Твърде бистри
са очите ти,
твърде ясен смисъла,
не лъжат,
толкова са откровени,
че четат се,
не, не мамят,
чак жестоки са,
толкова са откровени,
че ни мамят,
вече знам преди
да кажеш, то какво е,
знам какво ще сложиш на трапезата,
на трапезата
любовна,
то ще е прекрасно,
страстна още е богинята,
а ти си хубава,
то ще ме нахрани,
после ще избягам
във съня си,
не, не ме тревожи
аромата ти, а той
е същият,
толкова си моя,
че те губя,
не ревнувам,
щом не ме измъчва
параноя,
и когато закъснееш,
зная, че се е налагало,
не се тревожа,
толкова си моя,
че те губя.
Твърде бистри
са очите ти,
да лъжат...

Толкова сме близки,
че сме чужди.


2005


 

Наситени с обич и копнеж емоции..
Отдадени от цялото сърце на любовта, творяща и красива!
Едно неземно откровение докосва същността,
на думите, а техните искри ги вплитат
в любовта тъй чиста, неразумна..
Обичам този повик на вечното предизвикателство
Тъй нужно за да сме си близки!

Толкова импулсивна и искрена си, че няма как, няма как да не си го съпреживяла. И ме изпълваш с радост.

В очите, в блясъка им, в тях прозира истината и само истината! Безмълвни, те ни казват повече от сто хиляди думи в секунда!

Благодаря ти...

Много ми е трудно да повярвам....че това е писано 2005 год!
Все едно ,че пишеш за моментни настроения,което ще рече,че любовта в теб не се променя...остава си постоянна величина...:))))
като част от теб!! Вечна!! :))))

Да, често ми се случва да прочета нещо написано, което би ми се искало да напиша сега и бих го написал сега, ако вече не беше написано. Усмивки, Миледи.

Усещам, че е писано отдавна, но е толкова силно, че пулсира!

Понякога успявам да уловя миговете си в такива стихове. И завинаги си остават живи в мен:)))

stef...naistina e prekrasno...