Постинг
25.05.2010 17:31 -
Шопинг - мадамата
Автор: cefulesteven
Категория: Тя и той
Прочетен: 1506 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2010 17:34
Прочетен: 1506 Коментари: 3 Гласове:
8
Последна промяна: 25.05.2010 17:34
Аз съм „лудият с картечницата”, от вица, нали се сещате. Какво била жена с пари?
Втурнала съм се и аз не знам къде. Кикотя се, но не ми е смешно. Гледам отражението ми, усмихнато е, но никак, никак не съм свежа. Кипя и аз не знам защо. Бързам и аз не знам накъде. Бързам, но изглеждам небрежна. Купувам маслени бои и четки, аз не рисувам. Някога взимах уроци. Сега вече и с пръсти по тяло не обичам. Всъщност, обичам…Кого лъжа! Няма го онова тяло което се превръща в бяло платно от емоции, които с докосвания обагрям. Какви ми минават през главата! Депресия ли ме гони! Криза на средната, ли! Хайде, стига, не са за мен тези неща. Купувам все пак някаква книга по популярна психология за да надникна в себе си. Не, че ще я чета. Все бързам и аз не знам накъде, но все бързам. Обичам да чета, но не мога да се съсредоточа напоследък. От години е, бясна съм. Не се забелязва, аз си знам. Тези момчешки панталони защо ми трябваха. Нямам вече сополивко. Пораснал е, ще ги подаря. Приятелки имам. Много, даже. Но имат ли подрастващи момчета. Май не, ще си помисля. Купила съм го специално за да си спомня за забравена приятелка, която има момче на около пет – шест. Или да си намеря нова. Време ми е. Всяко познанство отваря живота. Иска ми се повече да пътувам, но ангажирана съм. По дяволите, не да пътувам, а искам да избягам. Далеч, далеч да избягам. Да можех щях да си купя и летяща чиния! Ха, тази фраза, вече май стана крилата и много вече им се иска същото. Е, щом има търсене, скоро и летящи чинии ще има. Все ще се намери креативен ум, който да ги предложи. Да продаваха свободно и картечница щях да си купя и за да е точно като във вица, щях да си купя и лудост. Не, че е стока, но продава се. Предлага се почти за без пари. Даже си е толкова достъпна, че не буди както някога ужас или страхопочитание. Дори впечатление не можеш да направиш с лудостта. Иска ми се да си купя сетива за да я виждам. Да видя да речем своята в огледалото. Този мъжки шлифер? Добър е, даже ще му отива. Няма да му го купя. Искам да си купя време, за да го пилея още по-бързо. И в стремеж да го използвам по-пълноценно да го изгубя. Още повече ще бързам имам ли повече време. Шорти и тениска! Добре, още не знам защо, но добре. Забрава искам да си купя. И ако имаше сърца и сърце щях да си купя. Не онова което прави туп-туп-туп и вече се пресажда, а онова което славят още поетите и в което някой ученик може би вярва, за разлика от ученичките. Нова самоличност ми се иска да си купя. Самоличност на кучка. С дълги, дълги крака, не че моите се къси, но нейните още по-дълги и още по-голи, отколкото си позволявам да разголя, а аз си позволявам. Иска ми се да е бясна, хедонистка. Не палава, а ужасно палава. Да прави щастливи ухажорите си. Всички, всички до един. И да ги оплита в паяжина, напоена със сладка отрова и те да умират. Купувам и от секс-шопа кожени дрехи, аз ще й ги облека. Ха-ха. Мъжът ми ще разбере ли кучката ми, ще си помисли, че преигравам. Може и да му хареса, но ще е само кожата, тя ще стои добре по тялото ми, но няма, няма да разбере душата ми, че сега ми изневерява с тази която щях да бъда, ако не бях обичаща го глупачка. Ама ми хрумват едни. Трябва да избия тези мисли. Купувам длето, купувам и бормашина. Е, сега ако ме попита защо са ни притрябвали, нямам какво да му отговоря. Купих обаче и избраните пиеси класическа музика. Пълната колекция. Е, могат да се теглят от интернет, но качеството е друго и подбора е добър. Купих торти, пасти и вино. Купих си малко бягство, но кога ще си купя голямото. Или забравата, че то някой ден ще дойде, независимо дали го желая или не. Независимо какво имам и какво нямам. И всичко което съм си купила ще бъде толкова безсмислено. Иска ми се да подаря всичко ей сега. Едва го мъкна и без друго. Ще го раздам, после ще се отдам на първият срещнат. Блузката обаче ще ми стои добре. Гримът: малко се поизтърсих, толкова не си заслужава. Умея да се гримирам с по-евтин, но предаващ ми по-голямо очарование. Ползвала съм и този. Стои ми като чужд грим. Как стои чуждия грим ли? Като чуждо лице. То моето, мое ли е? Да можех щях да си купя лицето. Онова, девичето, с плитките. Тях не мога да купя. Не, че не се продават и плитки, но моите са си мои. Тях ги няма, като годините. И точно своето минало, не искам да купя. Не, че е лошо. Даже и много добро. Сравнявам го, сравнявам го с другите. Носталгично ми става, а носталгията чувствам като затвор. Искам да си купя любовна билка. И да я изпия. Да се влюбя и да го накарам да се влюби. Не мъжът си, някой друг. Не, че не мога да накарам някой друг да се влюби и сега, даже почти съм успявала, но друго ще е, ако не се лъжа, а наистина съм влюбена и аз. Да не би да съм омагьосана. Да не би да съм купила тази билка и да съм я пила, а сега да се боя, че ще настъпи опиянението и се опитвам като противоотрова да поглъщам други, толкова ненужни неща и затова купувам, купувам, купувам. Рекламират ги, добри са, може би това е моят начин да бъда солидарна с доброто във вселената. Иска ми се да си купя еднократна възбуда…
И като се замисля…
Тази вечер май съм го направила. Сега ще му мисля. Кога успях да похарча толкова пари. Меко казано, ще е много огорчен. Той е добър човек, не си го заслужава. Тази вечер обаче му купих бяс. Ще си имам „лошото момче” за което от време на време си фантазирам. Дано ми кресне, дано! Ако мълчи, страшно ще е. Дано ми се накряска, но той не кряска. Страшно ще е. Ще наведа глава виновно. Няма да е никак престорено. Вече даже се чувствам виновна. Ама като дете виновна.
Мога ли да го накарам да не съжалява, че ме има? Мога ли? Способна ли съм…
Мисля, че да. Да! Разбира се, че да! Изпълва ме усещането за собствената ми сила.
И тръпката е приятна. И много, много секси се чувствам. Наистина.
Звъня.
Втурнала съм се и аз не знам къде. Кикотя се, но не ми е смешно. Гледам отражението ми, усмихнато е, но никак, никак не съм свежа. Кипя и аз не знам защо. Бързам и аз не знам накъде. Бързам, но изглеждам небрежна. Купувам маслени бои и четки, аз не рисувам. Някога взимах уроци. Сега вече и с пръсти по тяло не обичам. Всъщност, обичам…Кого лъжа! Няма го онова тяло което се превръща в бяло платно от емоции, които с докосвания обагрям. Какви ми минават през главата! Депресия ли ме гони! Криза на средната, ли! Хайде, стига, не са за мен тези неща. Купувам все пак някаква книга по популярна психология за да надникна в себе си. Не, че ще я чета. Все бързам и аз не знам накъде, но все бързам. Обичам да чета, но не мога да се съсредоточа напоследък. От години е, бясна съм. Не се забелязва, аз си знам. Тези момчешки панталони защо ми трябваха. Нямам вече сополивко. Пораснал е, ще ги подаря. Приятелки имам. Много, даже. Но имат ли подрастващи момчета. Май не, ще си помисля. Купила съм го специално за да си спомня за забравена приятелка, която има момче на около пет – шест. Или да си намеря нова. Време ми е. Всяко познанство отваря живота. Иска ми се повече да пътувам, но ангажирана съм. По дяволите, не да пътувам, а искам да избягам. Далеч, далеч да избягам. Да можех щях да си купя и летяща чиния! Ха, тази фраза, вече май стана крилата и много вече им се иска същото. Е, щом има търсене, скоро и летящи чинии ще има. Все ще се намери креативен ум, който да ги предложи. Да продаваха свободно и картечница щях да си купя и за да е точно като във вица, щях да си купя и лудост. Не, че е стока, но продава се. Предлага се почти за без пари. Даже си е толкова достъпна, че не буди както някога ужас или страхопочитание. Дори впечатление не можеш да направиш с лудостта. Иска ми се да си купя сетива за да я виждам. Да видя да речем своята в огледалото. Този мъжки шлифер? Добър е, даже ще му отива. Няма да му го купя. Искам да си купя време, за да го пилея още по-бързо. И в стремеж да го използвам по-пълноценно да го изгубя. Още повече ще бързам имам ли повече време. Шорти и тениска! Добре, още не знам защо, но добре. Забрава искам да си купя. И ако имаше сърца и сърце щях да си купя. Не онова което прави туп-туп-туп и вече се пресажда, а онова което славят още поетите и в което някой ученик може би вярва, за разлика от ученичките. Нова самоличност ми се иска да си купя. Самоличност на кучка. С дълги, дълги крака, не че моите се къси, но нейните още по-дълги и още по-голи, отколкото си позволявам да разголя, а аз си позволявам. Иска ми се да е бясна, хедонистка. Не палава, а ужасно палава. Да прави щастливи ухажорите си. Всички, всички до един. И да ги оплита в паяжина, напоена със сладка отрова и те да умират. Купувам и от секс-шопа кожени дрехи, аз ще й ги облека. Ха-ха. Мъжът ми ще разбере ли кучката ми, ще си помисли, че преигравам. Може и да му хареса, но ще е само кожата, тя ще стои добре по тялото ми, но няма, няма да разбере душата ми, че сега ми изневерява с тази която щях да бъда, ако не бях обичаща го глупачка. Ама ми хрумват едни. Трябва да избия тези мисли. Купувам длето, купувам и бормашина. Е, сега ако ме попита защо са ни притрябвали, нямам какво да му отговоря. Купих обаче и избраните пиеси класическа музика. Пълната колекция. Е, могат да се теглят от интернет, но качеството е друго и подбора е добър. Купих торти, пасти и вино. Купих си малко бягство, но кога ще си купя голямото. Или забравата, че то някой ден ще дойде, независимо дали го желая или не. Независимо какво имам и какво нямам. И всичко което съм си купила ще бъде толкова безсмислено. Иска ми се да подаря всичко ей сега. Едва го мъкна и без друго. Ще го раздам, после ще се отдам на първият срещнат. Блузката обаче ще ми стои добре. Гримът: малко се поизтърсих, толкова не си заслужава. Умея да се гримирам с по-евтин, но предаващ ми по-голямо очарование. Ползвала съм и този. Стои ми като чужд грим. Как стои чуждия грим ли? Като чуждо лице. То моето, мое ли е? Да можех щях да си купя лицето. Онова, девичето, с плитките. Тях не мога да купя. Не, че не се продават и плитки, но моите са си мои. Тях ги няма, като годините. И точно своето минало, не искам да купя. Не, че е лошо. Даже и много добро. Сравнявам го, сравнявам го с другите. Носталгично ми става, а носталгията чувствам като затвор. Искам да си купя любовна билка. И да я изпия. Да се влюбя и да го накарам да се влюби. Не мъжът си, някой друг. Не, че не мога да накарам някой друг да се влюби и сега, даже почти съм успявала, но друго ще е, ако не се лъжа, а наистина съм влюбена и аз. Да не би да съм омагьосана. Да не би да съм купила тази билка и да съм я пила, а сега да се боя, че ще настъпи опиянението и се опитвам като противоотрова да поглъщам други, толкова ненужни неща и затова купувам, купувам, купувам. Рекламират ги, добри са, може би това е моят начин да бъда солидарна с доброто във вселената. Иска ми се да си купя еднократна възбуда…
И като се замисля…
Тази вечер май съм го направила. Сега ще му мисля. Кога успях да похарча толкова пари. Меко казано, ще е много огорчен. Той е добър човек, не си го заслужава. Тази вечер обаче му купих бяс. Ще си имам „лошото момче” за което от време на време си фантазирам. Дано ми кресне, дано! Ако мълчи, страшно ще е. Дано ми се накряска, но той не кряска. Страшно ще е. Ще наведа глава виновно. Няма да е никак престорено. Вече даже се чувствам виновна. Ама като дете виновна.
Мога ли да го накарам да не съжалява, че ме има? Мога ли? Способна ли съм…
Мисля, че да. Да! Разбира се, че да! Изпълва ме усещането за собствената ми сила.
И тръпката е приятна. И много, много секси се чувствам. Наистина.
Звъня.
Търсене
За този блог
Гласове: 112560
Блогрол
