Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2009 08:33 - Седемте ми грешки в секса
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 2748 Коментари: 8 Гласове:
11



Първата, аз никога не му отказвах, никога. Искала съм, зле ми е било, чувствала съм се лишена от емоции, вещица след Хелоуин, всъщност просто момиче, което за нощ е било вещица, екзалтирано само от своята магия, приказна героиня преизпълнена със свръхестествена страст, която може да владее, преди да се опомни в ограбена реалност сутринта. Рисуваше ме от месеци, само рисуваше. От грозното патенце в училище, станах една от хубавиците. Преди никой не ме забелязваше, вече всички ме харесваха. Той ме видя, видя ме преди останалите. Мислех си, че ме подиграва или е някакъв извратеняк. Но той наистина ме желаеше за модел, само за модел. А аз, понеже исках да му дам най-красивото, всичко на което съм способна, просто ставах по-красива и по-красива. Рисуваше очите и скулите ми. Рисуваше ме подпряла брада на длан, като мислител. С ябълка, като Ева. С криле. Не искаше да се събличам, поне в началото. После разбрах, че трябва. Аз му предложих, а гласа ми трепереше. Срам ме беше, но исках го. Очите му ме молеха, да го сторя, макар намери сили да каже: не мога да те моля това. Засмях се, даже се целунахме. Никога не съм отказвала да ме рисува, но това беше най-голямата ни близост до този момент. Дъхът и на двама ни спря. Не, не беше редно, не биваше, аз не бях пълнолетна, а тъй хубаво беше. Рисуваше ме край реката, излегнала се. И на масата – кръстосала крака. Рисуваше ме в ретро креслото и пред овалното огледало, с рамка от дърворезба, представляваща захапала змия опашката си. Рисуваше дупето ми, докато подпряла се на перилото се правех, че пуша, защото още не пушех. Рисуваше ме като богиня и уличница. Не знам, коя от всички го пожела толкова, че той не можа да й устои.

По-хубава нощ в живота все още съм нямала. По-разочарована в последствие, все още не съм се чувствала. Толкова разкошен любовник се оказа, че като творец избледня. Не ми се смей, истина е. Да, жените обичаме да обожествяваме любовниците си и по-естествено щеше да звучи, ако бояджия бях нарекла маестро. В случая намерих достатъчно откровеност към себе си, за да си призная всичко. Стремяла съм се към мъжа, не към божеството на таланта му. Постигнатата цел просто отвори очите ми. Стана ми малък, изведнъж. Невинно хлапе, което съжалявах, на което се боях да кажа истината. Колко добре щеше да е, да не бях се правила на голямата жена, тогава не бих изгубила наивната си илюзия за красивото. Знаеш ли, цял свят избледняваше пред очите ми. Все повече посредствени изображения забелязвах, а с тях изгубваха очарование и формите които изобразяваха. Дори не ги забелязвах, когато бяха пред носа ми. Цял свят обедня. И за да си върна онова, което имах сама започвах да рисувам. Не съм предполагала, че ще мога, а и в началото наистина не съм можела, докато не се превърнах в това което съм, в името от което взимаш интервю…

Втората грешка, ах тя! Преди да започне да ме рисува си нямах гадже, но в месеците които се разхубавявах, щеше да е престъпление да не си хвана. Готино момче, наивник сладък. Вярва ми, че гледа ме в очите, че гордее се с мен, когато види циците ми, по графиките и маслените пастели. Само веднъж и на живо ги беше видял и цункал няколко пъти, че сестра му започна да бие нещо по вратата. Моята малка спасителка. Не бях подготвена. След първата си грешка обаче, хвана ме нещо за гърлото. Помислих си, че го обичам. И наистина си го обичах. Само, че…Абе, не че не ми хареса, не че не беше готино. Не е било точно съжаление към него, по-скоро към мен самата, но и това не беше. Нещо имаше, не знам какво, но си беше грешка. Защото беше направено, заради грешка. Уж, да я поправи, но нищо не поправи. По-близки станахме: да. В последствие и брак сключихме: да. Не ни попречи да учим, напротив. Той се амбицира покрай мен, хич не искаше да ме пуска сама да си развявам дупето из столицата и също беше приет да следва, а преди това амбицията му стигаше до автоработилницата на баща му. Като гледам какво съм направила с него, не смея и аз да загубя кураж, заради него, а много пъти съм губила. Хиляда пъти да бях отказала тъпата художествена академия, но заради него завърших. И той заради мене стана инженер. Ама, че мотиви, а? Прегърнати сме все, от страни – идеала. Да, но това не е моят мъж, на този просто съм обречена. И аз не съм неговата жена, на мен просто е обречен. Точно така съм чувствала нещата. Още ги чувствам, срещаме се още. Още си влияем. Както тогава. Иначе на третата година още се разделихме. Имах изложба, прибирам се по-рано. Него го няма, но тя си спинка в леглото ми. Голичка, топличка. Хващам една статуетка. Гледала съм го май в някакъв трилър. Толкова ми е лесно да й разбия русата главица. Това си е мой съпруг, кучко! И спи като заклана. Естествено, яко са пирували, гледам бутилките.

И направих третата си голяма грешка в секса: хрумва ми друго, вместо да я убивам. Събличам се, усмихнато ми едно, палаво ми от яд. Шмугвам се под завивката при нея, прегръщам я през кръста и се правя, че сладичко спя. Хич не мисля, каква сценка щеше да настъпи, ако беше дошъл. Гръмка балканска или еротично френска. Второто, по-малко вероятно, направо невероятно. Нещата обаче си вървят по предвижданията ми. Тя се стряска, обръща се. Скача като попарена. Да се изписка й се иска, ама не смее, за да не ме събуди, а мен ме напушва смях, едва го удържам.

Повече не я видях, той също. И до сега сигурно си смята, че я е прелъстил мъжа, за да я пусне на жена си. Нещо, което за добро или лошо, излиза от рамките на представите й за нормално сексуално общуване. Виж, да преспиш с женен мъж, когато най-вероятно и ти си омъжена е нещо съвсем нормално. М, че да! Невинно като езерце. Не мърдам от леглото, завила съм се през глава. Той идва, скача върху мен, после крие изненадата. Никога не съм била любена така от него, както в онази сутрин. Тялото ми се хили до сетна клетка, душата страда до сетно кътче.

Добре, че онази сутрин ми отвори очите и се уверих, че нито аз съм неговата жена, нито той моят мъж. Справих се с конкурентката си без проблем и без кръв, но той пак ме напусна, месец по-късно. Къса ми се сърцето, страх ме от самотата, а знам, че така трябва.

Лошо е едно. Тя може да го е обичала, той да я е обичал. Остана си самотник, има всички жени на света, неустоим е, но си е самотник.

Време е за четвъртата, не беше онази дъждовна нощ, в която излязох само по шлифер и нищо под него, в която се престорих на проститутка, нито онези упражнения на пейката под капките, в тях имаше нещо красиво. Не беше и другата нощ, когато позвъних на един колега. Нито следващата в която не помня, както не помня и следващата и следващата с кого и къде прекарах. Грешката ми беше, че потърсих онзи първият. А когато го намерих, премълчах за какво. Беден, потънал в дългове, в нещо като миша дупка живее, състарил се е, казва, че не пие…Не го и видях да пие, но не мога да повярвам, че естествен живот може да смаже дотолкова човек…Приличаше на мумия. Но онова от него, мирише, вибрира, докосва, гали. Само като ме погледне се чувствам съблечена, но си мисля, че ще е най-гадното използване. Вече ми беше потръгнало. Нищо не беше за мен. И по-бездарни от него я карат по-щастливо, по-признати. Платих му залите, свързах се с мои приятели за по-добра организация. Сама се включих в разгласата, а това беше решаващ фактор. Чак си повярва, чак ми повярва. Умря щастлив, а последните му картини…те наистина бяха много даровити. Липсвала е вярата му към невярното, за да го превърне във вярно. Побърка ме. Месеци трае, чувствам се затворничка от сто години, а е на шестнадесет. Краката ми се подгъват от възбуда, даже като натисна бутона на асансьора. За никой друг обаче не смея да си помисля, а съм побъркана по някаква самоходна мумия. Да, ама не искам точно сега, като гледам радостта му. Ще си помисли, че е заради влечението ми към него. И пак ще потъне в тъгата си. Достатъчно е страдал. Ще потисна кучката и толкова. Заради едното му е* не няма да погубвам щастие. Достатъчно съм го правила до сега.

Не знаех за болестта му. Криеше я до последно. За това има лекарства. Можеше да живее. Имаше и средства вече, а и аз щях да му помогна. Знаеше го. Там е работата, че илюзията му за себе си, не е била чак толкова голяма. Струвало му се е, че да умре във върха на славата е добра идея, още повече, ако няма за какво друго да живее…Ако няма за какво друго да живее, като любов, например…Която през цялото време, за разлика от таланта му е била край него.

По-извратено от целомъдрието ми в тези месеци, не съм постъпвала.

Петата: Аз никога не му отказвах, никога. На вторият ми съпруг, а толкова често не ми се е искало, че вече изобщо не ми доставя никакво удоволствие. С него. И, ако има Бог и Съд, дано на този чист човек, да му бъде простено перманентното изнасилване. От месеци не се докосваме.

Шестата: Стар рефрен – най-добрият му приятел. Срещаме се. Последиците: очаквам ги. Не мога нищо да сторя срещу онази, която толкова диво желае, а и веднъж я овладях и беше грешка, която може би костваше живота на единственият мъж в живота ми.

Седмата: Знаеш ли, пълен егоист съм. Имам нужда да разкажа всичко това на някого. Намерила съм подходящият човек, нали? Взима ми интервю, нали? За доста жълтичък таблоид. Подушва големия си успех, всичко съм му признала…Не още всичко, приятелю, не още всичко…Възбужда те успеха, повече от плътта ми, от историята ми…Как да ти кажа, че не умирам от желание тези неща да се напишат…Вече ти ги разказах, защото имах нужда…Пълен егоист съм и сега ще ти разкрия и последната най-шокираща грешка…Приятелят на съпруга ми, моят любовник…Той е далеч по-възрастен от мен…Той е уважаван човек, приятелю…Много уважаван…Той е баща ти.



Тагове:   бит,   драма,   абсурд,


Гласувай:
11
0



1. анонимен - milone
01.11.2009 09:15
"Не още всичко, приятелю, не още всичко…"...любима моя фраза-още не знаеш колко...:)))добро начало ...усмихнат ден:)))
цитирай
2. cefulesteven - "Не още всичко, приятелю, не ...
01.11.2009 09:51
анонимен написа:
"Не още всичко, приятелю, не още всичко…"...любима моя фраза-още не знаеш колко...:)))добро начало ...усмихнат ден:)))


Интересни са хората, които умеят да я използват и живеят според философията й, макар всеки да влага свое усещане към тази фраза.

Усмивки.


цитирай
3. eliteratura - Грешки
01.11.2009 12:31
Добро е.

http://e-literatur.blogspot.com/
цитирай
4. cefulesteven - Благодаря ти. От грешки минах на ...
01.11.2009 12:39
Благодаря ти. От грешки минах на принципи. То едното неизбежно води до другото:)))
цитирай
5. diso - С каквито се събереш, такъв ставаш :))
01.11.2009 15:20
Общуваш с талантлив и откриваш у себе си неподозиран талант ...
Общуваш с успели и разбираш, че и ти можеш да успееш ...
Когато се сближиш с идола си, разбираш, че е обикновен човек.
... и още няколко насоки за размисъл, в които се отплеснах, докато четях.
цитирай
6. cefulesteven - Общуваш с талантлив и откриваш у ...
01.11.2009 15:23
diso написа:
Общуваш с талантлив и откриваш у себе си неподозиран талант ...
Общуваш с успели и разбираш, че и ти можеш да успееш ...
Когато се сближиш с идола си, разбираш, че е обикновен човек.
... и още няколко насоки за размисъл, в които се отплеснах, докато четях.


И пак, пак акцентираш върху важни моменти, които можеха да минат между другото. Умееш да забелязваш детайлите и да откриваш провокацията на въпросите им...

Много, много съм ти признателен.

Благодаря ти.
цитирай
7. lotos16 - Седем грешки - седем шарени мъниста в един гердан.
01.11.2009 19:40
Герданът, наречен живот. Героинята ти е скачала от мъж на мъж, искайки покрай секса да открие любовта, нещо не й се е получило.
Факт е, че човекът до нея я дръпнал нагоре. Добре е, да имаш човек до теб, който да те подкрепя, да стимулира заложбите ти, дори да изисква от теб да се развиваш. Ако човекът до теб те дърпа назад, нищо не ти се получава.
цитирай
8. cefulesteven - Герданът, наречен живот. Герои...
01.11.2009 19:46
lotos16 написа:
Герданът, наречен живот. Героинята ти е скачала от мъж на мъж, искайки покрай секса да открие любовта, нещо не й се е получило.
Факт е, че човекът до нея я дръпнал нагоре. Добре е, да имаш човек до теб, който да те подкрепя, да стимулира заложбите ти, дори да изисква от теб да се развиваш. Ако човекът до теб те дърпа назад, нищо не ти се получава.


Съпруга и любовница на самият живот. И всичко: както го каза.

Усмивки.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6070435
Постинги: 3773
Коментари: 35565
Гласове: 106156
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев