Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2010 17:28 - Фриволен роман
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 4160 Коментари: 6 Гласове:
18

Последна промяна: 27.05.2010 17:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
първа глава

Събличаща се двойка
1.  Той

На няколко пъти се сменихме пред волана и стигнахме преди зазоряване. Чувствахме се и изглеждахме бодри. По-бодри от всяка сутрин от месеци насам, след спокойна нощ, с нормален сън. Дори кафенетата, най-ранните не бяха отворени, а хотелската стая щяха да ни освободят след часове.
-Искаш ли по плажа? – предложих.
Усмихна се леко и почти безгласно изрече „да”.
След като изпиука алармата на колата се хванахме за ръце и така продължихме по посока на брега.
-Имам чувството, че съм избягала с чужд мъж. – засмя се, уж беше шега.
-Ако не беше се съгласила, щях да съм тук с любовница.
-Ти ли! – изсмя ми се – Нямаш.
-А какво ми пречи?
-Нищо, но нямаш.
-Защото те обичам.
-Така ли?! – притисна се в рамото ми – Но това не е достатъчна причина…Виж, струва ми се, че по тази уличка трябва да завием…Да, абсолютно съм права…
-И на мен ми се струва така.
-Кое?
-По тази уличка трябва да е.
-Ти си сладък! Разбира се, че е по тази уличка. Но имах предвид друго. Това, че ме обичаш не е достатъчна причина да си нямаш любовница.
-Прибави и коректност.
-О, да! Виж, това е по-стабилна причина…Охо, корабче.
-Обичам диханието на водорасли. За това предпочитам нашите курорти.
-Наистина имам чувството, че съм избягала с чужд мъж.
-И този харесва ли ти?
-Малко повече ме възбужда, но сигурно ще ми омръзне бързо. И аз те обичам. Такъв какъвто си ми. Сив, гледаш в очите, сериозна порода, добре дресиран. Знаеш ли на какво приличаш? На хъски. Дърпаш тежката шейна от грижи, по пъртината на леденият разум и даже си мислех, че не можеш без поводите й. Можеш ли?
Погледна ме, очите й ми се сториха по-големи от всякога.
-Харесва ми когато си лудетина. – прошепнах.
Целуна ме по непознат начин. За мен ли изобщо беше тази целувка.
Щях да я попитам нещо, но забравих какво. Стигнали бяхме плажа. Токчето и потъна в пясъка, аз пък щях да напълня чорапите.
-Да ги свалим, какво ще кажеш? – отгатна мислите ми.
Огледах се, още никой нямаше. Кимнах. Седнахме срещу друг на един дънер и един голям камък, които явно бяха с тази цел. Свалихме обувките, а тя ме изгледа малко недоволно като видя, че навивам крачолите.
-Никога не съм те виждала с къси панталони.
-Не нося.
-Знам. И с три четвърти не съм те виждала.
-Не съм обувал никога. Дори като тийнейджър.
-Това се досещах. И със седем осми не съм те виждала. Харесваш ми такъв. Сериозен, по-скоро консервативен. Прекалено консервативен. Сега разбирам, че ми харесваш такъв. Много ми харесваш. Но имаш хубави крака. И най-хубавото мъжко дупе…
-Децата…
-Къде ги намеси! – пламнаха очите й, искаше ми се сега да я видя с разпуснати коси, много красива е гневна. По-често е само сърдита.
-Исках да кажа…
-Нямаме деца. Чуваш ли ме! При целият ми майчински и бащин инстинкт, защото им бях майка и баща, докато…всъщност мислех, че този твой гурбет никога няма да свърши…И при целият твой бащин и майчин инстинкт, защото си им бил и майка, че и моя майка, когато умирах…Радвам се, че запазих гърдата си…Мога да откърмя и още едно, ако търсиш оправдание, че не можеш да си свободен, да се забавляваш, да дишаш този толкова кратък, прекрасен, шибан живот…Нямаме вече деца…Малката имаше абитуриентски бал онзи ден…Те са големи, ние можем най-сетне да бъдем малки.
Притиснах я. Права беше. Нямаше смисъл да ми напомня, че беше с няколко месеца по-малка от малката, когато беше в напреднала бременност с голямата.
-Хайде да се връщаме в колата. - хладно рече.
-Какво ти е?
-Говорих за панталоните ти. И за дупето ти. Забравих докъде съм стигнала.
-Искам, искам сега да сваля тези панталони и да не ги обуя до края на почивката.
-Искаш ли го наистина?
-Искам го! – наистина го исках.
-Много секси го каза. – много секси се усмихна. – Ще те помоля…Направи го.
Разкопчах панталона, а тя ми помогна с копчетата на ризата. Бързо се освободи от своята и от полата си. Още беше студено, кожата й настръхна. Но вън от стаята, не бях я виждал толкова разголена от години. Задишах учестено, едва владеех възбудата. Тя също. На четиридесет и една имаше фигура на половината от годините си, само кожата, само кожата я издаваше, кожата на твърде млада жена не можеше да има тази сладостна закваса, каквато има жена на средна възраст.
-Казвал си ми го! Не ти вярвам– засмя се съвсем като тийнейджърка, а аз не разбрах кога съм го изрекъл на глас.
-Изкусителна си.
-Знаеш ли…-наведе глава, неудобство стегна гърлото й.
-Отпусни се и ти. За да сме квит. Не мога да го сторя сам, ако ти не си. Трябва да е заедно.
-Добре…-стаи дъх, засмя се, махна с ръка – Не мога!
-Можеш! – прошепнах й.
-Когато тогава…Ама глупаво е…Добре…Когато си мислих, че ще я изгубя…Гърдата си. Даже не се боях, че може и да умра. Тежеше ми повече, че никога, никога не съм била с тези красиви гърди на плаж без горнище. Ще ми позволиш ли…
-Ще те помоля…Направи го.
Пламна устната ми кухина докато го изрекох, а сладък беше огъня.
-Искаш ли и двамата да свалим…-пак се спря, но по-бързо набра кураж – Картите от телефоните си.
-Да го направим!
-Луди сме!
-Искам още нещо да свалиш! Шнолите. – не очакваше това.
-Но аз…Виж, само ти си ме виждал с разпуснати коси. И съвсем ще побелеят от слънцето.
-Ще се изрусят. Блондинките не побеляват.
-Наистина ли го искаш. Само ти си ме виждал…
-Наистина ли? – тук грешката на езика, разголи повече, отколкото си мислех, че ще успеем. Тя ме попита: „Наистина ли го искаш?”, да свали шнолата. Неусетно беше казала още нещо, а аз в опит да дам потвърждение на въпроса й, без да искам обърках и зададох въпрос. Който в тази сутрин имаше ефекта си.
-Не…Лъгах те. Но е бил само един.
Защо ли, никога не ме е интересувала истината по този въпрос. Четири години не бяхме си виждали очите, а тя и сега е толкова хубава, но тогава младостта, младостта и желанието.
-Но и ти, нали! Кажи ми, ако не сега, няма кога да си го кажем.
-Естествено е. Винаги сме знаели истината.
-Много ли бяха?
-Не е била една.
-А аз само с един.
-Но много пъти?
-Не беше веднъж. Още ли искаш да пусна косата?
-Ще те помоля, направи го!
Дори само гледката, как си сваля шнолите ми беше достатъчна.
-И до кога без тях? – попита ме тя.
-До края на почивката.
-Искаш ли и двамата да свалим…-започна както преди малко с картите на телефоните, и пак по същият начин прекъсна, но този път се досетих.
-Да, искам.
-Кое?
-Да го кажем двамата. На три. Искаш ли?
-Едно.
-Две.
Изрекохме „три” в един глас, а след три:
-Брачните си халки.
-До края на почивката.
-Не казвай голяма дума. Искаш ли го още?
-И двамата сме луди.





Тагове:   роман,   фриволен,


Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pladi - И двамата сте луди. . . но има ли а s...
27.05.2010 17:42
И двамата сте луди...но има ли а suivre....и дано да не я прочете жена ми:)
цитирай
2. cefulesteven - За сега не казвам нищо, за напред, ...
27.05.2010 17:44
За сега не казвам нищо, за напред, освен, че ще е от шантаво, по-шантаво.
И за всеки случай, ще си подчертая, че това са герои. :)))

Поздрави.
цитирай
3. iliada - Добро утро ,Стеф!:)
28.05.2010 08:01
Рано сутрин пме усмихна!:)
цитирай
4. cefulesteven - Рано сутрин пме усмихна!:) ...
28.05.2010 09:46
iliada написа:
Рано сутрин пме усмихна!:)


Много свежо се получи това епизодче, доминираща е романтиката, въпреки всичките други примеси. Нататък ще е по-различно, но да видим как ще го осъществя. Едно ще се постарая, всяка глава да си има силата на отделен разказ, с ударния финал, с автономната от целия роман идея. Но ще видим, ще видим...

Пожелавам на всички щастливо лято.

Благодаря ти от сърце.

И да използвам отзива ти, че да напиша. "Фриволен роман" е само работно заглавие, чакам идеи за друго. Благодаря предварително за всяко предложение. За предпочитане е да не е анонимно, защото трудно се благодари, а и цитира чия идея е използвана.
цитирай
5. zaycheto - ...
29.05.2010 02:27
Освежаващо и обещаващо начало :)
цитирай
6. анонимен - Biskvitka.net - maicky
04.06.2010 01:25
Страхотен разказ! Има нещо вярно в него с оригинала (с живота).
Погледни утре (05-06-2010) в сайта ми!
Благодаря ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8404638
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031