На красотата  със стотици имена, в blog.bg
и с милиони, в живота...


Още дълго, дълго ще си хубава, хубава...
Толкова ще си хубава, че ще се оглеждаш в най-хубавото без дори да подозираш, че това е твое отражение.
Толкова ще си хубава, че ще си влюбена, дори когато няма в какво.
Толкова ще си хубава, че ще цъфтиш и връзваш плодове, дори когато горски и овощни дръвчета, дремят сковани в студ.
Толкова ще си хубава, че ще ги късат ръце, а ти ще го чувстваш сякаш те докосват лъчите на слънцето.
Толкова ще си хубава, че унесът от теб ще изтича и превръща в реалност.
Дълго още много, много ще си хубава....

Дълго още много, много ще е хубава, ако я виждаш по този начин... Поздрави Стеф!

Касс, аз я виждам по този начин:)
Но този стих е изобщо на женствеността. Посвещението не е от мое име, а от името на мъжкото начало. На всички мъже, които сходно на мен улавят така, към всички жени които вдъхновяват сетивата им.
Посвещението е и към моята любов, но е и към всяка любов. И всяко въплъщение на красотата на женската природа.
Така, че чувствай го посветен и на теб.

stef...haide posveti ne6to i na men... ne sam krasiva..no sam 4arovna

Благодаря Стеф, какво е красотата за слепеца - навярно тъмнината, носеща усещания, приятни чусвства от аромат и допир, така, че винаги, винаги ще е красива, ако сетивата са живи да я уловят!

Много са красиви словата ти,Стеф! Възторжен химн на вечната женственост!

Чувстваш се също поздравена, нали:)))

Красотата на мислите, понякога е по-изкусителна от красотата на физическите форми, рисува ги в онази немислима за земният живот еротика, позната навярно само на олимпийските божества, а красотата на душата, която слепците, може би виждат далеч по-добре от нас, която се улавя в аромата, в гласа, във всичко което долавят изострените за компенсация, останали сетива на слупците - мисля, че тази красота е дори над красотата на мислите...

Няма значение каква в действителност е жената, зашото тя е най-красива именно в очите на влюбения мъж!