3. Той

-Би приличал на плейбой. Имаш физика. Но повече приличаш на полуфабрикат от средната статистика. Прав e гърба ти, но чертите ти са изписали такова смирение, че бих опитала, някога когато съм в по-друго настроение да те съжаля. Толкова умора по лицето ти и тази фалшива мимика: "Не ми пука.", а ти пука. И още как...Би приличал на плейбой, но по-малко би ми харесал...  

Кръстосала крака на леглото, без да си свали обувките. Смуче лулата ми и бълва облаци дим през ноздрите. Сега изглежда с още по-дълбоко изрязани панталонки. И още по-тънки крачета. Почти няма гърди. Едва издуват фланелката с надписа „ Cannibal Corpse”:

-Бих приличала на Лолита, ако можех да си попадам на мъжете. Пушиш ли изобщо от тази лула или е само талисман?

-Понякога я паля.-отвърнах й.  

Заиграва се с дистанционното на телевизора. Спира на порноканал и намаля звука. Едва – едва да се чува.

-Нали нямаш нищо против? Нещо да шуми. Лекичко.- впи поглед в картината, после рязко го отклони.

-Нещо за пиене? – отворям мини бара – Кола, фанта, спрайт…Коняк, водка, уиски…

-Няма нужда да ме напиваш.

-Шоколад?

-Само, ако ти е необходим. Нека си го кажа направо. И на мен ми е тъпо. Нямам нищо против да си направим приятно, но мога да ти предложа само страхотна свирка…Не ми се сърди, аз си имам приятел, а се чувствам отвътре…Като гнездо. Едно мило, уютно, наше гнездо. Знам, че е илюзия, но друго лично кътче нямаме…-засмука толкова дълбоко лулата, че очите й щяха да изхвръкнат, а после затваряйки ги, изписала сладостно изражение, бавно пуска дима – Но френска целувка, може да има. И то каква! Стига да желаеш.

Погледнал съм я някак.

-Шашнах ли те? – пита ме.

-Май това е правилната дума.

-Не съм агресивна винаги. И сега не съм. Просто скучаем.

-Обичаш да четеш.

-А ти, какво си? И кажи ми, как така с жена ти? Правите експерименти от интимен план, това разбрах, но не и защо. Отегчени ли сте?

-Не бих казал.

-Заети?

-По-скоро.

-Или сте заети, само за да не си признаете колко сте отегчени?

-Не, наистина сме заети.

-Но все пак се питаш: „Какво щеше да е, ако имахме повече време един за друг?”

-Умничка си, на тези въпроси се опитвам да си отговоря.  

-Разкажи ми. И аз не знам какво. Просто започни.

-Ще е дълго.

-Имаме време. Май друго няма да правим.

-Когато заминах, мислех, че ще се върна по-бързо, но имах много, много неприятности. Малката ми дъщеря беше на дванадесет. Дълго не контактувахме. Чували сме се за кратко, по телефона. Говорили сме бързо. Искала е да ме пита, много неща да ме пита…И да ми каже. После вече имаха интернет у дома, аз също. Пишехме си дълго, понякога по цели нощи. Лъгала ме е, че няма камера. Как ли не я увещавах да си инсталира. Мислила си е, че ще бъда разочарован или няма да е същото, ако я виждам как изглежда. И я разбирам. Хората, които са я виждали не са разбирали онова, което ми откриваше. Нямала е с кого. Неусетно е станало. От баща съм се превърнал в един екзотичен непознат приятел. Такъв с който може да сподели повече отколкото с всички около себе си. Много момичета си имат такива. Само, че нейният беше баща й и нито един от двамата, можеше да се досети на каква основа е, по-истинското във връзката ни. Защото и аз, и аз неусетно съм започнал да я имам за приятелката, която винаги ми е липсвала. От дете съм нямал и почти съм нямал такава. Такава на която да си изповедник…

-Кошче за душевни отпадъци. – допълни ме.

-Средновековен кавалер. –продължих

-„Толкова добричкият, че не ме е страх да се покажа пред него лоша”. – продължи.

-Която уж само на теб има доверие.

-Но и двамата, дълбоко в себе си сте наясно, че е самоизмама, но точно тя ви харесва.

-Основата на много приятелства между мъж и жена. Много се вълнувахме преди първата си среща на живо. Лично аз, повече отколкото преди първата ми среща с майка й. И това, което очаквах беше среща с една непозната приятелка, а се срещнах с…дъщеря си. Малката ми, сладката ми, моята дъщеря, все още дете. Все едно се пробудих от кошмар. Да, от кошмар, колкото и красота да имаше в него. Мислех си, че съм я загубил, че никога няма да срещна детето си, а една пораснала жена, с която мога да бъда само приятел.

-По-спокойно, по-добре, по-нормално, отколкото сте очаквали, но сте изгубили приятелите си, защото не са били истински. Защото е било едно измислено виртуално приятелство.

-Разбираш ме. Отново имах детето си. До балът преди дни. Когато изведнъж го видях жена. Далеч по-чаровна и от онази в интернет.

-Да не ти е хрумнало нещо порочно?

-Глупости! Опазил ме Господ! Толкова съм се радвал, че имам детето си, когато мислех, че съм го изгубил, че съм виждал през следващите години само него. А то си е отивало. Толкова беше красива! Почувствах ревност. Бащина. Болка, че я губя. И още нещо имаше. Приличаше, приличаше едно към едно на майка си. На майка си на нейната възраст, на нашия бал. И чувствах вина, и към двете. Повече към малката. Че към същата като нея, нейната майка, не се отнесох достатъчно добре, че да пожелая същото да изживее със своя любим и тя.

-Наистина ли приликата е такава?

-Видях ги на здрачаване. В почти едни и същи рокли. От прозореца, в градината. На около тридесет, четиридесет метра. Почти не пия и от двете чашки се беше замъглил погледа ми. В началото даже се обърках коя, коя е…Само, че едната беше по-млада, а другата…по-хубава. Все още по-хубава, все още, но…

-…но времето тече. И скоро няма да е. И ако продължавате, както се е тръгнало, може да изпусне нещо, което не сте сметнали, че заслужавате, защото не сте познавали. Малък жест към жена си и себе си, с надеждата, че след време, някой ще се отнесе към дъщеря ти по същият начин. Осъмни ли се, че не е достатъчно щастлива, ще й даде правото да потърси щастието си, дори сред забранените плодове. 

-Разбираш ме.

-Излизане от брачната цитадела в природата! – изрича го и се засмива – Сладък си. Виж, можем да опитаме и нещо друго. През официалният вход, в мен не можеш да влезеш. Но през задният, като таен съзаклятник, не искаш ли?

Не и хареса автоматичната ми реакция. Изправя се бързо, грабва якето си от стола и го намята.

-Няма как! – отсича хладно- Няма как да се забавляваш с момиче на възрастта на дъщеря си. Не е просто обич. Мислите ти са обсебени от нея. Не си наясно какво искаш и за кого. Помоли се, сега жена ти да се забавлява с друг, защото с теб няма да успее.

Завърта глава, все едно отмята коса, макар да е късо подстригана. Излиза. Не тресна вратата след себе си, но не каза и „довиждане”.

Дълго търся дистанционното, за да сменя канала. Когато го откривам ми е вече все едно.