Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2010 18:14 - Наивникът и голите хубавици
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 2330 Коментари: 7 Гласове:
17

Последна промяна: 17.05.2010 18:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Пари ме – така ме гледа. Като през ключалка, нахално и жадно, и някак си скришно, крадливо, смутено, но дива стихия, желание лудо разкъсва смута му, почти животински проблясват искрици, а други са тъжни и хладни, приличат неканени гости в ъгъл на пищна забава, на кученца скоро отбити въртящи опашки, прибрани за кратко. Обхожда ме с поглед, настръхвам, но много, много ми е тъжно за него. Иска ми се да му кажа нещо, но свиват ме гърдите. Той пък: била съм по-хубава. Благодаря му, ласкае му, виждам, че от красиво разбира. Поне с очи, а иначе се е съсипал. Това ми се иска да му кажа. Толкова хубавици около него, десетки са, а той между тях изпаднал, прилича на дупка. Вероятно и в дупка живее. Подпитах го тъй ли е? Призна си. Състарен е преждевременно, погрознял, но по необясним начин с нещо по-очарователен от тогава. Игриво му подмятам, че имаме за наваксване. В онази нощ брат ми ни прекъсна. Нашите вдигнали се на почивка. Аз като току що навършила пълнолетие трябва да се грижа за „малкия”. Хич не ми пука за него, казвам му да изчезва, както му се и иска. Уж отиде да купонясва със свои приятели на някаква хижа, но върна се на най-хубавото. Не мога да повярвам, че вълшебните ръце които тогава се плъзгаха по бедрата ми нагоре са на този изпаднал човек който виждам сега. Прилича да е на шестдесет, а е на четиридесет и една. Само очите му, същите. Обещавам му да му купя една от хубавиците. Те и без друго са на безценица. Как си купува бои не ми е ясно. Питам го до кога виси обикновено. Влакът ми е в осемнадесет. Отговаря отнесено без точен час. Вбесява ме, но преди да съм избухнала, ми казва, че всъщност днес и без друго бил решил да си тръгва. Аз съм го забавила. Работа ли има? Не, нямал, имал ден в седмицата за дишане, шляене и вдъхновение. Казва си ми, че картините не вървят. Защо ли? То си му е изписано, а по женските тела излято цялото желание, на всички мъже които са се раждали и копнели, които и днес се раждат, и днес копнеят, но за разлика от него, могат и да експлоатират това: красивото, което той само с маслени бои благославя. Сърдито му казвам, че толкова обича себе си, че се съсипва. Коняка е виновен, толкова рано не бива да пия. Навежда виновно глава, объркан е. Какво? Да го съжаля, да го щипна по бузката, да му кажа: „няма моето момче”. Толкова си падах по него някога и се целувахме и се опипвахме. Навсякъде сме се целували. Само дето не проникна в мен. Само това. Даже си мислех, че го обичам. Падах си по него, хубаво го бях забравила. Не беше толкова значителен, просто гадже в годините в които е нормално. Единствено очите му представляват нещо, а таланта му: по-скоро ме дразни. Хубаво рисува, да. Даже вълшебно, даже прекрасно. Твърде еротично, гъдел почувствах като видях картините му, макар да съм жена, а той само женски тела рисува. Представям си какво е за мъжете, но в кой век сме, ако беше в друг всеки сладострастник би дал мило и драго едно такова чудо да е на стената му. Соча му вестникарската будка. Говоря му точно тъй което си мисля. Търсенето определя цената, а цици колкото нагон иска, че даже и повече, до втръсване. Знам, че го боли, не е необходимо да ми показва тъжен поглед. Трябва да се владее, за никъде не е така. Освен това трябва да помисли, ако не за изкуството, на него майната му, то поне как да просъществува. Зимно време сигурно зъзне като куче, не се храни за да може да плати боите. С една единствена цел, да зъзне и на другия ден. Сред голи хубавици да зъзне като куче. Сарказъм, жестоко мъчение. Умно момче беше, всички тапири преуспяха, а той се съсипва. Пречи му тази красота. Направо си му го казвам, а той ме моли да му позирам. Не, малкият, не. Всичко си има цената и ако искаш да се съблека пред очите ти, ще трябва да ми платиш. Казва ми, че може. Такъв гръмогласен смях му ударих, че сервитьора щеше да изпусне таблата. Казвам на приятелчето да ставаме и ако ще към ателието да ме води. Щял да ми плати, нещастник. Премина ми мисъл като отидем, да го изнасиля, после ми стана смешно какви ми минават през главата, после осъзнах, че ме кара да се чувствам различна, че това е единствения мъж, който ми е дал някаква власт над себе си. Тъпо ми става, защото запитвам се: изобщо мъж ли е, може ли да се нарече, въпреки слабостта си към слабия пол. Не може да се бори, не може да живее, само изкуство, изкуство.
-Трябва да измислиш нещо да припечелваш. – казвам му загрижено и сигурно го дразни, но кима ми. Съгласява се като дете. Сладур. – Лоша услуга ти правя. – изричам преди да започна да се събличам. Простенах ли като го казах, ама той на нищо не прилича, какво ми става. – Трябва, разбираш ли, не може само с твоето пусто изкуство.
Моли ме да замълча. Гледам още платна, още много платна. Дали плаща на кучките да му позират. На мен ми предложи, ама това беше блъф. Макар не го осъзнава, блъфира. Дано не го е предлагал и на тях. Като ги гледам с тези дълги бедра и разтворени плътни устни, точно на милосърдни сестри приличат. Дано не го е предлагал. Ще го питам, но после и ще му кажа да не го прави. И аз пък, само за пари мисля, да се отдам на приключението. Адски досадно е май, но друг път няма да позирам гола. Поне ще е уникално преживяване за мен. В ателието на един мечтател. Конякът повторно ме хвана, изля се отново топлината по кожата ми, тръпката заигра, десетки спомени за целувки заиграха гоненица. Не можех да владея дъха си, а той рисуваше и все едно с четката ме докосваше, докато докосваше двойницата ми по платното. Дали не прави магия, като онези африканските с кукличките. Стигнах до границата на най-прекрасното състояние, но твърде погълнат беше от работата си или ми се искаше да си мисля, че е тъй, за да го имам без да го разбере, както се и случи, защото честно да си призная това еротично преживяване беше по-силно от много в които реално съм правила секс при това с далеч по-впечатляващи мъже от него.
Изпрати ме до гарата. Целунахме се. Приятелски. Пак му казах:
-Трябва да измислиш нещо полезно за себе си.
Няколко часа по-късно си имах малък скандал с любовника си. Понеже ме нямало и други подобни оправдания, моят човек влязъл в сайт от онези платените, сладките, дето хубавици разголват прелести он-лайн. Та гледал ме, как съм се събличала в нещо като ателие…Скрита камера! Наивник бил!
Изненадата ми беше толкова огромна, че не съм в състояние да опиша потока на мисълта си, но в крайна сметка намерих си майстора.
На практичност учих „жалкия му мухльо”
 


Тагове:   изкуство,


Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - milone
17.05.2010 19:47
" Не може да се бори, не може да живее, само изкуство, изкуство."
Дали?!!!!...
цитирай
2. cefulesteven - " Не може да се бори, не може да ...
17.05.2010 20:37
анонимен написа:
" Не може да се бори, не може да живее, само изкуство, изкуство."
Дали?!!!!...


Определено, хубавицата е сбъркала адреса. Искала е да си мисли за някого тези неща и ги е приписала на някогашния си приятел. Харесала й е илюзията за него, повече от самия него. Вероятно достатъчно са си били хитреците около нея, за да приеме, че и той е такъв. Наивната визия има свой сексапил, но дали под нея наистина се крие наивност:)))
цитирай
3. анонимен - ***
18.05.2010 10:36
"...нахално и жадно, и някак си скришно, крадливо, смутено, но дива стихия, желание лудо разкъсва смута му, почти животински проблясват искрици..."

Това ми хареса. Останалото е пошло. Мъжете винаги се възползват, но не от наивността, а от благородството на жените. Да пренасят представите си върху някого са склонни в много по-голяма степен именно мъжете. Може би защото реално измеренията на женствеността им е невъзможно да ги обхванат. Но желанието за контрол ги кара не да се разтварят, а да свиват и подчиняват, до нивото на собствените си ограничения. С други думи иска им се да сведат жената до нещо познато, т.е. до себе си. Мъжете предпочитат безлични жени, за да им приписват каквото си искат. И накрая жената се превръща в едно плашило, защото повечето мъже са бездарни. Но когато жената узрее в себе си преди някой да е успял да я опропасти, тогава жалките цапаници не стигат до нея, колкото и да й бодат очите и да и рисуват мустаци, повърхностният слой винаги пада и отдолу отново се усмихва загадъчно истинския шедьовър. Не го пожелавам на никого, защото това може да доведе до безвъзвратна загуба на разсъдък всеки "мъж" и то в най-лошия смисъл.
цитирай
4. cefulesteven - ". . . нахално и жадно, и някак ...
18.05.2010 10:52
анонимен написа:
"...нахално и жадно, и някак си скришно, крадливо, смутено, но дива стихия, желание лудо разкъсва смута му, почти животински проблясват искрици..."

Това ми хареса. Останалото е пошло. Мъжете винаги се възползват, но не от наивността, а от благородството на жените. Да пренасят представите си върху някого са склонни в много по-голяма степен именно мъжете. Може би защото реално измеренията на женствеността им е невъзможно да ги обхванат. Но желанието за контрол ги кара не да се разтварят, а да свиват и подчиняват, до нивото на собствените си ограничения. С други думи иска им се да сведат жената до нещо познато, т.е. до себе си. Мъжете предпочитат безлични жени, за да им приписват каквото си искат. И накрая жената се превръща в едно плашило, защото повечето мъже са бездарни. Но когато жената узрее в себе си преди някой да е успял да я опропасти, тогава жалките цапаници не стигат до нея, колкото и да й бодат очите и да и рисуват мустаци, повърхностният слой винаги пада и отдолу отново се усмихва загадъчно истинския шедьовър. Не го пожелавам на никого, защото това може да доведе до безвъзвратна загуба на разсъдък всеки "мъж" и то в най-лошия смисъл.


Хайде сега да разграничим случката за която се разказва от самият разказ. Случката разбира се е пошла. Някой се е възползвал от нечия наивност или нека да е нечия слабост, защото слабостта към някого, понякога ни прави наивни, без да сме принципно такива. Да се разказват за някои пошли страни на живота, не е задължително пошлост, а в повечето случаи наблюдателност и желание да не се премълчи. Друго обаче в доста емоционалният ти коментар е доста по-смущаващо. Генерализациите. Мъжете сме били такива. Жените - такива. С цялото ми обожание към жената и това, че искрено изповядвам, че сте несъразмерно по-добрата половина от човечеството не мога да се съглася, че толкова сигурно може да се говори за валидни, без изключения признаци.

Ще продължа още малко, че мястото свърши.
цитирай
5. cefulesteven - продължавам: Както има &qu...
18.05.2010 11:00
продължавам:

Както има "симпатяги" - използвачи, като героя ми, същите черти могат да се открият и в жена. Войната между половете ми е адски чужда, че да се търси мотив за нея в тази история, която засяга конкретни образи и сходни характери и няма в нея образ, който да обобщение на мъжката или женската половина. Дори ролите им могат да бъдат разменени.
Не знам трябва ли да коментирам това: "мъжете предпочитат безлични жени"?
Не съм съгласен. Защото също съм мъж и последното което би ме привлякло в една жена е безличността, дори безличността, като анонимност, никак не ми харесва. И отдавна не намирам в нея, онази трепетна загадъчност, която си е точно игра на въображението.
цитирай
6. karambol5 - Отново невероятно :) Успееш ли да ...
18.05.2010 20:37
Отново невероятно :)
Успееш ли да спреш дъха ми занчи си написал нещо велико :) Това е точно такова :)))))
цитирай
7. cefulesteven - Отново невероятно :) Успееш ли да ...
18.05.2010 20:38
karambol5 написа:
Отново невероятно :)
Успееш ли да спреш дъха ми занчи си написал нещо велико :) Това е точно такова :)))))


Благодаря ти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8409469
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031