 06:50
анонимен написа:
току що гледах "Осъдени души" и ти тотално ме довърши....(


Поздрави, а по-щастливите истории са далеч повече и по-вероятни, така че с надежди това утро:)))
цитирай
15. eliteratura - Хубаво
20.10.2009 07:03
Поздравления!

http://e-literatur.blogspot.com/
цитирай
16. cefulesteven - Поздравления! http://e-l...
20.10.2009 07:08
eliteratura написа:
Поздравления!

http://e-literatur.blogspot.com/


Благодаря.
цитирай
17. анонимен - Страхотно!
20.10.2009 09:52
Много истинско!
Замислих се за моето "зло куче"
Благодаря ти!
цитирай
18. анонимен - Много е хубаво. Не трябваше да уб...
20.10.2009 11:16
Много е хубаво. Не трябваше да убиваш кучето. Нека поне в разказите да завършват с надежда.
цитирай
19. анонимен - Morskiq
20.10.2009 11:34
До колкото разбрах, гредата слага край на самотата чрез пречистващия огън.
цитирай
20. cefulesteven - Много истинско! Замислих се за ...
20.10.2009 11:37
анонимен написа:
Много истинско!
Замислих се за моето "зло куче"
Благодаря ти!


Моето съм си го опитомил вече. От години се отнася много добре с мен:)
цитирай
21. cefulesteven - Много е хубаво. Не трябваше да уб...
20.10.2009 11:39
анонимен написа:
Много е хубаво. Не трябваше да убиваш кучето. Нека поне в разказите да завършват с надежда.


Просто историята течеше така, не можех да се намеся без да я повредя. И аз не исках да умира. Надежда все пак остава, че често не осъзнаваме, но не сме толкова самотни и въпреки всичко, заслужава си да се живее.

Благодаря ти.
цитирай
22. cefulesteven - До колкото разбрах, гредата слага ...
20.10.2009 11:41
анонимен написа:
До колкото разбрах, гредата слага край на самотата чрез пречистващия огън.


Е, тук няма да се намесвам. Както си го разбрал е вярно за теб, аз имам малко по-различна гледна точка, но всяка е еднакво правилна.

Поздрави.
цитирай
23. kass - cefulesteven
20.10.2009 11:48
Чудесно е Стеф, браво...
Дори и злото може да те спаси, когато има неписан съюз, колкото и да е нерзбираемо, но у всяко зло куче се крие принадлежност и привързаност към някого. Самотата е страшно нещо.
Поздравляния, развълнува ме...
цитирай
24. cefulesteven - Чудесно е Стеф, браво. . . Дори и з...
20.10.2009 11:55
kass написа:
Чудесно е Стеф, браво...
Дори и злото може да те спаси, когато има неписан съюз, колкото и да е нерзбираемо, но у всяко зло куче се крие принадлежност и привързаност към някого. Самотата е страшно нещо.
Поздравляния, развълнува ме...


Имам една история от живота: истинска. Имахме една изключително зла котка. Истински бяс. Чак като остаря и след няколко падания от шести етаж, вече много болна, понякога се доближаваше или даваше да се доближи друг човек освен майка. Иначе драскаше и хапеше всички останали, но толкова побесняваше, че като настръхне ставаше все едно три пъти по-голяма и правеше по метър скокове. В майка обаче се гушеше. Майка я нямаше цял ден, когато котката започна вече да агонизира. Страшни страдания, ако имах някаква инжекция или пари тогава да я откарам на ветеринар, нямаше да се замисля, много, много се измъчи домашния ни звяр, а когато майка се прибра сгуши се в ръцете й, замърка и заспа...Завинаги. Просто е искала да се прости с единствения в този свят към когото имаше някаква обич.
цитирай
25. sestra - Наистина много хубав разказ!
20.10.2009 16:14
Поздравявам те!
цитирай
26. cefulesteven - Поздравявам те! Благодаря ...
20.10.2009 16:53
sestra написа:
Поздравявам те!


Благодаря ти:)))
цитирай
27. inel379 - Страхотен разказ!
21.10.2009 06:49
Финалът ме потресе!
Ох, не мога да понасям без болка това!
цитирай
28. miaa - Здравей, Сefulesteven. . Самотата ...
21.10.2009 10:57
Здравей,Сefulesteven..Самотата олицотворяваща злото е ужасна, лошо е човек да се чувства самотен....Но аз лично смятам, че има моменти в живота на човека, в които има нужда от осмисляне на живота си за да продължи напред.Тези моменти, колкото и продължителни да са те, са необходими..Благодаря ти за хубавия разказ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6133606
Постинги: 3774
Коментари: 35565
Гласове: 106193
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев