Нощем тя не заспиваше, тя се превръщаше в статуя. Беше красива колкото мислите си, толкова красива, че не можех да я снимам. Не и сполучливо, бедрата й щяха да са дълги, гръбнака й като лък извит, главата й назад отметната, щеше да сипе превръщащите й се в подобие на есенен вятър оплел в себе си, различните форми листа на всички горски дървеса, корема й хлътнал, ханша й тънък, зърната й разцъфтели. Не точно зърна на женско тяло, не, а на цъфтежа изобщо. Форми можех да уловя, но не и онова въздействие което тези форми оказваха върху пространството и излизаше извън границите на визуалното възприятие.
Денем беше следвана и ухажвана. Гонеха я с папки по ръцете из коридорите. Телефоните й звъняха за интриги, ухото й се заключваше автоматично започнеха ли. Носеше слънчеви очила дори и една дупка в небето да разкъсваха облаците. Носеше къси поли или широки панталони, бежов шлифер или алена рокля. Приличаше и на люляк, приличаше и на кучка. На птичка заради лекотата с която се носеше, на сърна заради походката. Болеше я често глава. Не слагаше грим, защото сълзите сами потичаха и го размазваха. Не плач, тя не плачеше. Болката като груби пръсти стискаше очите й и ги изцеждаше. Никой не знаеше за главоболието й. Много ангажименти имаше, усмивката й не слизаше от лицето. Не беше истинската, а харесваната усмивка.
Нощем тя забравяше. Не дишаше. Беше мрамор. Блестеше. Къпеха я отблясъците на преминаващите вън коли.
Денем бяхме добри приятели, после станахме и любовници.
Нощем имах истината за нея. Това беше тя, която никой не познаваше.
Денем не откривахме връзката си. В статуя се държеше в началото или поне както си мислим, че биха се държали статуите, ако можеха да говорят. Твърде силен човек, дори трапчинките около устните й, които бяха неземно секси, показваха й една сурова властност. Която в последствие се оказа поза. Загадка за мен беше как така толкова очарователна жена живее сама и защо трябва.
Чувал бях: “че кой ще живее с такава”, има й нещо в главата, купува си млади момчета, лесбийка е, “самото високомерие още си чака принца”, че защо й е мъж, като си има обожатели, които и целуват стъпалата и се страхуват да й кажат истината.
Чувал бях и че си имала семейство, но съпруга й гангстер, че и психопат. Криел се от закона, но не давал никой до нея да припари. Птиче в клетка била. Горката. Но пък ползвала парите му, както й е на сърце.
Нощем не можех да я любя. Не и ако нощта не беше безсънна, не и след като умората склопеше клепачите й. Тогава изчезваше, цветист вихър се завърташе и я материализираше в другия й образ, все в средата на стаята.
Денем, бавно се сближавахме. Обикновено връзките ми са започвали при първа среща или при първите няколко. Станат ли повече, остават едни добри или не чак толкова добри приятелства. Разкри ми много предпазливо тайната:
-Мислех си, че съм много по-особена. Това донякъде ме изолира...-засмя се бурно, но горчиво, изгледа ме в очите, болеше я – Криех се и се чувствах виновна, а така само съм изостряла онова неразбираемото, което ми се случва. Докато растях беше изключителна рядкост. На години, по-късно на месеци. Отдавна е всяка нощ. Трябваше ми време, но осъзнах. Не съм чак толкова особена. Само...това, че не съм се поверила. Иначе всяка жена го прави, по свой начин. Поверява най-красивото, най-лично и най-беззащитното на някого.
Не я разбирах. Може би, наистина беше малко луда, каквито и приказки имаше между останалите. Изглежда отгатна мисълта ми.
-Луда съм, наистина. Коя нормална жена ще го направи? Това, което ще разбереш.
Нощем, започнах все по-тежко да усещам самотата. Имах богиня в стаята, не топлина до тялото си. Тъмни мисли ме обземаха. Двамата ще остареем. Ще си идем. Тя ще остане вечната статуя. Кой ли ще я скверни, като проститутка препродава, пред хиляди погледи в музеи или галерии открива. Мълчах си, а мълчанието все по-хладен ме правеше и започнах да се боя, че денем аз ще започна да се превръщам в статуя. Тя ще ми се възхищава през деня, аз през нощта. Ще копнеем един за друг и никога няма да се срещнем. И твърде възможно ми се струваше да се случи, както се е случило и с нея, но тя отгатна.
-Знаеш ли какво ми е. Давам всичко от себе си, през деня. Живея като за последен ден. За това до толкова се уморявам от тялото, от душата си дори, че нощем ги събличам и остава само идеята за мен. Това е. Дълги години ми трябваха да го разбера.
Прегърнах я, не смеех още да й кажа какво ме мъчи. Но това, че разкри и тази част от тайната си ме накара да я обикна още повече. И по-болезнено. Така е наистина. Тя живее на пълни обороти, аз бих се изтощил на смърт. Най-големия работохолик и най-жарката любовница, най-усмихнатите очи още като прогледнат сутринта. Те горят от жажда към всичко. Обяснимо е и главоболието и.
-Всяка жена го прави по свой начин! – каза ми тази сутрин, а болеше гласа й – Поверява най-красивото, най-личното и най-беззащитното на някого...Но това не е всичко, което прави всяка жена, всяка истинска жена...Трябва да сторя още нещо, за да бъда такава...
Усетих, че това, което ще чуя няма да ми хареса.
-После го унищожава! Ако то я разделя, ако е пропаст между нея и онзи на който е поверено, тя го унищожава. И ние ще направим така. Как предпочиташ, да поставя сама експлозиви, добре пресметнати или да я счупиш ти. Разбираш ли! Тя не съм аз. Това е идеята, която ми трябваше докато те открия. Всяка истинска жена го прави.
Не намерих сили, да й кажа: “не всяка”.
Просто не се прибрах повече при нея.
Нещо трябваше да бъде разбито и предпочетох да е сърцата ни пред онова, което нямаше вина, че е красиво.Всеки мъж, по свой начин, го прави!
Ако е истински!
Самоубийството-начин да избягаш от реалн...
Helpdesk-ът, начин на употреба
Душа - пустиня и оазис едновременно...
Но ако страхът бъде победен и от двете страни...полетът ще е невероятен!
Бих използувала тук афоризма, който толкова много ти хареса. На мен също.
12.11.2009 13:40
12.11.2009 14:03
12.11.2009 14:10
Кръстев,предлагам и на теб същото-ни чул,ни видял.Не му отговаряй!
12.11.2009 14:31
12.11.2009 16:01
Ако искате може да си псувате на воля, да си леете помия из сайта, то и за това пак няма проблем, просто си плащаш таксичката.Всичко си опира до пари.
Ако не бе така, то някои правила посочени в условията за ползване, щаха да си важат за всичките му потребители, а не да се прилагат избирателно.Честно или нечестно е, към едни безчестни постъпки да се отнасяш все едно, че ги няма и да си затваряш целенасочено очите пред тях, само и само да провокираш напрежение между потребителите на сайта, почувствали се засегнати и ощетени от една подобна несправедливост?Достойно ли е, да сложиш в класацията за най-четени едни от най-бездарните ?Достойно ли е да манипулираш аудиторията на сайта, препоръчвайки произведения провокиращи най-пошлите и мерзки качества в човека?Достойно ли е, по изкуствен път, на ръка да променяш брой прочити и гласове за даден блог, като по този начин го представяш в невярна светлина пред аудиторията му?Не мисля.Целенасочената липса на прозрачност в управлението на сайта говори много лоши неща за хората които седят зад него, а от там и за хората които са ги наели да вършат това.
Душа - пустиня и оазис едновременно...
Но ако страхът бъде победен и от двете страни...полетът ще е невероятен!
Бих използувала тук афоризма, който толкова много ти хареса. На мен също.
Подскажи ми афоризма. Сега просто ми се губи. :)))
С това тежко товарно изречение, пълно със стилово неуместни думи и изрази, лесно човек, който обича малко да чете, може да се досети откъде ти иде недоволството.
Ужасно неправилна самооценка.
Големи претенции + малки възможности.
Благодаря ти. Щях да му кажа нещо подобно, но написано от друг, звучи по-силно. И мен ме увери, че не си го мисля само аз.
Постъпката на героя не е според мен решението, правилното житейското решение, а изключителна форма на решение, достигащо до абсурд. Изостреност, която просто провокира, а не бива да послужи за еталон, защото постъпката му не е съвсем зряла.
Ако се стигне "Ако" до това да задушиш, да убиеш личността в любимия за да бъде с теб, по-добре е раздялата, но не мисля, че при любов, при истинска любов, алтернативата би могла да е такава.
А за отзивите и заяжданията, мога само да предполагам откъде иде толкова злъч и злоба.
Поздрави и усмивки.
Кръстев,предлагам и на теб същото-ни чул,ни видял.Не му отговаряй!
Много ми е интересно докъде може да стигне една глупост, а и той си ми прави една услуга. Отговаряйки му, отговарям на неща, които се насаждат като мисъл с интриги. Сега поне си бие на очи, че е смешник.
И ти това прочете в разказа?! Трябва да ти кажа, че това което си написал не е мой разказ, а собствените ти извратени фантазии. Хората могат спокойно да го прочетат и да видят има ли нещо общо с "краткото ти преразказче" и ако си мислиш, че това си прочел, проблема ти е много по-сериозен отколкото изглежда. Ако пък не си го мислиш и го твърдиш, да напомня, че това не е "Земеделско знаме", където си се надявал наследствено да станеш редактор на мястото на дядо си, а свободна блог-платформа, има си посочка към текста ми и лесно може да се разбере имаш ли някакво право нямаш ли.
И редно е да се замислиш още за безсилието си. Великите ти учители/като Гьобелс, например/, на чийто методики за манипулация са те обучавали у дома или в Симеоново, са казали, че сто пъти са достатъчни да се повтори една лъжа и да се превърне в истина. Над хиляда пъти сте повторили ти и агитките ти, за порнографията в разказите ми: Е, истина не е станала.
От което следва, че или лъжата е много смешна или ти си много смешен.
Такава злоба, ако е купон:)))
Не е за нас, Миледи.
Прегръдки.
Ако искате може да си псувате на воля, да си леете помия из сайта, то и за това пак няма проблем, просто си плащаш таксичката.Всичко си опира до пари.
Ако не бе така, то някои правила посочени в условията за ползване, щаха да си важат за всичките му потребители, а не да се прилагат избирателно.Честно или нечестно е, към едни безчестни постъпки да се отнасяш все едно, че ги няма и да си затваряш целенасочено очите пред тях, само и само да провокираш напрежение между потребителите на сайта, почувствали се засегнати и ощетени от една подобна несправедливост?Достойно ли е, да сложиш в класацията за най-четени едни от най-бездарните ?Достойно ли е да манипулираш аудиторията на сайта, препоръчвайки произведения провокиращи най-пошлите и мерзки качества в човека?Достойно ли е, по изкуствен път, на ръка да променяш брой прочити и гласове за даден блог, като по този начин го представяш в невярна светлина пред аудиторията му?Не мисля.Целенасочената липса на прозрачност в управлението на сайта говори много лоши неща за хората които седят зад него, а от там и за хората които са ги наели да вършат това.
Остана да докажеш тези обвинения и ще си втори Лайпцигски герой:)
А аз страшно ще съм доволен, направо ще съм щастлив и ще те помоля да ми станеш кръстник на децата, ако ми докажеш, че имам пари да платя подобна услуга:D
Права си. И тук има възможност за един дяволски кръг. Съмнението води до отчуждение, отчуждението до съмнение.
12.11.2009 17:10
Усмивки, усмивки от мен.
Щастлив съм, че ви има.
И не обръщай внимание на разни некадърници, обладани от синдрома "Салиери"! Кучетата си лаят, керванът си върви... Привет!
12.11.2009 19:15
И не обръщай внимание на разни некадърници, обладани от синдрома "Салиери"! Кучетата си лаят, керванът си върви... Привет!
Благодаря ти.
За отчуждението: една малка смърт е. Дишаш, а всъщност не си съвсем жив.
Усмивки за теб.
Благодаря ти.
Много ме замисли.Ще се опитам да погледна отстрани,но понеже съм жена , едва ли ще мога да бъда безпристрастна.
Не зная защо, но трудно е да бъдеш съвършена и различна в мъжките очи. Когато мъжът се влюби в жена, той идеализира любовта си в своите представи и , което е по- тревожно , очакванията му към нея са още по -идеалистични. И не дай си Боже ако мъжът и жената се разминат, било поради редица причини от обективно естество, разочарованието е налице.Обратното също е валидно..когато жената прекалено възвеличае даден мъж. А Истинската любов между двама души е красив дар от съдбата.. тя е различна,влюбените се разбират само с погледи, доверие и честност цари между тях.Много добре си пресъздал емоциите и усещанията на твоите герои. При такава житейска ситуация, винаги единият страда повече..
Благодаря ти и поздрави.
12.11.2009 23:00
Поздрав!
13.11.2009 07:29
Имам си прекрасната Жена в прегръдките и тук всички я знаят, а ти опростенческите представи.
О, да:))) Разкошна е миледи.
Трудно ми е да ги осъдя, но наистина, много, много вероятно е да имаш право.
Поздрави и усмивки.
Претръдка!
13.11.2009 20:09
Претръдка!
И за теб, прегръдка...
Аз мога да кажа мислите си, но така е по-добре, нека разказа си провокира личните, моите не са толкова важни.
Знам, знам, че при теб е предизвикало.
Благодаря ти.
Усмивки.
27.04.2010 12:33
Шегувам се, но това съвършено споделяне според мен означава, че изкуството ТИ е истинско...
А който не го разбира не съшествува въобще...